+359 89 8819910
Публикации
Решаване на кризи в интимните връзки
Дойдох при д-р Тенчев в изключително тежък момент от живота ми. След поредната разочароваща краткотрайна връзка, завършила неуспешно, вече не знаех какво се случва и какво правя погрешно. Намерих кабинета по Интернет „случайно“, но всъщност вече знам, че не е било случайност. Комбинацията от класическа психотерапия и хипнотични сеанси, които приложи Митко (с който и до днес сме приятели) наистина започнаха да дават резултати.
Read more
Преодоляване на чувството за загуба на близки хора
Казвам се Валерия. В кабинета на д-р Тенчев се озовах през м.май 2008 г. Казвам озовах, защото това е точната дума. Изживявах голяма лична драма, правех всичко механично, не можех да спя и се чувствах ужасно.
На 16.02.2008г. в катастрофа загина близък мой приятел. На 07.03.2008 г. нелепо загина баща ми. Връзката ми с него беше много силна. Мога да кажа, че в продължение на 35 години имах щастието да имам много добър баща.
Read more
Няма с кого и за кого да правя каквото и да било
Откъде да започна? Мислите се блъскат в главата ми… На 37 години съм и досега съм ходила само веднъж на психотерапевт и то по настояване на една приятелка. Нямаше резултат, може би защото аз вътрешно се съпротивявах някой да ми бърка в душата и да разкривам толкова интимни неща пред напълно непознат било то и лекар. Но миналата седмица усетих, че трябва да потърся помощ от специалист и днес си записах час за психотерапевт. От гр. Ямбол съм. Несемейна съм. Завършила съм Френска филология и съм работила близо 10 години като преподавател по френски в местната езикова гимназия. През 2007 г. ме съкратиха и в момента работя в един френски център. От бурното море бях буквално изхвърлена в пустинята. Изживях тази промяна тежко. Опитах се да раздвижа нещата където работя – организирах множество мероприятия с деца и ученици. Ситуацията с френския в града не само не се подобри, но напълно замря. В момента просто бездействам. Няма с кого и за кого да правя каквото и да било. Шефът ми няма никакви изисквания и критерии. Мястото където работя – регионална библиотека – е оставено на самотек. Липсва каквато и да е организация и мотивация за работа. Чувствам се като в блато и просто се опитвам да се задържа над повърхността. Взаимоотношенията с колегите ме изморяват и натоварват. Разстройват ме интригите и злобните приказки. Извън работата си се занимавам с хорово пеене. Аз съм просто един любител, нямам музикално образование, но ми харесва този вид изразяване. Нешата в хора също са заседнали. Очаквах там да открия среда по-различна от работната, но уви… Започнах с огромно желание, а сега вече ми е все едно… Имах връзка с диригента си, в когото се влюбих. Сега с дистанцията на времето мога да кажа, че много от нещата съм ги правила заради него – помагах му за толкова много неща. Той е по-голям от мен. Има 3 брака зад гърба си и по едно дете от всеки. Много трудно преживявам раздялата с този човек, защото в него открих един изключително интелигентен и добър човек, макар и в много отношения капризен и с чепат характер. В един момент нещата бяха стигнали до брак, но аз съм тази, която винаги обърква нещата. Може би пропуснах това, че съм израснала без баща – той се самоуби, когато бях на 9, а брат ми на 7 години. Отгледа ни майка ни, съвсем сама, която остана вдовица на 33 години. Обичам страшно много живота, но от малка не мога де се оттърва от меланхолията, която ме преследва. А на външен вид изглеждам много слънчев човек… Буквално съм в задънена улица. Накъде да вървя? Искам съпруг, семейство, дом, дори ги предпочитам пред кариера.
Няма го живеца и не знам откъде да намеря силите да се променя
Съгласна съм напълно, че ние сме отговорни за всичко, което ни се случва и най-вече за „драмите“ в живота ни. В последния месец имах проблеми в работата, породени от неуспехи в общуването с хората – мисля си, че не греша, държа се добре, тактична съм… а нещата не се получават. В личния живот същата работа – от доста време нямам човек до себе си, само сексуален партньор, с когото също се виждам сравнително рядко, а в интерес на истината го харесвам не само за секс, но както изглежда нищо повече от това няма да се случи. Приятели – малко или по-добре да кажа никакви. Усещам се как и аз самата напоследък се изолирам от хората, започва да ми коства големи усилия да разговарям, дори да стана сутрин от леглото, да изляза навън… И бам – себореен дерматит, бам – откриват ми болест на Хашимото! А аз продължавам да изтезавам тялото си с вредна храна, алкохол, обездвижване, изолация. И уж осъзнавам, че за всичко това съм си виновна само аз, в живота ми е имало и възходи и падения, но ми става все по-трудно да намирам пътя. Казвам си – ще променя това, ще се откажа от онова, ще започна нещо ново, интересно и… нищо. Та така, не знам как, откъде, а не се харесвам такава, обвинявам се, чувствам се виновна, неудовлетворена, жалка дори. На 27 години съм, с приятна външност, но в последния „сериен“ месец изглеждам сякаш състарена, унила, уморена, няма го живеца и не знам откъде да намеря силите да се променя. Благодаря ви, че изчетохте всичко това.
