Хората масово живеят чужд живот

/ , /by

Публикувано: сп. „Жената днес“, септември 2016 г.
Интервю на Лилия Попова с д-р Димитър Тенчев

 Дишането е мощен изцелител, който чисти излишното и увеличава осъзнатостта ни

 

Ще започна със странен въпрос. Вярваш ли в магии? Смяташ ли, че е възможно външно енергийно въздействие върху човек, което да промени психологическото му състояние?

Мисля, че е възможно, но не вярвам, че е така масово, както се говори в България – за черните магии и че едва ли не всеки трябва да бъде под някаква форма лекуван от тях. Това е просто добър бизнес за екстрасенсите. Но има много неща, които не са проучени като проявление на съзнанието, като насоченост, като сила. Иначе има такива случаи, не толкова в България, колкото в първични култури – ние неправилно ги наричаме „примитивни“. Запознах се с един шаман от о. Бали, който ми обясни, че добър медитатор може да те лекува, но може и да те убие. Леля ми живя известно време в Африка и ми разказа за различни магии, вуду, които са сполетяли нейни нови местни познати. Така че, възможно е, но не мисля, че в България е често срещано. Някой трябва да има мотив, друг трябва да има силата. Смятам, че доста се спекулира по тази тема и доста самозванци печелят от страха, неосъзнатостта и невежеството на хората. Но считам, че има серия от преживявания, които могат да говорят за нещо подобно.

Ти си психотерапевт. При теб идват хора с различен тип проблеми. Попадал ли си на нещо, което е очевидно външно въздействие.

Аз самият не съм екстрасенс, за да кажа кое какво въздействие е. За мен въпросът е психиката на клиента да бъде доведена до балансирано, изначално здраво състояние. В повечето случаи лекувам чуждия живот на хората – те живеят живота на някой друг, в компромиси, страх, безидейност, в матрицата и според нейните закони. Може да се каже, че лекувам несвободата и заблудите им. Откъде идват те – не го тълкувам, не мога да знам. Имало е хора, които са ми казвали, че е имало такова въздействие върху тях. Но в редките случаи, когато съм го чувал, е ставало дума за силно суеверни хора. Но не изключвам това да може да се случи. Шаманът от Бали ми разказа, че е лекувал момиче с тежка магия – не е била въобще на себе си, връзвали са я нощем с въжета да не буйства. 4 месеца е живяла в неговата къща и я е лекувал. Накрая е успял.

Прочети още:

InSighting – Пътуване към свободата

/ , /by

Публикувано: сп. „Go Bio“, бр.20, септември 2015 г.
Интервю с д-р Димитър Тенчев

Д-р Димитър Тенчев е един от най-авторитетните психотерапевти и семинар лидери в България.  Завършил е Медицински Университет – София, магистър е по медицина и магистър по здравен мениджмънт. Бил е  дългогодишен преподавател в МУ – София. Авторитетът му, обаче, се гради на нещо много повече – а именно, над 10-годишна работа, която с най-прости думи би могла да се опише като помощ на хората да тръгнат по пътя на елиминирането на компромисите, довели до безрадостното зацикляне в живота им и завръщане към изконната траектория, водеща към измеренията на истинското им Аз. Звучи като лесна работа, но не е. InSighting Център по психотерапия и автентична духовност, който той създава и в който помага на непокорните по душа и на търсачите по дух да се устремят към хоризонта на свободата, далеч не би могъл да се окачестви просто като „кабинета на психотерапевта“.  В него д-р Тенчев прилага уникални практики в областта на преживелищната психотерапия, хипнозата и хипнотерапията, – и нещо много рядко, срещано във века на “езотеричния fastfood” – автентична духовност. В InSighting Център се провеждат семинари и лекции по теми, свързани с кризата на идентичността, личната свобода и себепознанието като път за трансформация на съзнанието и промяна на обществото към по-добро. „Срещата на хората с InSighting може да се оприличи с алюзията за избора между червеното или синьото хапче от “Матрицата”. Изберат ли червеното – няма връщане назад. Мирогледът им и парадигмата им на живеене от този миг нататък няма да са нито като досегашните, нито като на другите хора.” споделя д-р Тенчев.

Ето какво сподели той за InSighting като философия, за различните практики, като средство към необичайните състояния на съзнанието и за пътя на завръщане към свободата.

…..

Цитат:

“Ролята на психотерапията е да изхвърли излишното от съзнанието, да елиминира компромисното от живота и да ни даде нови очи на възприятие за енигматичната реалност, която ни заобикаля. Тя е първата стъпка към духовното пробуждане.”

Прочети още:

Силата

/ /by

Която превръща живуркането ни в съдба

Една среща с Димитър

Вместо пролог

Някои полезни дефиниции, свързани стемата на статията

Енергия:

Енергията (на древногръцки – активност, работа) е физична величина, която изразява капацитета на дадена система да променя състоянието на заобикалящата я среда или да извършва работа. Уикипедия

Работа:

Работата е мярка за количеството енергия, необходимо за да промени една система от състояние А в състояние В. Wishpin

Живуркане:

Живуркане – водене на беден на идеали и на духовни интереси еснафски живот. Тълковен речник

Съдба:

Съдба – 1). висша сила, която предопределя човешкия живот; 2) участ, жизнен път, битие; 3) бъдеще, условия за по-нататъшно съществуване. Тълковен речник

Сила:

“Силата е това, което изпълва джедая с мощ. Тя е енергийното поле, което се създава от всички живи същности. Тя ни заобикаля и пропива, както и държи Галактиката в едно цяло.” Obi-Wan Kenobi, Star Wars

Намерение (aka Сила):

“За шаманите от древно Мексико намерение е силата, която могат да визуализират, когато виждат енергията, както протича във Вселената. Те го наричат всепроникваща сила, която участва във всеки аспект на времето и пространството.” дон Хуан Матус

“Пътищата на живата Сила са отвъд нашите разбирания… Но не изпитвай страх. Ти си в ръцете на нещо много по-голямо и по-добро, отколкото може да си представиш.” Qui-Gon Jinn, Star Wars

Откъде да започна тази статия? Темата за Силата е необятна като самата Сила, неописуема – като намерението, абстрактна – като хаоса, и конкретна – като проявленията й във Вселената (родена, поддържана и в бъдеще време разрушена пак от своя родител – Силата).

“Пътуването от 1000 ли започва с една стъпка”, както е казал учителят Лао, така че нека я направим… сега.

Прочети още:

 

Тревожните разстройства са знак за промяна

/ , /by

Публикувано: вестник 24 часа, май 2015 г.
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Тревожните разстройства са сред най-разпространените страдания на съвременния човек.

Разпределени са в няколко групи. Към първата група спада станалото през последното десетилетие популярно и “пандемично”паническо разстройство. То се характеризира със страх, който може да прерасне в панически ужас, връхлитащ в повечето случаи без предизвестие. Още двайсетина симптома може да се добавят към “коктейла” на паническите атаки: потене, сърцебиене, болки в гръдния кош, чувство за задушаване, повишаване на артериалното налягане и др. В по-крайните форми, преживяващите паническа атака имат усещането, че ще умрат или че ще полудеят.

Втората група се състои от т.нар. специфични фобии. При тях има интензивно усещане на ирационален страх спрямо конкретен “дразнител” – страх от летене със самолет, фобии от животни, насекоми, бактерии, височини, тесни пространства… Списъкът е практически безкраен. Степента на страха не съответства на реална застрашаваща ситуация. А източникът на фобията е често банален фактор или действие от ежедневието, което преживяващите фобията започват методично и настоятелно да избягват. Това от своя страна води до значително влошаване на качеството им на живот.

Към третата група се причислява генерализираното тревожно разстройство. На мнозина е познато ви е изпиващото усещане за “топка” в слънчевия сплит, през която имате чувството, че изтича цялата ви енергия, нали? Видима причина няма, но това е само на пръв поглед. Винаги в основата на генерализираната тревожност има фактор в средата или в живота, който се е превърнал в хроничен “дребен тиранин”, който изпива времето, живеца и енергията.

Четвъртият вид е социалната фобия. Тя се обозначава още като социално тревожно разстройство и протича с интензивно чувство на страх, което се проявява дори при мисъл за някаква социална интеракция – среща с хора, презентация пред аудитория, сценична изява, разговор с непознати или с лица от срещуположния пол и др. Ирационалният страх при този тип фобия е продиктуван от усещането, че човек ще се изложи, че ще му се присмеят, че ще бъде по някакъв начин “съден”, категоризиран или осмян от другите; че може да не бъде приет от тях.

Често за някого се казва, че е притеснителен. Притеснителният човек е неувереният човек. И като правило тази неувереност се дължи на оценката му за себе си, за начина, по който се възприема в контекста на някаква ситуация или обкръжение – изпит, представяне в професионален план, контакт с противоположния пол, конкурентна среда и др. Тревожните разстройства могат да засегнат “притеснителните” хора (обикновено под формата на социална фобия), но не винаги. През многобройните години на водене на терапия, съм имал стотици пациенти, които са демонстрирали завидно самочувствие или умения за справяне в живота и въпреки всичко преживяваха повтаряеми панически атаки или изпитваха постоянна генерализирана тревожност в ежедневието си.

Прочети още:

Изневярата

/ , /by

Публикувано: сп. „Жената днес“, март/април 2015 г.
Статия на: Лилия Попова

Какво е изневяра? Трябва ли да има сексуален акт, за да има предателство?

Изневярата е една дума, идея, понятие, превърнало се в сложен социален комплекс, изобретен и надграждан от човека, за да оправдае конкретно една негова емоция – ревността и произлизащото от нея чувство за собственост над другия. Погледнато от тази гледна точка можем да отговорим на въпроса какво е изневярата така: неоправдаване на очакванията на някого, че му принадлежим. Вече въпрос на интерпретация е дали принадлежността е телом, в мислите или в речта. Ако приемем библейския императив: “Ако съгрешиш в мислите си – вече си съгрешил”, значи на земята няма да остане един праведен човек. И никакви бурки, забрадки или девствени пояси не могат да попречат на някой да “съгрешава” ежедневно в ума си.

И тъй като “изневярата в мислите” е практически невъзможно да бъде доказана и е трудно уловима като “повей на съзнанието”, днес се държи много повече на физическата вярност и тя се издига в култ от псевдоморалистите-пуритани, от политическите лицемери, от религиозните фанатици. По една проста причина – физическата изневяра е лесно доказуема. Тя е най-малкото обозрима като величина. Но и в този случай нещата не са еднозначни. Според Бил Клинтън оралната любов не е изневяра, въпреки че има вид физически контакт. Имал съм не една пациентки, които са твърдяли същото – не са изневерявали на партньорите си, защото фелациото не било изневяра. Имах моя ученичка от курсовете ми по хипноза, която сподели, че се е развела с мъжа си не защото й е изневерявал физически (и двамата нямали проблем с това и си били дали пълна свобода, даже правели и тройка). Не можела да му прости обаче фактът, че на любовницата си обръщал много повече внимание и й купувал по-скъпи неща. Тя каза: “С нея отива на Сейшелите, а мене праща в Париж”. На което аз й отговорих шеговито: “Човекът знае коя е жената със стил. Сейшелите са за чалгарите, а Париж – за хората с арт отношение към нещата от живота”. Ето – за нея изневярата се въплъщаваше във вниманието, общението, дори и като материално проявление.

От примерите виждаме, че феноменът “изневяра” в едно партньорство се базира на две гледни точки и възможността им да се пресекат или разминат като успоредни линии в пространството. Първата е ние кое считаме за изневяра и какво вътрешният ни цензор ни позволява да правим без да изпитваме изпиващото чувство за вина, което “прецаква качеството на преживяването”. Втората – какво счита партньорът ни по дадения въпрос. Ако двете гледни точки се слеят или имат много допирателни – имаме консенсусна реалност за изневярата. Ако ли не – всеки живее според собствения си аршин. А връзката става римейк на една игра от детството ни – “Стражари и апаши”.

От всичко упоменато дотук можем да резюмираме казаното така.

Първо – изневярата е субективна, а не обективна категория. Има семейства, които ходят на суингър клубове и не считат, че си изневеряват. Има други, при които няма налице физическа изневяра, но въпреки това връзката е ежедневно тровена от дози подкиселяваща я ревност.

Второ – изневярата е морална, а не етична категория. А моралът, както знаем е условен феномен и се променя във време-пространството, в зависимост от наслагванията на доминиращата култура, цивилизация, религия, дори и политически строй. В древен Рим е било повече от нормално не само мъжът, но и “господарката” да използва сексуалните услуги на робите. Ревност не е имало, думата изневяра – също. А помните ли как звучеше в комунизма думата “парясница”? Вижте за по-малко от 2000 години каква промяна е настъпила.

Етиката напротив – е вечна. Дълги години съм преподавал медицинска етика в Медицински Университет. И казвах на студентите ми, че ако трябва да запомнят едно изречение, то е: “Моралът е условен, етиката – вечна”. А най-важната практическа стойност е да успеят да различат, кое е “етично” и кое – “морално”. Счита се, че ако всички етични принципи бъдат изубени във времето поради деградация на обществото, един ден те ще бъдат преоткрити в непроменен вид (при условие, че живеем в същия тип Вселена), точно както биха били преоткрити законите на физиката или основните постулати в математиката например. “Не трябва да изневерявам на партньора си, защото е социално неприемливо и ще имам проблеми” – ето ви “морално” обусловена мотивация. “Не искам да бъда с друг, защото ще нараня партньора си” – това вече е етичен принцип – “Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти причиняват” – в случая психическа болка.

Прочети още: