Казуси - Неудовлетворение

Живея в някакъв мой свят

Здрава съм, имам много хубава работа и най-прекрасния мъж на света, а и заможна така да се каже – направо не за вярване едва ли не :)) Но въпреки това, често не съм щастлива, чувствам се „самотна” някак си. Все едно си живея в някакъв мой свят, обхваща ме апатия и често ми е „тъпо” жаргонно казано. Разбира се, че имам страхове – да не би да свърши този хубав и безгрижен живот или връзката ми. Усещам някаква несигурност или си казвам „не може така, толкова хубави неща само да случват, може би лошото сега ще дойде”. Също има и неща от миналото, за които съжaлявам, че съм направили или казала… Не мога да се преборя с тези терзания, иска ми се да живея в баланс и хармония със себе си, да съм по-лъчезарна, а не на моменти. Понякога съм много приятелски настроена и весела, понякога съм мълчaлива и затворена… И в този ред на мисли, защото осъзнавам всичко това, отновo ме е страх да не прецакам себе си с този вид мислене.

прочети още

Казуси - Неудовлетворение

Чувствам празнота и неудовлетвореност заради самотата си

Здравейте, чета с голям интерес статиите Ви и съм изумена как точно формулирате неща, които само усещаме, без да успеем да осмислим и да си направим съответните заключения. Ето моят въпрос – от година и половина съм сама и въпреки желанието ми не мога да започна връзка, защото никой мъж не ми допада. Само за уточнение – на 35 години съм и не съм преживяла кой знае колко болезнено последната раздяла. Разбирам, че това вероятно е моя вътрешна нагласа, която отблъсква от мен мъжете, които евентуално биха ми допаднали. Но не зная как да го преодолея и да спра (както казвате) да си създавам драми, заради това че чувствам празнота и неудовлетвореност заради самотата си. Благодаря Ви и очаквам с нетърпение следващите Ви статии.

прочети още

Казуси - Неудовлетворение

Как да направя така, че отново да мога да се радвам на мъничките и големите неща в живота?

Тревога, тревога, неудовлетвореност. Брат ми често използва израза: „Живее, но зор с усилие!“ за определени хора от обкръжението ни, а и аз съм от тази група. Претърпяна злополука и развод са негативните неща от живота ми, но имам и много постижения, с които се гордея – по-добър живот, по-добра работа, истински приятели, семейство, което ме подкрепя. А съм „болна“! Пия лекарства за „притъпяване“ на негативните емоции, трупам гнева, а искам да съм спокойна. Искам, ако имам 1 свободен час, да чета книга, без да чувствам вина, че почивам, искам… да съм в хармония с вътрешното си АЗ! Чета наръчници, пия хапчета, опитвам се да си помогна, но се въртя в омагьосания си кръг. А съм на 34 години… Как да направя така, че отново да мога да се радвам на мъничките и големите неща в живота?

прочети още

Казуси - Неудовлетворение

Имам проблеми в къщи и на работа

Имам проблеми в къщи и на работа. Съпругът ми постоянно е далеч от нас с детето, на работа се чувствам неудовлетворена, вкъщи не ми е комфортно, отегчаващо ми е. Какъв е най добрият вариант за излизане от това положение?

прочети още

Казуси - Безизходица

Изневяра

Пиша ви от безизходица. Аз съм на 50 г. Омъжена съм от над 25 години, от 30 години познавам съпруга си, имаме две прекрасни деца – син на 24 г. (със собствен бизнес и отделно живеещ с приятелката си) и дъщеря на 20 г. (студентка). Имам редовна работа като офис-мениджър в малка частна фирма и средна заплата. Имаме и обща фирма със съпруга ми, с която е основно той се занимава.

Основният ни проблем са неговите изневери, за които аз разбирам, а той се дразни от това. Опитах всичко – да говорим, да се разделим без развод, да се разведем, да живеем като съквартиранти. Той не иска по никакъв начин да чуе, че това ме наранява непрекъснато и твърди, че преувеличавам проблема. Истината за мен е, че той иска да живее с мен (последния път си отидох за 3 месеца след като разбрах, че ухажва служителката ни и той направи едва ли не сърдечна криза, изкара ме виновна, че е побелял и се е поболял, само и само да ме манипулира да се върна, но като се върнах си продължи по  стария начин, пише си с нея по цели нощи и когато го засякох отново изпадна в гняв, че съм разбрала), но да си ходи по други жени.

През последните 5-6 години той си създаде тази схема на живот и не иска да се разделя с нея, затова сме в повтарящи се по един и същи начин периоди – живеем що годе добре, после той се успокоява, започва нова авантюра, аз рано или късно разбирам, изнасям се, страдам, той ме манипулира да се върна, отначало тихо и кротко… и пак така до следващия път. А мен това отдавна не ме устройва – използва ме само за слугиня (защото аз поддържам целия дом), но нямам изход. Не мога да си наема или купя друго жилище, а всичко ни е общо и той не желае развод, аз съм удобна и като защита – видите ли, аз съм женен, не мога да се разведа или нещо подобно пред поредната наивница.

Какво да правя, та поне психически да се разреши проблема ми? Не съм се изоставила през всичките тези години, поддържам се до колкото мога, не съм зарязала и къщата ни, въпреки, че се боря и с още един голям негов проблем – задръства всички стаи с вестници, книги и всевъзможни неща, които влачи дори и от боклука (сега само едната стая съм я направила негов склад), за да има къде да живеем в другите две… Моля ви помогнете ми.

прочети още