Паник атаките – проклятие или благословия?

сп. 8, декември 2017
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Паническото разстройство е общопопулярно и лесноразпознаваемо състояние, станало част от попкултурата на съвременния човек. Това не беше така само до преди петнайсетина години — приблизително по времето, когато стартирах своята индивидуална практика.

И ако по онова време, за голяма част от специалистите паническото разстройство беше енигматично състояние — което ако биваше разпознавано, се припокриваше и третираше в най-добрия случай със загубилата от десетилетия давност “страхова невроза”, — днес то се диагностицира за минути, но… се терапира за дни, месеци, понякога и години. Въпросът е защо?!

Преди да отговоря на него, нека преминем през горещите точки на паническите атаки — какво представляват те, как протичат, каква е честотата на разпространението им, кое ги поражда, какви са възможните варианти за терапия.

И така…

Паническото разстройство — що е то?

Паническото разстройство е вариация на тревожното разстройство. Сякаш от нищото човек бива връхлетян от първата си паник атака — състояние, при което е обхванат от ирационален страх, прерастващ в паника и ужас, които са съпроводени с фоейерверки от психосоматични симптоми. Ако паник атаката се повтори отново, преживяващият започва да развива страх от страха — че тя ще го навести отново в неочаквано време и ще го запрати повторно в бездната на ужаса. Така много бързо “пациентът” става жертва на страха, който започва да подрива качеството му на живот — започва да избягва местата или ситуациите, при които са се появили паник атаките; буквално прикача към себе си придружител (обикновено най-близкия си човек), който да му помага в случаи на атака; спира да излиза от вкъщи или се движи в  много тесен периметър;  а ако се налага да пътува извън пределите му (почивка със семейството, принудителна командировка и т.н.), си набелязва най-близките лечебни заведения, където може да му бъде оказана първа помощ.

Прочети още:

Дао на късмета – Има ли рецепта за късмет?

сп. 8, декември 2017
Статия на: д-р Димитър Тенчев

 

Кое е най-честото пожелание, което отправяме към близките и обичните ни хора? Със сигурност пожеланието за здраве. Защото здравето е фундаментът, върху който се гради качеството на живота ни, въпреки че не го оценяваме, докато го приемаме за даденост. А какво е пожеланието, което човек най-много обича? Със сигурност “Късмет!”. Защото…

“Късметът носи със себе си обещанието за по-добър живот.” Дао на късмета 2.1.

Какво е късметът? 

Наглед въпросът изглежда наивен. Всеки би отговорил, че късметът е да имаш попътен вятър в живота (често отъждествяван с успеха). Но дали това е наистина късмет или е само битовистичен успех?  Ще разгледаме няколко произволни примера за успех, объркан с късмет.

Да удариш джакпота?! Доказано е, че лото-тото милионерите по целия свят имат безрадостна съдба, често с тъжна развръзка. Да те промотират в кариерата и да станеш шефче с двойно повече задължения и по-надуто его? Едва ли късметът се проявява в липсата на време за себе си и едва ли намерението му е да те превърне в завършен невротик, закачен доживотно на антидепресанти. Да ти се сбъдват желанията? Човек често не знае какво иска и затова пожелава заготовки-мечти, които при осъществяването им предизвикват като рикошет бонус желание — да не се бяха сбъдвали “мечтите” му (чували сте фразата “внимавай какво си пожелаваш“). Да печелиш повече пари? Голяма част от хората с много пари са дълбоко нещастни и все така непълноценни, и неминуемо навяват алюзия с героите от “Lost”.

“Успехът е силно предвидим, а в предвидимостта няма късмет.” Дао на късмета 4.16.

Успехът не е късмет, а късметът не се проявява задължително като “успех”. Така че нека се върнем отново на въпроса. Какво е късметът? Добра отправна точка за търсенето ни би била не рецитирането на изтъркани от преупотреба клишета, а дълбокото усещане, което каузалната същност на късмета предизвиква у нас. И така — нека се заслушаме в самото звучене на думата “късмет”, нека усетим как ехото на късмета резонира дълбинно в душата, как се разпространява като концентрични кръгове по езерото на съзнанието и оттам как придобива четириизмерна осезаемост в живота ни.

Късмет… Можем да повтаряме думата като мантра, защото усещанията, които буди у нас са жизнерадостно-леки,  безметежно-възвисяващи, освобождаващо-разкрепостяващи. Късмет… Успокояващи, фриволни, ефирни, експанзиращо-гъделичкащи вибрации на млада радост изпълват сърцевината на същността ти. Късмет… Усещане, че си над нещата, че нищо не може да те бутне, че си лежерен отвън и ведър отвътре, че просто си… пич. Късмет… Каквото и да ти се случва, ти оставаш непоклатим — като планински връх, — защото късметът идва от друго измерение и те отвежда със себе си там, където уязвимост не съществува.  Късмет… Очевидно късметът е нещо различно от status quo-то, с което всеки го свързва. Оказва се, че късметът не е чудото, което си чакал, за да те направи щастлив. Той е променлива от измерението на неопределеността, синхронизацията с която ти дава лекота на духа и свобода в битието. Едва ли нещо придобито отвън може да се сравни с тези необичайни за средостатистическия, потънал в грижи човек, състояния, когато те ненатрапливо прокарат път през съзнанието и битието ти.

 “Често бъркат късмета с чудото. Чудесата имат винаги религиозно-метафизичен привкус. Късметът е уханна подправка на живота.” Дао на късмета 12.14

Прочети още:

Как да случим новогодишните обещания?

За вестник Телеграф, 13 декември 2017 г.
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Наближава Коледа, а с нея неминуемо на психическия ни хоризонт изгряват две явления, които като северни сияния осветяват иначе потъналата в непрогледна тъма полярна област на вътрешния ни свят. Област, от която сме странили съзнателно или не през по-голямата част от живота си и която в психотерапията се обозначава като “Сянката” — “тъмните” и “неприемливи” черти на характера ни, страховете, комплексите и дефицитите ни, които се опитваме да прикрием през голяма част от времето с фалшиви роли и маски, не само от другите, но и от нас самите.

Първото явление — оставаме насаме със себе си по празниците, независимо дали сме физически сами или психически самотни. Френетичното ежедневие, безбройните належащи проблеми, обичайните паразитни задължения и несекващите императиви под формата на “трябва” са поставени от едно- до двуседмична пауза. Трескавият работен режим, който е пренасочвал вниманието ни от вътрешния ни свят към джунглата на оцеляването е пренастроен на “коледно-новогодишна” честота, която вместо да внесе мир и спокойствие в душата ни, е причинила турбуленция на катарзисно-спонтанна рекапитулация за изминалата година, а нерядко и на изминалия ни живот.

Прочети още:

500 000 българи с паник атаки

Публикувано: вестник Телеграф, 20 юли 2017 г.
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Д-р Тенчев, България винаги попада в класацията сред най-депресираните националности, най-нещастните? Научили се българина при тревога и депресия да търси помощ от специалист?

 

Българинът прибягва до психотерапевтична помощ осезаемо по-често, в сравнение с от преди петнайсет години, да речем, когато да ходиш на психотерапевт беше почти винаги асоциирано с това да посещаваш психиатър. Което водеше неминуемо до погрешното заключение, че щом търсиш психиатрична помощ, значи в най-мекия вариант нещо не си наред с главата. През годините успяхме да променим тази тенденция чрез разясняване в многобройни интервюта, публикации и книги на обществото какво е психотерапията, какви са похватите на терапевта (примерно, че той не предписва медикаменти) и какво означават “психичните проблеми”, на какво са признак те.  Въведохме и преживелищната терапия, която се характеризира с краткосрочност и ефективност, в сравнение с конвенционалната вербална терапия, която може да продължи с години, със съмнителен резултат. Но все още терапията не се е превърнала в стил на живот, в начин за решаване, както на вътрешни, така и на житейско-екзистенциални проблеми, в сравнение с нациите, където тя е издигната в култ.  Все още масово се шири схващането, че е по-добре да излезнеш да се напиеш с приятели и да “удавиш” тревожността, вместо да елиминираш нейния източник или да пиеш хапчета за психичните си симптоми, безрезултатно потискайки ги, вместо да промениш световъзрпиятието си, средата си и качеството си на живот.

С какви проблеми идват хората при вас?

На първо място с паническо разстройство или панически атаки, които са прекия израз на насъбраната генерализирана тревожност през годините, също депресии, тревожно-депресивните състояния, които са пряко отражение на съвременната френетична динамика на живеене.  Специфичните фобии, като страх от летене със самолет, зоофобиите, клаустрофобията и т.н. са чест повод за хипнотерапия. Друга група са социалните фобии, като невъзможност да намериш мястото си в света и  да се адаптираш към социалната среда, в която живееш. И любимата ми група, която за съжаление е много малка – идват хора, които търсят различна парадигма на живеене от поднесената им заготовка за живот, тези които търсят по-дълбок смисъл в живота си и не искат да го изживеят на “автопилот”. Към този тип екзистенциално търсещи хора, могат да се отнесат и тези, които се стремят към увеличаване на личностния си потенциал и себеекспресия в различни сфери от живота им.

Вярно ли е, че след отпуск и летните месеци се засилва тревогата и депресията сред хората?

Да, при повечето. Защото те се връщат в монотонната безрадостна рутина, която е нещо като алюзия на “Матрицата” за живота им. Те са преживяли тези дългочакани няколко дни или седмици далече от проблемите на ежедневието, а те вече безвъзвратно са се отронили като есенни листа, от календара на годината. И така настава време за завръщане в “омагьосания” ден от 9 до 6, който изцежда енергията и живеца им и ги вкарва в безбройните нюанси на сивота, която за съжаление е не само вън, но и вътре в тях.  Завръщането от отпуск не е само завръщане вкъщи или завръщане на работа, то е завръщане към хилядите малки и големи проблеми и дилеми в живота, които го правят такъв, какъвто е. И именно средата и рутината на живеене са най-често в основата на толкова широко разпространените тревожно-депресивни състояния.

Прочети още:

 

Отпуската може да отключи депресия

Д-р Тенчев в предаването на Darik радио „По-полека“ с водещ Теодора Симова.

прочети още