Психотерапия – здрав дух, здраво тяло!

В какво се изразява психотерапията?

Психотерапията произлиза от древногръцките думи psyche (означаваща дъх, дух или душа) и therapeia или therapeuin (лекувам, грижа се). Целта на психотерапевта е да освободи съзнанието ви от излишния багаж, който го затормозява, от психотравмите, трупани в миналото. Чрез психотерапията се пресяват излишните негативни мисли, чувства, вярвания – с други думи – негативният филтър на светоусещане, през който пречупваме света и остава само най-важното – истинският неподправен Аз с дарбите, мечтите, копнежите и потенциала да ги превърне в мисия на живота си.

Психотерапията се основава на максимата „Здрав дух, здраво тяло“. Психотерапията е душ за душата, хигиена за психиката – нещо, което повечето хора пренебрегват през по-голямата част от живота си. Психотерапията е ефикасен начин да излекувате депресия, тревожност, фобии, паническо разстройство, натрапливости, обсесии или негативни представи за самите вас, които ви карат да се чувствате зле – изкривена преценка и отхвърляне на себе си (познато като ниска самооценка), социална фобия, затруднена комуникация, страх от публични изяви и т.н.

Психотерапията е и философско търсене  и намиране на истинските стойности в живота. Психотерапията ви помага да разчистите пътя към собствения си душевен комфорт (центъра на балананс в себе си), да откриете дарбите си и как да ги приложите в живота. Психотерапията е чудесно средство не само за лечение, но и за себепознание.

Методи за лечение чрез психотерапията

Психотерапевтите използват различни психологически подходи за лечение на емоционални проблеми. Може би най-разпространеният е комуникативният метод на психотерапията, който включва разговор между терапевта и пациента. Някои психотерапевти използват и допълнителни средства – писане, рисуване, музика, разказване на истории, водено въображение и т.н. При вербалния подход на лечение резултатът настъпва бавно и не е винаги устойчив във времето.

Емпиричният (преживелищният) метод е още един ефикасен подход за лечение. В неговата основа е не само говоренето, но и действието. Емпиричният подход се изразява в изживяването на определени състояния, които са в основата на душевния ви дискомфорт, а не само обсъждането им. Четенето на ръководства за положително мислене и посещаването на „духовни“ семинари не са достатъчни, за да се справите с разминаването между вътрешната действителност и външната реалност. Този тип личности искат промяна, но не искат да се променят. Желаят паническото им разстройство, фобията, депресията или каквото имат да изчезне, но отказват (под мотото „не мога“) да освободят причините за това, защото никога повече те и животът им няма да бъдат същите. Много хора не осъзнават нуждата от промяна, тъй като свикнали да възприемат нерадостното си битие за нещо напълно нормално. В тези случаи – при резистентност към промяната, преживелищните методи на психотерапията  може да ни помогнат.

Хипноза

Психотерапевтите използват и хипнозата като ефикасен начин за лечение на емоционални проблеми. Хипнозата е постоянен поток на концентрация от страна на пациента върху определена идея, чувство, мисъл или усещане. Хипнозата не е, както много хора си мислят, безсъзнателно състояние на сън. Повечето хора, които са били подложени на хипноза споделят, че през цялото време са чували всичко и са били способни да си отворят очите, ако поискат. Хипнозата е по-скоро процес на динамично взаимодействие между хипнотерапевта и клиента, отколкото състояние. Това е комплексен и многоизмерен вид психотерапия, който се развива във времето. Целта на хипнозата е достигане на позитивна промяна, в резултат на активирания потенциал и психически ресурс, които всеки човек носи в себе си.

Всеки човек може да бъде хипнотизиран, а най-подходящи за хипнотизиране са интелигентните, а не слабоволевите личности, които по-лесно могат да се концентрират. На някои хора са им необходими малко повече сеанси, за да се отпуснат и да се осъществи дълбока емоциално-вербална връзка между терапевта и пациента. В процеса на хипнотизиране няма доминиране на терапевта над пациента, както много хора си мислят. За да бъдете хипнотизирани, е абсолютно необходимо вашето съгласие. В противен случай хипнозата е невъзможно да бъде осъществена, Тя не е средство за манипулация, терапевтът няма контрол над вашия разум, което оборва представата за хипнотизата като вид зомбиране на пациента. А рискът, че може и да не се „събудите“ след хипноза, е един от многото абсурдни митове. Няма дори и минимална вероятност да си останете вечно под хипноза.

InSighting Интензивно дишане

Едно от най-важните открития, което датира от хилядолетия е връзката между дишането и състоянието на психиката. Те са като двете страни на една монета. Психотерапевтите използват като средство за лечение и специфичен начин на дишане, чрез което се изчиства „психическата шлака“, която се е трупала през годините – психически травми, биоенергиен дисбаланс и фрагментираност на съзнанието. Мощна преживелищна практика -интензивното дищане (пневмокатарзис) е една от най-въздействащите иефективни форми на терапия, познати днес.

Д-р Тенчев, кой според вас е най-ефикасният подход за лечение или най-добра е комбинацията от няколко подхода?

Този метод, който ще помогне на човека, търсещ помощ. А той е винаги строго индивидуален, дори и при пациенти с един и същи проблем.

Лично аз съм привърженик повече на преживелищните техники в психотерапията, които имат мощен трансформиращ ефект по отношение качеството ни на живот и изцеляват не само душата, но понякога дори и физическото тяло на човек. Защото често в основата на физическите заболявания стои дългогодишна и нерешена психическа „драма“ зад тях.

Може би е добре да обясним какво е преживелищна или емпирична терапия. Тя е не толкова обусловена от търсенето на логическо обяснение относно причината за проблема или симптома и от вербалните методи, познати ни от конвенционалната психоанализа например.  Класическият пример, който знаем от филмите е: отива човек на психотерапевт, говорят си няколко години, изведнъж пациентът си спомня нещо, разбира ненадейно причината за проблема и той (проблемът) изчезва от само себе си.

Съвременните проучвания на съзнанието и дългогодишният ми опит показват обаче, че психиката не е толкова елементарно устроена. Вербалната психотерапия (разговорът) има своето място разбира се в дизайна на психотерапевтичната практика с всеки пациент. Имал съм случаи, при които някои хора са се освободили от проблема само след един разговор. Но в повечето случаи това не е достатъчно. Умът не може да пребори сам себе си. И изобщо не е правилен пътят на борбата в психотерапията. Защо? Логиката не може да преодолее съпротивите, които сами си поставяме, по простота причина, че и двете сили идват от едно и също място – от ума. Това е най-парадоксалното в случая. Логическият ум иска да се освободи от симптома, който при всички случаи го тормози с болезнения си заряд. За целта обаче той трябва да се реорганизира и да започне да мисли, чувства, световъзприема по друг начин. С други думи „светът“ (респективно светогледът)  на пациента трябва да се промени.  И тук удряме на камък. Човекът мрази промяната. И почти винаги избира илюзорната психическа сигурност. Егото не обича неизвестното, защото се страхува, че всяка промяна крие в себе си рискът от анихилация (страхът, че ще престанем да съществуваме – това е най-дълбокият страх у човека, по-силен дори от този от смъртта). И инстинктивно отхвърля възможността да се промени, включвайки така наречените съпротиви към терапията. Поражда емоция на страх, която оборва всеки целенасочен опит за изцеление.  Откривателят на основните принципи на самовнушението – Емил Куе го нарича Закон за обратния ефект – „колкото повече полагаш старания да се промениш, толкова повече се съпротивлява умът на тези опити“  и прави дори обратното – „бетонира“ психическият проблем. Така логиката, споменът, анализът, обясненията, волевите усилия, насочени към промяна се оказват безсилни. Някакъв „инстинкт за самосъхранение“ избира психологическият проблем или психическото разстройство пред  риска, който крие новото психическо статукво.

Тук на помощ ни идва преживелищната терапия, която изцяло се съобразява с една азбучна истина. Ако въображението и логиката влезнат в конфликт, винаги побеждава въображението.  И докато основното качество на ума е разума, то „езикът“ на подсъзнанието е въображението.  Ще ви дам прост пример. Ако имате страх от тъмното, когато сте оставени сам в мрака, в ума ви започват да се пораждат невероятни драми. Че нещо мърда в тъмнината, че сенките наподобяват човек, който се прокрадва на пръсти и ви издебва в гръб, или че има призрак, който се спотайва някъде в стаята („усещате“ само неговия „дъх“), или ако сме на открито, че всеки шум в гората са стъпки на животно, което изчаква удобен момент за да ни нападне. Никакви логически доводи не могат да премахнат ужаса, който изпитваме в този момент, никакви позитивни мисли от сорта „Аз съм напълно спокоен. Духове няма. Всичко е наред!“ На следващия ден, когато слънцето изгрее се надсмиваме сами над себе си и на алогичните ни страхове….надсмиваме се – до следващата нощ.

Има начин обаче да въздействаме чрез несъзнаваното и градивно върху психиката си, да заменим драмата с целебен балсам. Древните духовни практики и съвременните достижения на трансперсоналната психология ни сочат пътя – да предизвикаме временно променено световъзприятие, известно като променени състояния на съзнанието (ПСС). В хипнотерапията това състояние е известно като транс. Опитът доказва, че трансът сам по себе си е целебен. Но ние не спираме дотук. Самата психотерапия – било то вербална, или чисто преживелищна става многократно по-ефективна  при ПСС.  Така преживяването, което имаме по време на транс се оказва трансформиращо и истински променящо. Логиката и съпротивите на ума са заобиколени. Пациентът често сам не разбира как симптомът е изчезнал и дори може да си зададе въпроса: дали от терапията се оправих? Това е така, защото промяната е настъпила точно в неговото несъзнавано – сфера, която в повечето случаи не може да стане достояние на логическото обяснение и да се превърне в спомен. Несъзнаваното причинява както проблема, така и изцелението.

Кой метод за лечение използвате най-често или това зависи от заболяването?

Зависи не само от проблема (избягвам думата заболяване или бремето на диагнозите, за да не се идентифицират хората с тях), но и от характера и световъзприятието на самия човек. Така че терапията е строго индивидуална.

Именно по тази причина в „InSighting Центъра за психотерапия и автентична духовност“ използваме богат набор от подходи – хипноза и хипнотерапия, InSighting Интензивно дишане (изключително мощна преживелищна техника),  вербална психотерапия (някои клиенти предпочитат разговорът като средство), групите ни за развитие потенциала на личността, както и различните ни InSighting мероприятия.

Имаме специалисти, които прилагат и фокусирана работа върху тялото (специализирани психотерапевтични масажи), които осовбождавайки физически блокажи, често успяват да въздействат и върху психическия проблем. Така че с две думи психотерапевтичният ни подход е индивидуален и комплексен.

За какво идват при вас най-често пациентите ви, какви са оплаванията им?

По много и различни причини. Лично към мен се обръщат няколко групи пациенти.

Първата група са хора с някакъв специфичен проблем – паническо разстройство, депресия, натрапливи мисли и ритуалност в действията (т.нар. обсесивно-компулсивно разстройство), специфични фобии (зоофобии, страх от летене със самолет, клаустрофобия, агорафобия, страх от общуване, страх от публика и т.н.), зависимости, свръхтегло, ниска самооценка, неувереност при общуване с другия пол и много други.

Втората група са личности, които изпитват екзистенциално неудовлетворение, така наречената ноогенна депресия. Наглед нямат никакви проблеми в живота си, напротив – имат хармонично семейство, възходяща кариера, добър материален статус, уважение и престиж в обществото, но… с годините изпитват все по-голямо неудовлетворение, което намира изявата си в постоянен депресивен фон, който от своя страна подсилва усещането за безсмислие и апатия.

Каквото и да правят, тези хора не могат да намерят мир за душата си и удовлетворение в живота си и тогава се обръщат за помощ към психотерапевт.

Третата и може би най-интересната група клиенти (това вече не са пациенти) са духовно търсещите. Аз ги наричам хората, които са изразители на въпросите, съставляващи вечното човешко търсене – кой съм аз, защо съм тук, има ли смисъл живота ми, какво е призванието ми, душата, времето, Вселената, Бог, смъртта – тя край ли е или има нещо след нея? Коя е правилната траектория на живота ми, а има ли печеливша стратегия за живеене? Какво е успехът? Признание отвън или хармоничен мир отвътре? Има ли начин да се постигне? И т.н., и т.н.  Дълбоко мое убеждение е, че стремежът към духовно себепознание е дори по-силен от сексуалния нагон. Просто лежи потиснат в повечето хора.

Как човек може да разбере, че се нуждае от психотерапевт при положение, че стресът и депресията са нещо нормално за голяма част от хората, но често негативните мисли изчезват от само себе си? Имали ли сте случаи, в които душевно здрави хора идват при вас, мислейки, че са болни?

Тук е мястото да развенчаем един мит – че психотерапията е за болни хора и само за хора с дефинирани проблеми. Първо – коя е нормата за психическо здраве? Вие казвате, че стресът и депресията са нормално нещо в съвременния свят. Трябва ли да привикваме към тази „норма“? Трябва ли да я приемаме като необходимата цена за успеха? Това би причинило доста тежки изкривявания в психиката ни и би влошило значително качеството ни на живот.

От много години в страните с традиции в психотерапията, като Швейцария, Англия, САЩ, съвсем „нормални“ хора посещават по един психотерапевтичен сеанс на седмица. Те не възприемат психотерапията като нещо екстремно или принудително в живота си. Оценили са я като средство, което им помага  понякога в стресовото, понякога в монотонното сиво ежедневие, изпълненто с безрадостност и битовизми. Не на последно място психотерапевтът може да играе ролята на изповедник, на съветник, на мениджър в психическия свят на човека, а не само на лекар, който ни освобождава от разстройствата. Навремето в древен Китай лекарите са се оценявали по броя здрави пациенти, а не по броя на излекуваните. Така че терапията може да има и превантивна роля по отношение на кризите в живота – житейски или здравословни. Кризите идват за да ни накарат да се променим. Ако ги изпреварим обаче с промяна, те няма да дойдат в живота ни. Защото кризите са само средството, чрез което „душата“ ни се опитва да промени и излекува живота ни – от компромисите, от застоя, от потъпкването на дарбите и истински ценното в автентичния ни аз.

А по отношение на последния ви въпрос – макар и рядко – да, случвало се е да идват хора, чиято диагноза е само в техния ум. Но самата хипохондрия (страх от болести) е сама по себе си проблем.

Можем ли да говорим за тясна специализация при психотерапията – т.е. отделните психотерапевти да са специализирани в лечението на съответно заболяване със съответния терапевтичен подход?

Специално преживелищната терапия помага на широк спектър проблеми и въздейства в много сфери от живота. Разбира се има по-тясно специализирани терапевти  или специалисти както в областта на психологията, така и в психотерапията – например детски психолози, специалисти, които се занимават предимно със зависимости, с панически разстройства, с екзистенциални проблеми и др. Има и диагнози, които не могат да бъдат повляни от съвременните форми на психотерапевтично лечение – например шизофренията. Те са обект на психиатрично лечение и на психиатрите.

Скъпо ли е едно подобно лечение?

В цял свят психотерапията е сравнително скъпа услуга. В България е на цени, които хора със среден жизнен стандарт могат да си позволят.

Имал съм клиенти от почти всички страни от Западна Европа, а също и от САЩ и те са го потвърждавали. Цените тук, съотнесени към стандарта ни на живот са в пъти по-ниски от там, по отношение на техния стандарт.

В какво точно се изразява процеса на хипнотизиране и какъв е ефектът от нея?

Хипнозата е най-често състояние на дълбока релаксация, при което клиентът или хипнотизирания е в състояние на транс. За някои проблеми това повишава значително ефективността на терапевтичния процес. В хипнотично състояние, пред пациента се разширява полето от избори и той може да направи осъзнат избор за нов тип световъзприятие, което да интегрира в ежедневието и което от своя страна създава условия за позитивна промяна – вътре и вън от него.

Забележете – хипнозата не е просто внушение или „зомбиране“ от страна на терапевта. Важно е да се обори този мит, насаждан през десетилетията – че клиентът ляга на кушетката, хипнотизаторът почва да му бае нещо, хипнотизираният заспива, започва да говори неща, които не помни и – о, чудо! –  в края на сеанса е вече здрав.

Напротив – хипнотизираният съучаства в терапевтичния процес. На него му се дава опция от вероятности за промяна. И подсъзнанието му избира най-добрата от тях.  Постепенно с времето се променя „филтърът на възприятието“ у пациента, който започва да привлича различни, по-добри хора, факти, обстоятелства.

Кои заболявания се повлияват най-добре от хипноза?

Специфичните фобии, някои от които изброих по-горе, генерализирана тревожност, ниска самооценка, паническо разстройство, депресивни състояния и много други. Но разбира се хипнозата не е панацея. Поради тази причина използваме и други психотерапевтични методи, отново съдържащи в себе си преживелищен елемент.

В кои случаи се прилага интензивно дишане и как се отразява то на пациентите?

Интензивното дишане се прилага като самостоятелен метод на терапия или като допълващ други методи, например хипнотерапията. То е изключително мощно средство за освобождаване на психосоматични блокажи, на травми от миналото, на ненужни и дори зловредни подсъзнателни матрици, които ни карат да правим едни и същи избори, които предизвикват едни и същи проблеми и зацикляния в живота ни. Но интензивното дишане е и средството, което ни отправя на пътешествие във Вселената на несъзнаваното – тази част от човешкото съзнание, която крие неизброими загадки и тайни, които тепърва трябва да бъдат изучени. InSighting Интензивното дишане ни помага да се доближим до ядрото на истинското ни аз, да преоткрием своята идентичност, да разберем какви са дарбите и заложбите, които носим в себе си и да им позволим свободно да се изявят в живота ни – процес, който в трансперсоналната психотерапия наричаме персонален мит или Мисия.

На семинарите ни по дишане идват не само клиенти от Инсайтинг центъра, но и търсещите себе си и по-дълбок смисъл в живота хора от цялата страна.

Възможно ли е Интензивното дишане да бъде практикувано и в домашни условия или задължително е необходим терапевт?

По принцип има по-релаксиращи и интровертно насочени модели за дишане, които преподаваме за индивидуално практикуване вкъщи. Поради мощния ефект и често силните драматични преживявания, интензивното дишане е препоръчително да се практикува под ръководството на опитен в пневмокатарзиса терапевт. Лично по мое мнение това е една от най-мощните и ефективни съвременни форми на терапия, именно поради спонтанния ѝ преживелищен характер.

След колко сеанса се постига резултат или ефектът зависи от използвания терапевтичен метод, както и от проблема на пациента?

Резултатът е многофакторно обусловен. На първо място от личността на терапевта и от характеровите особености на пациента, след това от самия метод, от спецификата на проблема, от готовността, с която участващия в терапията, прави промени в живота си. При всички случаи преживелищната психотерапия спада към краткосрочните терапевтични практики. Имал съм много пациенти, които се превръщат в дългогодишни клиенти. Психическото им разстройство или проблем е бил разрешен в кратки срокове и те превръщат терапията като средство за себеопознаване, развитие на потенциала на личността, като своеобразна хигиена на душата, помагаща им да водят по-цялостен и по-успешен начин на живот.