Казуси - Безизходица

Откъде да намериш сили за нов начин на живот?

Наистина, ако човек е загубил истинското си аз по пътя или още от детството му е било попречено изобщо да го срещне, то какво да очаква от света? И как да намери сродни и почтени към него души? Питам се, когато „прогледнеш“ на една прилична възраст над 50 години и вече за твърде много неща е безвъзвратно късно, как да превъзмогнеш огромното разочарование? Откъде да намериш сили за нов начин на живот?

прочети още

Казуси - Безизходица

Как да постъпя и да забравя някои неща от миналото си и това непрекъснато ме тормози

Аз имам много сериозен проблем с кашлица от 6 месечна възраст. Сега съм на 23 г. и живея в гр. София. По принцип кашлицата ми е на алергична основа, като имам алергия към шоколад, ягоди, дом.прах, акари, котки, човешки косми и др., но има и психогенна кашлица, на емоционална основа. Вярвам, че може би и моята е от части такава, защото като имам изпит или се притеснявам или вълнувам, започвам да кашлям, понякога придружено със задушаване и кашличен пристъп. В момента ми се влоши състоянието (само да кажа че се лекувам с хомеопатия) и се чувствам много зле, много самотна и объркана. Не знам как да постъпя и да забравя някои неща от миналото си и това непрекъснато ме тормози и постоянно кашлям, сънувам кошмари и т.н. Пих седатив, но не ми помага. За да ме разберете по-правилно с две думи имах сериозна връзка с едно момче 4 години, като той беше алкохолик, но много го обичах и постоянно се събирахме и разделяхме, накрая като видях че ще ми е трудно да се откъсна от него, а очевидно не трябва да имам такъв човек до себе си, защото ме е удрял и се е държал лошо, реших да го накарам да ме намрази и успях. Започнах друга връзка и гледах само напред. Бившето ми гадже не се обаждаше, но аз постоянно се сещах за него и го сравнявах с Ники, с който бях 2 години и си мислих, че го обичам, защото беше мил и внимателен с мен и се привързах, но не бях истински щастлива. Впоследствие той усети, че не може да ме направи щастлива и се отдръпна и се разделихме, но в най-трудния ми момент, защото бях в операция на маточна тръба, която не функционира и едвам го преживях. Много бях объркана, мислих си защо ми се случва това… в последствие преди 3 месеца се запознах с едно момче от интернет. 2 месеца след операцията ми и бях истински щастлива и осъзнах, че все пак любовта съществува и че има нормални хора и аз мога отново да обичам… 1 месец бяхме всеки ден заедно минимум по 10 часа и си изкарвахме страхотно. Не сме правили секс през този месец… но всичко беше като приказка идеално и взаимно… бях щастлива и осъзнавах че всичко е зад гърба ми вече не бях объркана и започнах отначало… до преди 2 месеца, когато и с него се разделихме… и сега наистина не знам къде съм аз, не съм на себе си, не знам какво да правя и защо пак съм сама??? Вкопчих цялото си внимание в работа и училище, но виждам че сте писали, че това не е правилното решение. Кое тогава е правилното, защото от както не съм с това момче (Радослав) не мога да спя, не съм пълноценна в работата си, нямам тонус, депресирана съм, кашлям доста, вечер имам пристъпи, а отдавна не бях имала. Живея със сестра ми и приятеля й, не съм физически сама, но въпреки всичко се чувствам наранена и страшно объркана, знам че искам да съм с това момче Радослав, но не го разбирам… той просто си тръгна и загърби всичко, защото аз направих грешка и му прерових всички лични социални кореспонденции – имейл, тел, скайп и т.н. и му казах че съм прочела всичко и че знам че има 2 дългове към банки заради бившата му приятелка, с която е бил 4 години и се е разделил 4 месеца преди мен, а аз 2 месеца не бях с Ники вече като се запознахме. Може би е още влюбен в нея не знам, но онази вечер му се накарах за негови минали грешки, как може да и купува кола да тегли заеми заради нея, че е глупак и т.н. И той ми се разсърди и оттогава не сме се виждали. Реално се раздели с мен по скайп и не ме допусна повече до себе си.. не иска дори като приятели да се видим. А аз много го обичам не спирам да мисля за него, но вредя на здравето си вече, не съм на себе си нямам нормален живот, не излизам и съм се затворила в себе си, защото след толкова неуспешни връзки търся причината в себе си и се страхувам да започна отначало. Физически и емоционално се чувствам много зле. Много ще съм ви благодарна, ако ми дадете някакъв адекватен съвет за тази ситуация, защото не издържам повече и ми минават много лоши мисли през главата. Само да кажа че първата ми любов беше на 14 години и момчето се самоуби и го преживях много тежко. Сега преживявам тази раздяла с Радослав по същия начин и нямам сили повече да преживявам разочарования. Това означава ли че вече трябва да остана сама и да не мисля за никой, защото иначе тази болка ме убива и ми влияе на кашлицата и здравето???

прочети още