казус депресия

Чувствам душата си самотна и неразбрана

Имам 20 г. брак и 2 деца, нормално семейство на пръв поглед. Но винаги има едно голямо НО –  явно есенно-зимния период ме предразполага към изпадане в депресия, никой не ме разбира и не усещам разбиране и помощ за това от съпруга си, сякаш зейва дупка в отношенията ни. Чувствам душата си самотна и неразбрана. Анализирам поведението и мислите си даже, но не намирам грешка в мен. В днешния ден се въртим работа-семейство-напрежение-проблеми и това спомага за мрачното ми настроение и самотата между мен и съпруга ми . Нормално ли е това, което усещам особено преди коледните празници ?

Отговор на зададения въпрос:

Мога да ви уверя, че хиляди хора в страната и милиони по света се чувстват като вас. Особено в периода около патриархалната Коледа, която често вместо да ни вкарва в празнична еуфория или да ни слее с идиличната атмосфера на сигурност и уют, които трябва да ни осигури дома, вади наяве скритите нистрахове, тревоги, чувства за отделеност, самота и неудовлетворние. С други думи от дебрите на несъзнаваното изпълзява Сянката – всичко, което сме потискали и което не сме искали да бъдем се настанява под прожектора на осъзнатостта.
Щом  толкова много хора изпитват едно и също нещо по едно и също време мога да кажа – да, нормално е да се чувствате така. Защото нормата винаги се е определяла от някакво критично мнозинство, което я налага над останалите. Но така ли е? Стандарт ли е да се чувстваме самотни, неразбрани, чужди сред свои? Само ако не сме себе си. Депресията, самотата, неудовлетвореността, паническите атаки, безпричинната тревожност, познатата ни „топка” в стомаха, с която се будим сутрин, са безмълвният шепот на душата, която се стреми да ни подскаже да променим приоритетите си на живеене, а понякога и гeнералната посока на движение. Често на шега съм казвал по време на сеанси, че едноклетъчните същества са по-интелигентни от човека. При тях нещата са опростени и ясни. Има положителен таксис – стремят се към оптималните условия на живот – храна, температура, влажност, условия за размножаване, които са добри за тях. И проявяват негативен таксис – избягват всички условия, които им пречат и са неблагоприятни за тяхното развитие. Човекът се чувства зле, има психически проблеми и разстройства, изживява тормоз на работното си място или е зациклил в личния си живот, което непрекъснато влошава качеството му на живот и ми казва: „Излекувай ме без да променя нищо. Страх ме е и не искам да излизам от рутината, в която съм се набил”.
Сезонната депресия е факт. И много хора я имат. Лесно може да влезнем в риторика за намалените нива на някои хормони и вещества в организма, когато има недостиг на слънчева светлина. Но това е следствието, не причината. Зимата отключва състояния, които са вътре в нас и които ние повече или по-малко успешно сме се научили да потискаме и игнорираме. Тя е поводът да разберем, че нещо в живота ни не е наред, че вътрешният ни свят е в състояние на „зима”. А както казват старите хора „зимата само (в)зима”. Някъде по пътя ни, по който е бил приоритет оцеляването ни (психическото и физическото), сме загубили единственото, което имаме – себе си. Жертвали сме се заради илюзорната сигурност и имагинерния комфорт на „студената стоманена релса”, както пеят Флойд. С което без да съзнаваме сме натиснали критичният бутон на програмата „на доизживяване”.

Д-р Тенчев

още от психотерапевта: