+359 89 8819910 
[email protected] 
Здравейте, искам да попитам как да се справим с постоянните дилеми, пред които ни изправя живота? Това е най-големият ми проблем. От доста време съм изправена пред дилемата кое да избера – любовта, която е до мен или летните, незабравими моменти, споделени с приятели.
Можете ли да ми помогнете да преодолея усещането, че всеки аспект от живота ми се разпада? На работа не се разбирам с колегите, в къщи се караме с мъжа ми, детето не ме слуша и т.н? Как в такива дни да се справя с усещането, че целият ми живот се проваля пред очите ми? Как да преодолея този проблем?
Проблемът ми е, че нямам проблем. Имам семейство, работа, пари всичко, но е празно в душата ми, цикля на едно място, липсва ми предизвикателство във живота. Усещам, че се впускам в неща, които могат да ме разрушат като личност и да разрушат дори и семейството ми. Как да намеря инспирация за нещо ново?
Въпросът, който ме вълнува е следният: имам син и дъщеря на 27 и 24 г., те отдавна вземат абсолютно независими и самостоятелни решения, които в повечето случаи аз не одобрявам. Проблемът е, че аз като че ли живея техния живот, страдам дълбоко дори от най-малката несгода в живота им, опитвам се да се намесвам в решенията им. Практически нямам личен живот. Искам да се освободя от това обсебващо чувство, защото разбирам че то е пагубно както за тях, така и за мен! Но как?
От малка съм се вглъбила в себе си и съм спряла да слушам, освен когато ме гледат в лицето отблизо. Т.е. имам навик да не слушам, когато се радвам, че чувам нещо приятно, имам големи проблясъци и веднага следва срив и дори шум в ушите. Ще се радвам на съвет. Не ми се удава да медитирам, защото гледам двете си деца сама, а те са винаги наоколо. Ентусиазиран родител съм, но и това ми е важно. Чета ви с интерес и съпричастие… Бих могла да се похваля с отлично здраве на 43 години, ако не беше слуховата драма. Спортувам с радост, чета с радост, живото общуване не ме радва често, претенциозна съм за събеседник иначе съм любезна. Загубих цялото си коренно семейство, починаха заради свръхконсумация на храна, кафе, алкохол, цигари. По-голямата ми сестра се самоуби на 43 години от скука, беше свръх начетена и свръх самотна. Нямаше с кого да се споделя удоволствието от знаенето на много езици, познанието на много автори и мрачната си поезия, но отгледа три деца, чието бъдеще не беше академично, затова разочароващо израснах с постоянното и неодобрение, то ме тикаше към самоизследване и самоусъвършенстване. Някъде на 20 години вече не ми трябваше ничие одобрение, моите приятели казват (не без завист), че постигам всичко, което поискам, колкото и безумно да изглежда. Често се чувствам омиротворена или ентусиазирана, но не чувам добре. Още не съм се примирила. Напук на медицински прогнози слухът ми не се влошава (точно обратното), но много бавно се подобрява, колкото и да се напъвам да внимавам или да чакам търпеливо и уверено. Диагноза: невритис нерви акустици билатералис. Благодаря!
