Имам чувството, че напоследък губя почва под краката си

Имам чувството, че напоследък губя почва под краката си

Публикувано: сп. “Инсайт” бр. 10 / 2005 г.

Читателски въпрос:

Имам чувството, че напоследък губя почва под краката си. В смисъл все по-трудно ми е да контролирам поведението си. Работя в компютърен клуб и времето ми за сън е много малко. А и когато спя, сънят ми е неспокоен. Все по-трудно гледам хората в очите. Дразня се на околните и имам чувството, че изпадам в дупка. Това не е винаги така, но напоследък често ми се случва. Мога ли да направя нещо или трябва да вземам медикаменти?

Отговор от д-р Димитър Тенчев:

Здравейте!

По принцип оплаквания от типа “губя почва под краката си” и “все по-трудно ми е да контролирам поведението си” са много общи и едва ли епистоларно е подходящо да се поставят диагнози, още по-малко да се назначава терапия. Все пак според мен раздразнението, неспокойствието и чувството, че не сте себе си до голяма степен е причинено от ритъма на живот, който се определя от необичайното за човешкия организъм време на работата Ви и монотоността й. Липсата на един постоянен ритъм на сън и бодърстване и ако добавим към него и неудовлетворение от работата, която вероятно изпитвате лесно може да обясни симптомите, от които се оплаквате и неадекватността в поведението и комуникацията с хората. Когато в човек започват да се изявяват подобни симптоми – това е показател за неудовлетворени потребности и че някоя сфера от живота е нехармонично развита.

Единият вариант е да си вземете ако имате възможност по-дълъг отпуск (поне 2-3 седмици). Временната смяна на мястото ако отидете на почивка и възвръщането на нормалния биологичен ритъм с голяма вероятност могат да възвърнат нормалното Ви светоусещане и способност за комуникация. Добре е в този период да очертаете приоритетите в живота сислед което да се опитате да ги реализирате. Ако считате, че това не е работата за Вас, добре е да я смените и да се насочите към нещо, което ще задоволява по-пълно потребностите Ви за изява и ще направи работата, която упражнявате по-приятна, а хората, които срещате в нея ще са “по-сродни” по интереси, ценностна система, мироглед.

Друг вариант е да се обърнете към специалист психотерапевт, което е добро решение от гледна точка проблемите да се тушират още в самото начало и да не се позволява състоянието Ви да набере инерция и да се изяви в “ефекта на лавината”.
За медикаментозна терапия не е правилно да се мисли без да сте се посъветвал със специалист, и все пак дори и да бъде приложена, тя ще потисне временно симптомите, но няма да стигне до причината, която предизвиква това състояние.

“Решавай големите неща, докато са малки.”  – Лао Дзъ

“Ако мислиш, че можеш или ако мислиш, че не можеш – все ще си прав”  – Хенри Форд