Казуси - Безизходица

Изневяра

Пиша ви от безизходица. Аз съм на 50 г. Омъжена съм от над 25 години, от 30 години познавам съпруга си, имаме две прекрасни деца – син на 24 г. (със собствен бизнес и отделно живеещ с приятелката си) и дъщеря на 20 г. (студентка). Имам редовна работа като офис-мениджър в малка частна фирма и средна заплата. Имаме и обща фирма със съпруга ми, с която е основно той се занимава.

Основният ни проблем са неговите изневери, за които аз разбирам, а той се дразни от това. Опитах всичко – да говорим, да се разделим без развод, да се разведем, да живеем като съквартиранти. Той не иска по никакъв начин да чуе, че това ме наранява непрекъснато и твърди, че преувеличавам проблема. Истината за мен е, че той иска да живее с мен (последния път си отидох за 3 месеца след като разбрах, че ухажва служителката ни и той направи едва ли не сърдечна криза, изкара ме виновна, че е побелял и се е поболял, само и само да ме манипулира да се върна, но като се върнах си продължи по  стария начин, пише си с нея по цели нощи и когато го засякох отново изпадна в гняв, че съм разбрала), но да си ходи по други жени.

През последните 5-6 години той си създаде тази схема на живот и не иска да се разделя с нея, затова сме в повтарящи се по един и същи начин периоди – живеем що годе добре, после той се успокоява, започва нова авантюра, аз рано или късно разбирам, изнасям се, страдам, той ме манипулира да се върна, отначало тихо и кротко… и пак така до следващия път. А мен това отдавна не ме устройва – използва ме само за слугиня (защото аз поддържам целия дом), но нямам изход. Не мога да си наема или купя друго жилище, а всичко ни е общо и той не желае развод, аз съм удобна и като защита – видите ли, аз съм женен, не мога да се разведа или нещо подобно пред поредната наивница.

Какво да правя, та поне психически да се разреши проблема ми? Не съм се изоставила през всичките тези години, поддържам се до колкото мога, не съм зарязала и къщата ни, въпреки, че се боря и с още един голям негов проблем – задръства всички стаи с вестници, книги и всевъзможни неща, които влачи дори и от боклука (сега само едната стая съм я направила негов склад), за да има къде да живеем в другите две… Моля ви помогнете ми.

Отговор на зададения въпрос:

Знаете ли кога човек става манипулатор? Когато не зачита личността на другите и е воден от максимата „целта оправдава средствата”. Тогава включва многообразния арсенал на манипулиране – първо ще се опита „с добро” да ви убеди, че не сте права и да се върнете към ролята на безропотен наблюдател; ако не даде резултат ще дойдат заплахите; ако и това не мине, ще започне да ви създава чувство за вина; най-накрая  ще се опита да ви принуди да го съжалявате, да бъдете с него от съжаление. Независимо как е постигнал целта си – той ще е спокоен – „подреденият” му свят ще е на мястото си.
Манипулаторите са жалки личности, защото дълбоко в същността си са страхливци. А от страхливеца се ражда диктатора и автократа (независимо дали е глава на семейство, на фирмичка, на корпорация или на държава).

Проблемът  ви може да се реши „психически”, като дадете на психиката си онова, от което се нуждае. Душата не допуска компромисите, дори и вие да си въобразявате, че можете да живеете до безкрайност с тях. От написаното от вас става ясно, че бракът ви със съпруга ви изцяло не ви удовлетворява и единственото, което правите, е да се опитвате да нагодите живота си в схема, която не е ваша, а негова. Винаги съм считал, че потискането не може да бъде решението на никой проблем. Точно обратното – в каквито и обстоятелства да се намира, човек трябва да намери начин да елиминира ситуацията-дразнител и да достигне до най-добрия изход за себе си.
Не съм привърженик на тезата да се „нагаждаме” към или да „подчиняваме” обстоятелствата, които ни правят нещастни. Естественото агрегатно състояние на душата е свободата, а не мъченическия стоицизъм. Скрити зад малодущието си търсим извинения да не направим радикалните, но належащи промени в живота си. И така стигаме до най-тежкия „грях” – тръгваме срещу себе си, отхвърляйки истинското си аз.

Компромисите поболяват психиката ни, а когато това се случи, става много по-трудно да се предприемат каквито и да е промени. Във вашия случай изборът, който трябва да направите е дали да останете на място, на което очевидно се чувствате зле или да продължите живота си напред, без да позволявате да ви се вменява вина, че не участвате в схеми, които явно ви съсипват. Няма как да се чувствате добре в една отровна среда. И докато не го установите за себе си и не направите необходимите промени, няма да можете да решите нито основния, нито второстепенните проблеми в живота си. Вашата личностна енергия изтича в опити да се убедите, че можете да приемете живот, който очевидно не е вашия. Вместо това можете да я вложите в изграждането на един съвсем нов живот, в който не ви се налага да правите компромиси.
Изтръгнете плевелите на манипулациите, които позволявате да задушават живота ви. Едва тогава ще прозрете истината за себе си. Истината, която ще ви направи свободна.

Много наши грешки произлизат не от това, което сме направили, а от нещата, които не сме направили.

Д-р Тенчев

още от психотерапевта:

  • Решаване на кризи в интимните връзки - Дойдох при д-р Тенчев в изключително тежък момент от живота ми. След поредната разочароваща краткотрайна връзка, завършила неуспешно, вече не знаех какво се случва и какво правя погрешно. Намерих кабинета по Интернет „случайно“, но всъщност вече знам, че не е било случайност. Комбинацията от класическа психотерапия и хипнотични сеанси, които приложи Митко (с който и до […]
  • Преодоляване на чувството за загуба на близки хора - Казвам се Валерия. В кабинета на д-р Тенчев се озовах през м.май 2008 г. Казвам озовах, защото това е точната дума. Изживявах голяма лична драма, правех всичко механично, не можех да спя и се чувствах ужасно. На 16.02.2008г. в катастрофа загина близък мой приятел. На 07.03.2008 г. нелепо загина баща ми. Връзката ми с него беше […]