Усещам как се отдръпвам от хората

Когато бях на 10 години със семейството ми катастрофирахме и баба ми почина. След няколко години също при катастрофа загина чичо ми и на следващата година отново при автомобилна катастрофа загина на моя първа братовчедка детето. Сега като се замисля това е преобърнало тотално живота ми и с тези катастрофи е свършило моето детство. Да чувствах се самотна и сигурно това чувство е единственото, което е било в душата ми, щом още като ученичка казвах, че ще имам извънбрачно дете. Каквото искаме това става – 21 години родих детето си, баща му се ожени масец преди да се роди. После се запознах с човек, на когото мислех, че мога да разчитам, позволих му да осинови детето ми, но отново не се получи. Единственото, което исках от него, беше да бъде добър баща на детето ми, но не … Преди 10 години със всичката лудост в душата ми и търсейки място под слънцето се преместих да живея в друг град с детето ми (изборът не е случаен в този град почина баба ми). През изминалите години се опитах да намеря баланса, детето ми е страхотно, имам приятел, който ме обича, занимавам се с неща, които харесвам – в момента уча задочно, уча и английски и …. на 01.10.10 г. на мой първи братовчед двете му дъщери загинаха при катастрофа. Не знам дали съм самотна, но усещам как се отдръпвам от хората, как се свивам в черупката си. Искам да уточня, че много хора изразиха съпричастност към случилото се в моето семейство, не обръщам внимание на тези които се държат все едно са застраховани от такива събития в живота си, но аз съм зле, много зле, страхувам се даже да излизам вече от вкъщи. Това самота ли е или депресия? Как да се справя? Какво да направя?

Отговор на зададения въпрос:

При такава черна „кармична” поредица всеки би изпаднал в депресия. И всеки човек с нормална чувствителност би бил белязан с белезите на загубата, би се страхувал това да не се случи на него самия и на хората, които обича.

Отново повтарям, че не е професионално да се поставят „диагнози” на базата на няколко реда. Но да, вероятно става дума за реактивна депресия. Съчетана със страха да не излизате от вкъщи, и усещането „аз съм зле, много зле”, могат за дълго време да сведат почти до нула качеството ви на живот. Доколкото става дума за емоции, които са реакция на безброй загуби, поврати и драми в живота ви, бих ви посъветвал да потърсите консултация с психотерапевт. Вярвам, че решението на проблемите ви не се крият в медикаментите, а в освобождаването на тежкото бреме от миналото, белязано със загуби – не само инцидентите с роднините ви, но и разделите в личния ви живот. Независимо какво ще решите един съвет – депресията се лекува чрез действие. Необходимо е да станете активна и да излезнете от бункера на страховете си. Той няма да ви предпази от най-големия ви враг в момента – самоизолацията, която „бетонира” състоянието ви и сякаш го прави непроменима реалност.

Д-р Тенчев

още от психотерапевта:

• Светлата страна на психиката във време на празници и коронавирус изолация (Covid-19) - По време на празници и коронавирус изолацията (Covid-19) психотерапевта д-р Димитър Тенчев гостува в предаването „100% будни“ по БНТ.
• Психотерапия и психотерапевтична помощ по време на COVID-19 - По време на Covid-19 (коронавирус) карантината, д-р Димитър Тенчев е гост в предаването „Плюс минус“ по Нова ТВ.