Междуличностни проблеми

Той „избяга“ в първия момент от каквото и да било развитие на връзката ни

Аз съм момиче на 26 години с осемгодишна емоционална връзка. Живеем заедно, на семейни начала от 4 години. Последната година аз заговорих за деца, но той категорично отказваше. Мисли, че има време, били сме млади (той е на 28 години). И двамата работим, материално сме осигурени, имаме дом, кола и всичко, което е необходимо за една връзка. Твърдим и двамата, че се обичаме. Проблемът дойде след новата година. След празниците той ми каза, че не знае дали аз съм жената за него, с която иска да създаде семейство и най-основното – че иска време, за да реши дали ще сме заедно. Аз се изнесох от общия ни дом и сега близо 4 седмици сме разделени. Той ми се обажда често, чуваме се, но все още не бил готов. Аз какво да правя? Чувствам се излъгана, предадена от най-близкия ми човек и уж го обичам, но откакто съм сама, много промених мисленето си. На мнение съм, че с тази негова нерешителност какво семейство бихме създали заедно, та той „избяга“ в първия момент от каквото и да било развитие на връзката ни. Много ми е тежко и основния въпрос е – колко време да му дам? Нима за един месец не можеш да осъзнаеш дали обичаш един човек, с който си бил 8 години. Ще съм Ви много благодарна, ако дадете своя професионален съвет.

прочети още

Междуличностни проблеми

С годеника ми сме заедно от 4 години и до преди 2 седмици бяхме много щастливи

С годеника ми сме заедно от 4 години и до преди 2 седмици бяхме много щастливи, но тука на скоро се държи много студено към мен, излиза вечерта и не се прибира вкъщи, даже ми заяви, че иска да се разделим за 2 седмици. Разговаряхме много обаче не ми казва каква е причината, твърди че няма друга и че аз нямам никаква вина за случващото се. Незная как да постъпя, мисля че е в депресия. Как да постъпя, как да разговарям с него?

прочети още

Междуличностни проблеми

Защо не мога да го накарам да оцени това което има?

Превърнахме се в роботи – аз и съпругът – сутрин на работа, детето на училище, вечер – време за вечеря и някой филм /ако не заспим/, горе-долу средностатистическо съвременно семейство. Сексуални отношения – добри, ако аз взема инициатива – има. Качество на живот – добро, но с постоянно мислене и компромиси. Докато след новогодишното му парти не видях снимки на колежката му в телефона. После тя пък взе че се обади – били се разбрали да водим децата на планина, но аз не съм се разбирала нищо. Тогава нещо се счупи в мен и избуя онзи дива ревност. Та тя е с мъжа ми 10 часа на ден, за мен остават вечерите – да слушам колко е изтощен и колко го боли глава. И така вече 5 месеца – все на работа, все нищо не му се прави в къщи -почива си да се възстанови за работа. Аз търча,справям се с децата /2 броя/, готвя, чистя и работя всеки божи ден. От време на време слушам колко е притеснен,че колежката взима малка заплата, пък тя взе че си купи кола, слушам колко добре се справя в работата и т.н. Не мога да играя игрички, искам да градя и да имам стабилен човек до себе си, на който мога да се облегна, а той милия все изтощен. Преди не беше такъв, вярно че аз имам вина да е мързел и да не поема отговорност, защото все аз се оправям с всичко. Как да изкореня тази ревност, че хубавите часове е с колежката, че съчувствието му е към нея. Чувствам се като удобен хотел. Децата ги обича, но грижата е колкото да знае че са добре или ако някой трябва някъде да се закара няма проблем. Аз не страдам от липса на самочувствие, добре изглеждам, образована съм и парадокса е, че ръководя хора, които много ме уважават и ценят. Защо не мога да го накарам да оцени това което има, да разделя работата от семейството, да не забравя, че съм жена. Някъде имам грешка в подхода, но нали сме вече големи хора, не за игрички, а за партньорство.

прочети още