Казуси - Неудовлетворение

Чувствам се сама в опитите си да се бунтувам срещу неправдите и непочтеността

Скоро се сблъсках с това социално овчедушие. Огорчена съм, чувствам се сама в опитите си да се бунтувам срещу неправдите и непочтеността. И понеже такива бунтари са срещат рядко, приемат ни несериозно, водим битки с вятърни мелници, смеят ни се, защото ние не можем да им навредим, защото сме ПОЧТЕНИ т.е. НЕ ПРАВИМ МРЪСОТИИ. Нека си лаем… Чудя се какво да правя, да стана като ТЯХ и да изразявам недоволството тихо, за гърба на шефа, оглеждайки се страхливо да не ме чуят, да не пострадам от приказките си, да се нагаждам и подмазвам, за да се издигна и да бъда оценена от началството и да си осигуря някаква сигурност… Винаги е било така, добре е този ,който си трае не създава проблеми на шефовете си. А пък после в социалните мрежи, да философстваме смело за фалша, маските и неправдите в живота и смело да ги осъждаме. Ето това е огромното стадо доволни овце.
Какво да правим ние безразсъдните, тези, които не можем доволни да бле-е-ем? Смешни сме. Аз съм много добра в професията, която работя. Обичам работата си и получавам заслужено призвание от хората с които работя, помагам на колегите си с идеи и неща, които само аз мога да правя и те ме уважават. Но когато се разбунтувам, те се скриват в черупките си и аз оставам сама без подкрепа, независимо, че съм права. После те биват поощрени и стимулирани от началството за проявеното овчедушие, а аз… съм отново използвана, смешна и сама.

прочети още

Казуси - Неудовлетворение

Все нещо не ми достига, за да се чувствам удовлетворена

От доста време търся правилната посока за себе си – в личен и професионален план. Но нещо все не ми достига, за да се чувствам удовлетворена. Не знам дали искам повече, отколкото са ми възможностите или съм просто едно перманентно мрънкало. Преди година смених работата (но това не ми реши проблема), срещнах човек, с когото съм и в момента (пак след дълго търсене) и все си мисля, че нещо по-добро предстои… Искам да живея в комфорт със себе си и да се радвам на нещата, които имам – дали искам твърде много или животът ми ще е непрестанна борба за себедоказване?

прочети още

Казуси - Неудовлетворение

Няма го живеца и не знам откъде да намеря силите да се променя

Съгласна съм напълно, че ние сме отговорни за всичко, което ни се случва и най-вече за „драмите“ в живота ни. В последния месец имах проблеми в работата, породени от неуспехи в общуването с хората – мисля си, че не греша, държа се добре, тактична съм… а нещата не се получават. В личния живот същата работа – от доста време нямам човек до себе си, само сексуален партньор, с когото също се виждам сравнително рядко, а в интерес на истината го харесвам не само за секс, но както изглежда нищо повече от това няма да се случи. Приятели – малко или по-добре да кажа никакви. Усещам се как и аз самата напоследък се изолирам от хората, започва да ми коства големи усилия да разговарям, дори да стана сутрин от леглото, да изляза навън… И бам – себореен дерматит, бам – откриват ми болест на Хашимото! А аз продължавам да изтезавам тялото си с вредна храна, алкохол, обездвижване, изолация. И уж осъзнавам, че за всичко това съм си виновна само аз, в живота ми е имало и възходи и падения, но ми става все по-трудно да намирам пътя. Казвам си – ще променя това, ще се откажа от онова, ще започна нещо ново, интересно и… нищо. Та така, не знам как, откъде, а не се харесвам такава, обвинявам се, чувствам се виновна, неудовлетворена, жалка дори. На 27 години съм, с приятна външност, но в последния „сериен“ месец изглеждам сякаш състарена, унила, уморена, няма го живеца и не знам откъде да намеря силите да се променя. 
Благодаря ви, че изчетохте всичко това.

прочети още

Казуси - Неудовлетворение

Живея в някакъв мой свят

Здрава съм, имам много хубава работа и най-прекрасния мъж на света, а и заможна така да се каже – направо не за вярване едва ли не :)) Но въпреки това, често не съм щастлива, чувствам се „самотна” някак си. Все едно си живея в някакъв мой свят, обхваща ме апатия и често ми е „тъпо” жаргонно казано. Разбира се, че имам страхове – да не би да свърши този хубав и безгрижен живот или връзката ми. Усещам някаква несигурност или си казвам „не може така, толкова хубави неща само да случват, може би лошото сега ще дойде”. Също има и неща от миналото, за които съжaлявам, че съм направили или казала… Не мога да се преборя с тези терзания, иска ми се да живея в баланс и хармония със себе си, да съм по-лъчезарна, а не на моменти. Понякога съм много приятелски настроена и весела, понякога съм мълчaлива и затворена… И в този ред на мисли, защото осъзнавам всичко това, отновo ме е страх да не прецакам себе си с този вид мислене.

прочети още

Казуси - Неудовлетворение

Чувствам празнота и неудовлетвореност заради самотата си

Здравейте, чета с голям интерес статиите Ви и съм изумена как точно формулирате неща, които само усещаме, без да успеем да осмислим и да си направим съответните заключения. Ето моят въпрос – от година и половина съм сама и въпреки желанието ми не мога да започна връзка, защото никой мъж не ми допада. Само за уточнение – на 35 години съм и не съм преживяла кой знае колко болезнено последната раздяла. Разбирам, че това вероятно е моя вътрешна нагласа, която отблъсква от мен мъжете, които евентуално биха ми допаднали. Но не зная как да го преодолея и да спра (както казвате) да си създавам драми, заради това че чувствам празнота и неудовлетвореност заради самотата си. Благодаря Ви и очаквам с нетърпение следващите Ви статии.

прочети още