+359 89 8819910 
[email protected] 
Здравейте! Искам да споделя огромната полза, която имах от психотерапията, провеждана от д-р Тенчев. Още от ученик имах притеснение при общуването с момичетата. Колкото и да се опитвах да го превъзмогна волево винаги като трябваше да поканя някое момиче на среща започвах да заеквам, да се потя, изчервявам и да се чудя къде да си дяна ръцете. Този страх се усили от отказите, които получавах, явно поради нерешителността ми.
Read more
Решението ми да се обърна към психотерапевт се появи в момент на лична криза, която беше достигнала критична фаза в общото ми усещане на потиснатост и блокаж, за непълноценно функциониране на личността и неясна връзка с реалността, в която всяко общуване се беше превърнало в изпитание и всяко действие – затлачено от страх от провал.
Read more
Здравейте,
Аз съм млада жена, която претърпя за последните 4 години 2 спонтанни аборта. Това оказа огромно въздействие върху психиката ми и отключи множество страхове. Чувствах се непълноценна и зависима от миналото си… загубих съня си.
Преди да се срещна за първи път с д-р Тенчев, бях в търсене да намеря решение на своя проблем. Опитах всичко, за да се оправя и усмихна, дори и с хапчета предписани ми от психолог. Оказа се обаче, че не попадам на правилното решение. Загубвах мечтите си и себе си.
Read more
Казвам се Светла, на 37 години. Започнах да пия алкохол преди 11 години. Започнах от 50 и стигнах до 750 мл. на ден. От 3 години правих опити сама да го спра – алкохола, но се провалях след третия ден и така се въртях в един порочен кръг. Ден след ден. Изпаднах в дълбока депресия и започнах да търся алтернативни методи на лечение. Така от интернет попаднах на хипноза като такъв метод и на сайта на д-р Тенчев.
Read more
Живея в чужбина от 1 година, на 19 години съм. Тук съм с родителите и сестра ми, уча това което искам, за което съм си мечтала. До тук всичко е добре, но аз си оставих в България стария живот и любовта… от 3 години имаме връзка, обичаме се, къде се карахме после се сдобрявахме, беше като приказка, имах хубав живот.
Сега се виждаме на няколко месеца веднъж и винаги проблеми, караме се, доверието почна да изчезва… страх ме е да не го изгубя… това всеки ден ме прави по-нещастна и по-слаба. Не знам как ще продължа така да живея тука с мисълта „Кога ще се прибера?“ Колкото повече пораства човек, толкова растат и проблемите. Боли ме душата, не мога да свикна с новия си живот, в който се преповтарят следните неща: училище, работа, вкъщи. Монотонен скучен живот без любов и развлечения. Искам да се разбираме с него, да дойде тук, но той там си има работа и си търси причини да не дойде при мен. Ако наистина много ме обича, ще дойде ли при мен, ще гледа ли да промени положението? Или човекът, който трябва да промени нещо съм аз ? Искам да постигна амбициите си, искам да съм с него… искам малко щастие и любов.
Много съм свикнала с него минаха повече от 3 години и половина, преди бяхме постоянно заедно. А сега… Искам да поправя душевното си състояние, нещастна съм, постоянно плача , не мога да се радвам на нищо истински, винаги ми липсва нещо… Моля ви, за съвет! Така как ще продължа не знам…
