Тревожните разстройства са знак за промяна

Публикувано: вестник 24 часа, май 2015 г.
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Тревожните разстройства са сред най-разпространените страдания на съвременния човек.

Разпределени са в няколко групи. Към първата група спада станалото през последното десетилетие популярно и “пандемично”паническо разстройство. То се характеризира със страх, който може да прерасне в панически ужас, връхлитащ в повечето случаи без предизвестие. Още двайсетина симптома може да се добавят към “коктейла” на паническите атаки: потене, сърцебиене, болки в гръдния кош, чувство за задушаване, повишаване на артериалното налягане и др. В по-крайните форми, преживяващите паническа атака имат усещането, че ще умрат или че ще полудеят.

Втората група се състои от т.нар. специфични фобии. При тях има интензивно усещане на ирационален страх спрямо конкретен “дразнител” – страх от летене със самолет, фобии от животни, насекоми, бактерии, височини, тесни пространства… Списъкът е практически безкраен. Степента на страха не съответства на реална застрашаваща ситуация. А източникът на фобията е често банален фактор или действие от ежедневието, което преживяващите фобията започват методично и настоятелно да избягват. Това от своя страна води до значително влошаване на качеството им на живот.

Към третата група се причислява генерализираното тревожно разстройство. На мнозина е познато ви е изпиващото усещане за “топка” в слънчевия сплит, през която имате чувството, че изтича цялата ви енергия, нали? Видима причина няма, но това е само на пръв поглед. Винаги в основата на генерализираната тревожност има фактор в средата или в живота, който се е превърнал в хроничен “дребен тиранин”, който изпива времето, живеца и енергията.

Четвъртият вид е социалната фобия. Тя се обозначава още като социално тревожно разстройство и протича с интензивно чувство на страх, което се проявява дори при мисъл за някаква социална интеракция – среща с хора, презентация пред аудитория, сценична изява, разговор с непознати или с лица от срещуположния пол и др. Ирационалният страх при този тип фобия е продиктуван от усещането, че човек ще се изложи, че ще му се присмеят, че ще бъде по някакъв начин “съден”, категоризиран или осмян от другите; че може да не бъде приет от тях.

Често за някого се казва, че е притеснителен. Притеснителният човек е неувереният човек. И като правило тази неувереност се дължи на оценката му за себе си, за начина, по който се възприема в контекста на някаква ситуация или обкръжение – изпит, представяне в професионален план, контакт с противоположния пол, конкурентна среда и др. Тревожните разстройства могат да засегнат “притеснителните” хора (обикновено под формата на социална фобия), но не винаги. През многобройните години на водене на терапия, съм имал стотици пациенти, които са демонстрирали завидно самочувствие или умения за справяне в живота и въпреки всичко преживяваха повтаряеми панически атаки или изпитваха постоянна генерализирана тревожност в ежедневието си.

Прочети още:

Изневярата

Публикувано: сп. „Жената днес“, март/април 2015 г.
Статия на: Лилия Попова

Какво е изневяра? Трябва ли да има сексуален акт, за да има предателство?

Изневярата е една дума, идея, понятие, превърнало се в сложен социален комплекс, изобретен и надграждан от човека, за да оправдае конкретно една негова емоция – ревността и произлизащото от нея чувство за собственост над другия. Погледнато от тази гледна точка можем да отговорим на въпроса какво е изневярата така: неоправдаване на очакванията на някого, че му принадлежим. Вече въпрос на интерпретация е дали принадлежността е телом, в мислите или в речта. Ако приемем библейския императив: “Ако съгрешиш в мислите си – вече си съгрешил”, значи на земята няма да остане един праведен човек. И никакви бурки, забрадки или девствени пояси не могат да попречат на някой да “съгрешава” ежедневно в ума си.

И тъй като “изневярата в мислите” е практически невъзможно да бъде доказана и е трудно уловима като “повей на съзнанието”, днес се държи много повече на физическата вярност и тя се издига в култ от псевдоморалистите-пуритани, от политическите лицемери, от религиозните фанатици. По една проста причина – физическата изневяра е лесно доказуема. Тя е най-малкото обозрима като величина. Но и в този случай нещата не са еднозначни. Според Бил Клинтън оралната любов не е изневяра, въпреки че има вид физически контакт. Имал съм не една пациентки, които са твърдяли същото – не са изневерявали на партньорите си, защото фелациото не било изневяра. Имах моя ученичка от курсовете ми по хипноза, която сподели, че се е развела с мъжа си не защото й е изневерявал физически (и двамата нямали проблем с това и си били дали пълна свобода, даже правели и тройка). Не можела да му прости обаче фактът, че на любовницата си обръщал много повече внимание и й купувал по-скъпи неща. Тя каза: “С нея отива на Сейшелите, а мене праща в Париж”. На което аз й отговорих шеговито: “Човекът знае коя е жената със стил. Сейшелите са за чалгарите, а Париж – за хората с арт отношение към нещата от живота”. Ето – за нея изневярата се въплъщаваше във вниманието, общението, дори и като материално проявление.

От примерите виждаме, че феноменът “изневяра” в едно партньорство се базира на две гледни точки и възможността им да се пресекат или разминат като успоредни линии в пространството. Първата е ние кое считаме за изневяра и какво вътрешният ни цензор ни позволява да правим без да изпитваме изпиващото чувство за вина, което “прецаква качеството на преживяването”. Втората – какво счита партньорът ни по дадения въпрос. Ако двете гледни точки се слеят или имат много допирателни – имаме консенсусна реалност за изневярата. Ако ли не – всеки живее според собствения си аршин. А връзката става римейк на една игра от детството ни – “Стражари и апаши”.

От всичко упоменато дотук можем да резюмираме казаното така.

Първо – изневярата е субективна, а не обективна категория. Има семейства, които ходят на суингър клубове и не считат, че си изневеряват. Има други, при които няма налице физическа изневяра, но въпреки това връзката е ежедневно тровена от дози подкиселяваща я ревност.

Второ – изневярата е морална, а не етична категория. А моралът, както знаем е условен феномен и се променя във време-пространството, в зависимост от наслагванията на доминиращата култура, цивилизация, религия, дори и политически строй. В древен Рим е било повече от нормално не само мъжът, но и “господарката” да използва сексуалните услуги на робите. Ревност не е имало, думата изневяра – също. А помните ли как звучеше в комунизма думата “парясница”? Вижте за по-малко от 2000 години каква промяна е настъпила.

Етиката напротив – е вечна. Дълги години съм преподавал медицинска етика в Медицински Университет. И казвах на студентите ми, че ако трябва да запомнят едно изречение, то е: “Моралът е условен, етиката – вечна”. А най-важната практическа стойност е да успеят да различат, кое е “етично” и кое – “морално”. Счита се, че ако всички етични принципи бъдат изубени във времето поради деградация на обществото, един ден те ще бъдат преоткрити в непроменен вид (при условие, че живеем в същия тип Вселена), точно както биха били преоткрити законите на физиката или основните постулати в математиката например. “Не трябва да изневерявам на партньора си, защото е социално неприемливо и ще имам проблеми” – ето ви “морално” обусловена мотивация. “Не искам да бъда с друг, защото ще нараня партньора си” – това вече е етичен принцип – “Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти причиняват” – в случая психическа болка.

Прочети още:

Развитие на потенциала на личността

Развитие на потенциала на личността

Публикувано: сп. „Go Bio“, бр.11, ноември 2014 г.
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Д-р Димитър Тенчев е психотерапевт, писател, инспириращ лектор и семинар лидер на тренинги, курсове и ритрийти по InSighting, хипноза, трансперсонална психотерапия и развитие на потенциала на личността. Д-р Тенчев е привърженик на формирането и разпространението на Различния мироглед. Това е пътят на новото световъзприятие и алтернативните стратегии на живеене, които противостоят на конвенционалните, конформистки и “полуфабрикатни” заготовки от шаблонно мислене, неоригинални цели и фалшиви стандарти за “живеене и успялост”, присадени в мирогледа на съвременния човек от матрицата на консуматорското общество. Основател е на системата за личностно развитие InSighting.

Какво е InSighting – философия, път, различна стратегия на живот?

InSighting е всичко това и… още нещо. Има една много хубава мисъл на Кришнамурти “Истината е земя без пътища”. С други думи – за да бъде преживяна и изразена, на истината й трябва свобода, простор. Ако решиш да я ограничиш в някакво русло, да я рамкираш в някакво статукво, да я принизищ до определен път или философия – тя вече е загубила свежестта си, автентичността си. Истината се е изродила в догма, а догмата не може да вмести истината. В този ред на мисли възприемам Инсайтинг като движение към свободата, чрез което всеки сам проправя своя път към нея, но без да оставя следи по него, с които да обърква другите. Което ме подсеща за още една мисъл на Кришнамурти “При полета си орелът не оставя следи”.

прочети още

Дишането – моят път към свободата

Публикувано: www.dimitartenchev.com
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Здравейте!

Как сте в този сив есенно-зимен ден?

Никъде не ти се излиза, залостил си се на топло в бърлогата си, сложил си си чаша чай, уиски или червено вино (всекиму според вкуса) и ако имаш афинитет към кулинарията си си направил нещо топло, прясно и вкусно за ядене. Казват, че комбинацията от тези три компонента в храната действа антидепресивно – поне временно (представете си топъл благоуханен ориз басмати, на който зрънцата наподобяват на току що навалял пухкав сняг, след като водата се е изпарила, с повечко прясноизцеден лимонов сок и кимион на зърна, добавени към него. Сложете шафран или куркума за цвят. А който не е веган може да разтопи бучка масълце в ориза и да настърже пармезанец, за още цвят и вкус отгоре – ями! ями!). А ако нямаш усет и отношение към хубавото папане, си отворил пластмасовата кутия от полуфабрикатна “домашна” храна, закупена от някой хипер-мега-суперсторски щанд, намазал си си комат “Добруджа” с купешка лютеница за баласт и блажено се самозалъгваш с всяка набита хапка. Защо се самозалъгваш ли? Защото този тип храна е толкова домашна и вкусна, колкото манджите на Джейми Оливър и неговата гротескна “кулинарна революция” са питателни и здравословни (но на тоз’ юнак ще му обърна друг път специално внимание).

Както и да е. Отдавна не бях писал в блога си. Причина – една, оправдания никакви. Но – теми, идеи и вдъхновение не са ми липсвали (и… ще добавя “скромно” – както винаги ;)). Знаете ли кое е едно от най-шибаните нещица на шибаната ни планетка? Факторът шибано време (три пъти “шибан” за щастие, всъщност станаха четири, но да не издребняваме, а и както знаем щастие няма!). Този фактор е пряко свързан с това, което зовем свой живот. Проклятието на линейното време е невидимата нишка, която преминава през битието ни на Земята – от раждането ни до неговия край. И когато то е в дефицит, на практика не ни достига живот – животът, който искаме да живеем (така преминаваме в режим “на доизживяване”, който се простира много повече в сенчестия спектър на вегетирането, отколкото на пълноценното съществуване). Обусловеността ни от времето в генерален план и ограбването  на личното ни време от социално наложения ред е за мен една трудно забележима и именно поради това брутална масова форма на заробване, с която всички овчедушни ординери и роботизирани ОП-та не просто са свикнали, но и пропагандират като нормална (отразени в някои невероятни поговорки като “Залудо работи, залудо не стой” или соц. максими от сорта “Който не работи, няма да яде”, или “Трудът краси човека”. Не думай бе!).
прочети още

Временните Автономни Зони - оазиси на свободата

Временните Автономни Зони – оазиси на свободата


Публикувано: www.dimitartenchev.com
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Зоната на комфорт

Vs

Временните Автономни Зони

Как да достигнем до оазисите на свободата

един сеанс с д-р Димитър Тенчев

Отдавна ми се искаше да напиша статия за Автономните Зони – тема, която ме заинтригува по времето, когато InSighting още прохождаше и която за мен не губи актуалността си и до днес (свободата не може да загуби давност за тези, които не спират да я търсят, нали?). И ето… времето и фактите се наредиха в подходящата констелация, така че идеята ми започна да се материализира върху белия лист в подходящия словоред (надявам се, подправен с щипка вдъхновение), точно на подходящото място (изобщо… все подходящи неща). Но… да караме по същество. Смятам да се понеса директно по бурните вълни на свръхреалността (каквато е Автономната Зона), след това да се гмурна надълбоко в нея (където водите са спокойни, красиви, психеделично многоцветни и изпълнени с трепетен живот), да се опитам да ви накарам да я съпреживеете с мен и това да ви подтикне на мига да зарежете хилядите простотии от живота си, бълбукащи в застоялото блато на “шибаната рутина”, да нахвърляте набързо в раницата паничката си за ориз, спалния чувал, две-три тениски и яке и да грабнете тоягата на странници за да се отправите в търсене на своя (поне временен) оазис на свободата.

прочети още