Стани раз-Личност

Дълго време се колебаех дали да взема участие в курса по хипноза, макар и с благородната цел да напиша статия. Някак нямах доверие на този съвременен метод. Струваше ми се манипулативен. С риск за въздействие върху човека пряко неговата воля. В крайна сметка любопитството надделя и се отправих към улица „Родопски извор“ 45 в столичния квартал „Борово“.

Стани раз-Личност

Истинската цел на хипнозата е да отключи потенциала на човек, не да му внушава несвойствени действия

Още с прекрачването на InSighting Центъра за личностно развитие човек попада в друга реалност. Утробата, учебната зала на центъра, приветства с пастелнорозови стени, меки възглавници покрай тях, релаксираща музика и оригинални живи тибетски тангки по стените, ще рече – изображения на буди и бодхисатви от тибетската традиция, които нямат равни по красота, изящество и пропорционалност. Атмосферата е предразполагаща и уютна, което ми помогна да се отърся от голяма част от скептичността. Общата картина се допълва и едновременно контрастира с мъдрия, но остър и пиперлив изказ на водещия д-р Димитър Тенчев.

СИН ПОРТОКАЛ

Бях изпуснала (надявам се да наваксам) първия модул, на който се учи в детайли голяма част от теоретичната основа – що е хипноза, основни методи за въвеждане, сфери на приложение, фази на транса и т.н. Впуснах се направо в модул 2, където практическите занимания имат превес.
След по-малко от 3 часа в залата вече лежах в хипноза. Стана някак бързо и неусетно. „Затваряш очи. Представи си портокал. Оранжев портокал. Син. Зелен. Виолетов. Червен банан. Оранжева краставица. Бяло перо. Синьо перо. Бял гълъб. Бял гълъб, който лети в Космоса.“ – гласът през цялото време е тих, но уверен. Леко забавен, монотонен, но приятен и ефективен. Отначало усещането е на отпускане и релаксация. Но много бързо и сякаш от самосебе си усещаш как вече се носиш в морето на несъзнаваното. Клепачите са тежки. Съзнавах, че имам пълен контрол над себе си, но нищо не можеше да ме накара да ги отворя.

ГЪЛЪБ В КОСМОСА

Гласът продължаваше: „Бял гълъб, който лети в Космоса и държи в клюна си синьо перо, изтъкано от светлина. Безкрайно житно поле. Зрели жита до хоризонта. Поглеждаш напред към хоризонта и виждаш къде се съединява с небосвода. Когато се съединят в една линия, ти потъваш в дълбок транс. (…пауза…) Когато щракна с пръсти, изпадаш още 3 пъти по- дълбоко в транс.“
Това е индукцията, ще рече въвеждащата в транс част на хипнотичния сеанс. Тя цели да смени фокуса на вниманието на хипнотизирания – от външния към вътрешния свят. В тази фаза става забавянето на вълните на мозъка. И постепенното навлизане в сферата на несъзнаването, терена, на който се разиграва хипнозата. Съществуват ред индукционни техники – от „класическите“ с махало до напълно импровизирани, както в този пример. Той има за цел да се обърка логичният ум, като първо му се подават познати, утвърдени картини, а после – алогични асоциации. Тънкостта при индукцията, а и при по-нататъшната техника, е да се установи предварително с какъв тип човек се работи. Гореописаната е подходяща за визионери – тези, които виждат образи. Някой кинестетик, при когото няма картини, а усещания, трудно би изпаднал в транс при подобна индукция. Ефективно би било въведение от типа: „Усещаш как се носиш над поле с жита. Усещаш допира им по кожата ти… и т.н.“ Аудионерите са третият тип – те чуват звуци. Много рядко трите типа се срещат в чист вид. По принцип повечето хора са смесен тип – визионер-кинестетик, кинестетик-аудионер…

Друг ключов момент при подготовката е да се установи дали човекът има фобии и страхове. Защото, ако например има фобия от вода и хипнотизаторът избере индукция или техника, в която човекът се потапя в басейн, трансът моментално ще бъде прекратен от логичния ум, защото идентифицира заплаха и прекъсва процеса. По същата причина хипнозата е безопасна – човек не може да бъде накаран да извърши нещо пряко волята си, защото има заложен този естествен защитен механизъм.
Но най-изумителният момент за мен е поставянето на т.нар. котва. Веднъж въвел клиента в транс, хипнотизаторът може да постави определено условие. Например „само като чуеш как щраквам с пръсти, влизаш в най-дълбок транс“. Котвата вече е заложена. Следващия път няма нужда от дълга индукция. Само щракване на пръсти и хипнотизираният е вече в транс. По време на курсовете видях как това се случва при участниците, които вече бяха хипнотизирани от д-р Тенчев.

А колкото до логичния въпрос дали всеки може да бъде хипнотизиран, принципно – да. Зависи само от доверието. Ако човек се довери, т.е. позволи на логичния ум да отпусне контрола – трансово състояние се постига. Колко е дълбоко – това е друг въпрос. „Дълбочината не трябва да е самоцел” – обяснява д-р Тенчев.
В средно дълбок транс, тогава, когато вече се появява характерното трептене на очите, също се постигат много добри терапевтични резултати. Но всичко това научих впоследствие с течение на курса.

ТУНЕЛ СЪС СНИМКИ

Бях още в самото начало. На прага на първата хипноза. Д-р Тенчев реши да демонстрира върху мен, като журналист, един „атрактивен, но не много ефективен метод“, както той самият се изрази. А именно регресия в минал живот. По неговото мнение към регресиите има голям интерес, затова и все още са част от курса. Но той самият от опит е установил, че терапевтичният резултат е слаб. Откриването къде и кога се е зародил даден проблем и преживяването му отново рядко е достатъчно условие за преодоляването му. Ред други методи, основно от трансперсоналната психология, пренасочвайки фокуса от патологията към потенциала, показват много по-добри резултати.
След края на индукцията чувам, че д-р Тенчев проверява дали са налични признаците на дълбок транс и явно ръкомаха съвсем близо до очите ми: „Очите не реагират. Дишането е много забавено. Дишането успокоява сърцето. Сърцето – цялата вегетативна нервна система. Наблюдава се типичният масковиден фациус (ще рече лице без мимики, като восъчно).“ Наоколо някои от другите участници също говорят, но това не ме смущава. „И колкото по-шумно става около теб, ти толкова по-дълбоко навлизаш в транс“ – беше наредил хипнотизаторът и явно действаше.
Започна конкретната техника: „Вървиш по тунел. По стените има много снимки. Твои снимки. От настоящето. Вглеждаш се в тях. Има големи, малки, черно-бели, цветни и всякакви други фотографии и вървиш през тунела. Покрай теб се сменят снимки. Все по-бързо. Снимки от твоите по-млади години, от твоето детство. Сменят се все по-бързо. Ти виждаш всеки детайл.“ После започват да се нижат врати – каквито си ги представям: нови, старинни, железни, дървени, с орнаменти и т.н. Не знам колко време продължава. То вече тече по съвсем друг начин. (Както се оказва впоследствие един от характерните феномени по време на хипноза – половин час се изживява като пет минути). В този момент доверието ми се отключи напълно. Установих, че се намирам в едно познато и поради това сигурно пространство. Не конкретните картини, а състоянието. Полето на несъзнаваното, където водят и шаманските пътувания, обикновено индуцирани с помощта на барабанния ритъм. От тях бях вече правила много и се бях убедила от опит, че престоят и преживяванията в несъзнаваното са ефективни, лечебни и същевременно безопасни (с уговорката, че водещият е добре подбран).
До този момент не си давах сметка, че и хипнозата борави със същото това поле на действие. В представите ми тя ползваше или някаква фаза на релаксация, или безпаметно състояние, в което те карат да правиш безумни неща, без ти да осъзнаваш действията си. Но това май по-скоро се случва във филми и книги. Докато с облекчение осъзнавах сходствата между традиционния и съвременния метод, покрай мен продължаваха да се нижат врати, врати, врати… Изживяването е реално, наситено, пищно. „Сега се спираш пред една“ – рязко отсече гласът. Наставлява да я огледам, да опиша. Говоренето под хипноза хич не е приятно. Не ти се обяснява какво се случва, но пък за терапевта обратната връзка може да е от голяма полза. Особено при реални лечебни сесии.

БАРИЕРАТА

После минавам през вратата. Започва самата регресия, дотук е била подготовката. Снимките, ретроспекцията назад във времето, тунелът и забързването, всичко това спомага, от една страна, за утилизация – задълбочаване на хипнозата. От друга – да се предизвика чувството за връщане назад във времето, за пренавиване на лентата. За да може в точния момент да се направи „скокът“, предизвикан с преминаването на вратата. Може да е и асансьор, да се разлиства книга на живота, да се слиза по стъпала и т.н. Въпрос на въображение и майсторство на терапевта.
След преминаване на „бариерата“ между този и минал живот, започва да се оглежда обстановката в детайли – къде е попаднал човек, кой е, как изглежда. Постепенно се разиграва цяло действие. Къде и какво се случи, ще спестя в подробности, защото би донесло твърде малко полза на многоуважавания читател.
До края на курса, а и на следващите два видях, научих и си обясних много неща. Бях хипнотизирана още много пъти – забиха медицинска спринцовка мускулно в ръката ми, без да усетя дори, че е там, сякаш под упойка; срещнах се с животно на силата; преживях консенсусна реалност заедно с други хипнотизирани; получих верен, своевременен и съвсем конкретен съвет за живота си от човек под хипноза, който нямаше откъде да знае нищо повече за мен освен името ми. Наблюдавах ред невероятни сесии с други участници. Видях как се въвеждат в хипноза едновременно 5-6 човека, при това част от тях визионери, а други кинестетици. Телата на кинестетиците понякога се тресяха в конвулсии, други не помръдваха повече от час. Трети се смееха или плачеха. Някои от участниците така и не навлязоха във владенията на транса, неуспявайки да отпуснат контрола на ума, но пък проявиха заложби на талантливи хипнотизатори.
Оказа се още, че хипнотизиращият, макар и в по-лека степен, също се унася заедно с клиента си. В този момент между двамата се образува невидимо общо поле, установява се особена жива връзка. Именно тази връзка търси и използва умелият терапевт. Тя му позволява да импровизира, да нагажда техниката според случващото се, да предугажда нуждите на хипнотизирания. За да се прояви после максимален и реален ефект в живота на човека.

БЕЗ ПАНИКА

За тази цел от значение е и последната фаза. Преди да се извади човек от транс, много важно е да се интегрира преживяването напълно. Да е цялостно и довършено. Само тогава терапевтичният ефект се пренася трайно и в сферата на ежедневието.
А при какво помага хипнозата? При много голям спектър от симптоми: панически разстройства, фобии, за отслабване, за решаване на проблем, за подобряване на спортни/умствени резултати, за прекратяване на вредни навици/ взаимоотношения. От трансперсонална гледна точка могат да се търсят срещи с по-висши същности, сливане с абсолюта, намиране на лични водачи и още, и още. Добър пример за ефективността на терапиите са и част от екипа на InSighting – бивши клиенти на д-р Тенчев, преодолели с помощта му сериозни панически разстройства.

Реалният резултат при висок процент от клиентите д-р Тенчев отдава на нестандартния си подход и разбиране. Според него в повечето случаи към проблема човек-среда/социум се подхожда, като човекът трябва да бъде настроен така, че отново да пасва в дадената среда/социум. (Например човек с депресия от това, че не му се ходи на работа – целта на хипнозата/терапията е да се възвърне удовлетворението от работата.) Според д-р Тенчев подобен подход няма дълготраен ефект, защото третира симптомите, а не корена. По същата причина не работят добре и внушенията – например ако искаш да откажеш цигарите, по време на хипноза да ти бъде внушавано, че не пушиш. Истинската цел е да се открие какво поражда дефицита (депресия, липса на щастие, липса на здраве) и да се извади тази причина от живота. Дори това да означава да се напусне работа, партньор, начинание. Според д-р Тенчев, открием ли и премахнем ли излишното в живота, имаме ключ към почти всяка диагноза. Само човек трябва да е готов да интегрира наученото в живота си, да си позволи промяната.
Целият курс се оказва много повече от инструкции по хипноза. Комплексността на човешката личност, на съзнанието и подсъзнанието налагат цялостен поглед, който обхваща концепцията за малкото его и нуждата да отхлабим неговата хватка върху живота ни; за свободата като основен фактор за подобрение; за откъсване от привнесените отвън модели и вярвания и откриването на своите лични истини.
Въобще не става въпрос само човек да си лежи приятно отпуснат, докато някой му набива здраве и щастие в главата като с магическа пръчка. Пребиваването в хипнотичен транс дава уникалната възможност да срещнеш себе си по неподозиран начин; да осъзнае по-големите истини, най- често невидими за очите.

ФОКУС И ЖИВОТ

След това да е готов да смени фокуса на живота си чрез конкретни действия или отказването от такива. Въобще да се превърне от пасивен играч в своя живот в една истинска раз-личност.
Всичко това д-р Тенчев поднася с помощта на научни факти, разкази от личен опит, будистки притчи, доза цинизъм, която съвсем умишлено цели да шокира егото, за да го извади от утвърдените му окови, да го извади от сферата на комфорта и да отвори пред човек нови полета за действие, размисъл и изява.
Още много може да се разкаже и опише. Но сферата на несъзнаваното най-добре се разбира от опит. Пък да оставим нещичко и за любопитството.
И ако то отведе някого от вас на прага на InSighting, знайте, че преди да влезете в залата, ще ви помолят да оставите в една кошничка мобилните си телефони. Най-добре да оставите там и всички представи и очаквания, предстои  едно твърде различно преживяване.