InSighting Есенции на възприятията

Д-р Димитър Тенчев организира:

МОДУЛ Е ОТ ЗНАКОВИТЕ КУРСОВЕ ПО ХИПНОЗА!

INSIGHTING ЕСЕНЦИИ НА ВЪЗПРИЯТИЯТА

ПЪТЕШЕСТВИЯТА В МУЛТИВЕРСУМА НА СЪЗНАНИЕТО ПРОДЪЛЖАВАТ…

21 – 25 МАРТ 2018

InSighting Център, София

По уникалната методика за странствания в Несъзнаваното на д-р Димитър Тенчев

InSighting Есенции на възприятията – Няколко встъпителни думи

“Законът е за коня, не е за лъва” – българска поговорка

Имало едно време…

Помните как започваха приказките от нашето детство, нали? 🙂

“Имало едно време…” Тези три думи грабваха, откакто се помня неудържимо вниманието ми. Някакъв невидим бутон щракваше в детското ми (все още неопетнено от социалната обремененост и небетонирано от описанието на света) въображение. Дверите към променените възприятия на съзнанието ми се разтваряха с трясък, под неудържимия напор на резкия повей на духащия от този енигматичен свят магичния вятър. А аз пристъпвах смело за пореден път през прага им в една отделна (и по-добра) вълшебно-неординерна реалност.

В нея всичко беше възможно. Времето преставаше да бъде неумолим тъмничар, който ни приковаваше към затвора на линейните възприятия; пространството се мултиплицираше в хиляди фракталии на паралелни вариации; а перверзният закон за причината и следствието се разтапяше като бледа восъчна свещ под палещите слънчеви лъчи на обагрената от синхроничности тъкан от мистично-митологични събития.

И знаете ли в какво се изразяваха най-ярките ми преживявания от света на приказките? В потапянето в наситените психеделични цветове на онази отделна (и тотално различна) реалност – първо. И в живото съпреживяване на героите, пълната интеракцията със същностите и осезаемото докосване до артефактите, които я населяваха – второ. Което от своя страна резултираше в трето. Пребиваването в света на приказното ми даваше очи да видя магичното в ординерната реалност, която ме заобикаляше – факт, който сам по себе си изпълваше живота ми със смисъл.

С времето пораснах. Или така му се вика… Защото процесът на “порастване” се оказа изпълнен с някои “екстри”, които мога да ги обознача като “прорастване”. Прорастнаха много излишни разклонения и клонки към това, което трябваше да е дървото на моето истинско аз; които бяха резултатна от силовите процеси на социалното присаждане и окастряне отвън; които бяха без цвят и без пъпка, но затова пък даваха обилно горчиви плодове.

Чудите се какви са тези клонки? Имате ли ги и вие? И още как! 🙂 Няма да бъда досаден, ще изброя само някои от тях.

На първо място се прихвана “клонката” на рационалността, която ме убеди, че дядо Мраз (така го наричаха в соц. детството ми) не съществува. След това ми нашепна, че приказките са красиви измислици, които целят да ни внушат от рано някои полезни (и “позитивни”) заготовки за живеене като например “доброто винаги побеждава злото”. Но вече добре прихваналата се рационалност не спря своя победен марш дотук. След като се беше срастнала с това, което възприемах за своя личност, тя продължи да ми внушава, че тя е моето “пробуждащо” се “зряло” аз… и го повтаряше, докато й повярвах. Казваше ми, че митовете и легендите са всъщност неумел и инфантилен опит на прадедите ни да си обяснят вселената и нейните закони; че живеем вече в ерата на разума и нАучния прогрес; че животът е “тежък и циничен” (същото го повтаряше и майорът, който ми преподаваше “начално военно обучение” в гимназията 🙂 и място за приказни идеали в него няма. Нещо повече – те (митовете) може да са вредни; да са динени кори, с които сами минираме пътеката към бъдещето си и след това гротескно се подхлъзваме на тях. И най-малкото, с което можем да се разминем е насинения ни задник. А по-сериозното – да ни се изсмеят ординерите, които населяват планетата Земя; или даже по-лошо – да не бъдем допуснати в сивия им свят на стадно неосъзнато вегетиране (защото друга алтернатива за живот видите ли нямало).

Резултат: Изгубих магичния си поглед за сметка на матричния си светоглед; достъпа си до “отделната реалност” за сметка на шибаната рутина (another brick in the wall).

След това се прихвана клонката на недоверието. И тя имаше твърдата подкрепа на преживелищния опит, който ординерите наричат “съзряване”. Безбройните падания, последвани от ставания – един изтощителен и амортизиращ процес – трябваше да ми покажат, че приказни сценарий в живота няма и всичко е само матрица, съзидана от тухлите-дни на сива монотонност; което е разбирате ли “добрият вариант” на живеене. По-кофти е ако почнат да ти се случват случки – злощастни събития, които нарушават спокойния ред на безсъзнателното ти живуркане. След такива събития може никога повече да нямаш силите да се изправиш. И я ще завършиш животеца си като лузър, на който роднините му хвърлят къшей хляб; я в лудницата (което май е по-добрия вариант); я в депопулираните пластове, дивергирани от социума и населявани от типове, маргинални на бюргерския ред. Затова “яж, моли се и обичай” живота-блато, в което си (се) насадил.

Недоверието в процеса на живеене и в “другите” (които до момента са те предавали и разочаровали три по три по три пъти до безкрай) е стандартът, по който трябва да живееш (нали помните хубавата българска поговорка “Страх лозе пази”; имам и още една “любима” – “Много на хубаво не е на хубаво”; айде три за щастие: “Гъз дъно няма!” :). Не случайно са измислени ключалки и брави, аларми и звънци, военни и полиция, психиатрии и затвори, оръжия и СОТ-ове; карате-то и бодигардовете – да те пазят в един хищнически и враждебен свят – от другите и най-паче… от теб самия!

Резултат: Клонката на недоверието “снесе” като угоена хлебарка плодовете на цинизма, безнадеждността и вътрешната разлъка, които дозабулиха като гъсти тъмни облаци небето на екстраординерните (по нашенски казано необикновените) реалности от духовния ми взор (“Too bad”, би казал Саймън – менторът ми по английски). Нещо повече – те родиха недоверието в самия мен и в духовната искра, която помръкваше все повече в дълбините на душата ми.

Има още безбройни клонки, клонове и клонища на неосъзнатостта, прихванати насилствено според единственото възможно описание, което ми се даваше за света и “реда” в него. Ще спомена само още една – клонката на “знанието”. Знанието, че след “смъртта има само червей”; че има само една реалност и тя е видимата за очите и докосваната от ръката; че е добре да бъдеш “човек реалист”, особено ако искаш да бъдеш “успешен”; че е хубаво да се доверяваш само на науката – същата, която е иззела мястото на инквизицията; че няма знание отвъд сетивата; че няма истина отвъд логиката; и не съществуват закони извън причинно-следствените връзки. Клонката на нютоново-картезианското “знание” задушаваше все повече клонът на истинското познание, който се подхранва от флуидите на интуицията, извиращи директно от реката на вътрешната мъдрост.

Резултат: Бях се отделил сякаш необратимо от Източника на автентичното познание (за когото рационалността твърдеше, че не съществува). А това беше заличило в мен Мита, който носеше информацията за смисъла (или безсмислието) на битието; съдържаше картата с подробната маркировка от синхроничности (познати и като “знаци”), която единствено можеше да ме ориентира в намирането на Изхода след като вече бях изгубен в делничността; носеше в себе си отговорите (а не въпросите), които можеха да спасят живота ми от автоматизирано-неосъзнатата му предопределеност; даваше алгоритъма на намирането, а не на търсенето, манифестиращо се като доживотно лутане в затрити хиляди знайни и незнайни съдби.

InSighting Есенции на възприятията – Модулът

“Очите всичко виждат, ала себе си – не” – българска поговорка

Ще се цитирам отпреди малко: “И знаете ли в какво се изразяваха най-ярките ми преживявания от света на приказките? В потапянето в наситените психеделични цветове на онази отделна (и тотално различна) реалност – първо. И в живото съпреживяване на героите, пълната интеракцията със същностите и осезаемото докосване до артефактите, които населяваха тази реалност – второ.”

Цитатът не е избран случайно. Той съдържа в един абзац цялата концепция на новия модул (Е) – логично следствие от последните като хронология и едни от най-авангардните като клас тенденции в изследванията ми, осъществявани в променените състояния на съзнанието (ПСС) на хипнотичния транс.

Цветове и есенции.
Визии и усещания.
Вибрации и енергийни конфигурации.

Това са телеграфните послания на InSighting Есенциите на възприятията.

Звучи някак абстрактно, до известна степен неясно, може би твърде общо за свикналия с еднозначни дефиниции, ясни категоризации и плоскоравнинни изводи малък ум (който може лесно да свържете с фалшивите клонки на присадените рационалност, недоверие и “знание”, нали?).

Независимо как изглеждат нещата обаче – е един от най-ясно дефинируемите откъм цели и обозрим като резултати емпирично-обучителен модул от InSighting хипнотичния цикъл за промяна на реалността.

В модул “Е” ще преживеете вселената на цветовете по един неочаквано-невероятностен начин, който за по-отворените съзнания може да придобие знаково значение за живота им или дори да се превърне в откровение с (не)предвидими последствия. Следвайки пътеката на чисто инсайтърския преживелищен модел, ще се убедите, че цветовете не са обикновени бои, с които природата е нашарила брезата, обагрила е планинския връх или е напръскала речния камък, нито са химична смес, с която бояджията е оплескал фасадата на сградата, в която живеете; не са просто приумици от модни цветови тенденции на дрехите или стените на дома; нито случайни вкусови предпочитания, които се променят своеволно през годините живот; не са и безразборни съчетания на цветови гами и нюанси, които идват да покажат, че “луд на шарено се радва”.

НЕ! Цветовете са живи вибрации, със свой характер, качества и стил, които веднъж пуснати през съзнанието и проявени в реалността ни, имат невероятната способност да я “оцветяват” и трансформират, да я предефинират или разтварят, да я пресътворяват и… заличават. Докосването до енергиите на цветовете в ПСС е мощно лично преживяване, което носи в себе си дълбок изцелителен, животворно-обновителен и възпламеняващо-съзидателен потенциал за вас – участниците в този първи по рода си семинар.

InSighting Есенциите на възприятията е съставен обаче и от втора част, неразделна от първата.

Кои неща караха кръвта ви да закипи и въображението ви да зашуми като непокорен вятър, понесъл се волно над планини, пустини и морета?

Еднорози, сълзи от дракони или философски камъни? Лампи (и джинове), които изпълняват желания или артефакти на силата, които променят правилата и изхода в играта на живота? Джуджета, елементали, русалки и магични същности, които могат да се превърнат в мощни съюзници на героя по пътя на личния му мит? Вълшебно-целебни отвари или прадревни предмети, които очакват да бъдат открити за да творят чудеса в свят, в който чудеса не съществуват? Магии на проявленията и трансмутациите? Алхимични трансформации и досег до същества от други измерения? Списъкът е безкраен, точно както магията е безпределна…

Е! До нещо подобно ще се докоснете в новия модул InSighting Есенциите на възприятията. Чудотворящата синя пеперуда на InSighting (Blue Morpho), душата на извечния диамант, есенцията на скъпоценното злато, духът на магичната аяхуаска, кобилското мляко от див мустанг, квантът звездна светлина или молекулата на чистия въглерод, виното от глухарче… Ще се свържете и слеете в състояние на транс с есенциите на някои от тези същности, без дори да поемате и капчица от тях (даже и в хомеопатичната им форма); без да знаете с коя точно същност сте се свързали (за да няма елемент на внушение); ще очаквате само и единствено неочакваното от поредното вълшебно-мистично преживяване в Мултиверсума на Несъзнаваното Всичко.

Ще преживеете чрез неопетнените от логиката възприятия, чистите есенции на елементите, съставляващи Вселената и същностите, в които тя се проявява; значението, качествата, характерът и свойствата им; целебното и трансформиращото им значение, както и духовната им сила. И… ще се убедите преживелищно за пореден път, че всяко нещо – проявено и непроявено, видно или скрито, – което ни заобикаля е живо, вибриращо и отреагиращо – на нас и на силата на намерението, вплетено в нас (“Всичко живо е трева” :).

Сега вече разбирате, нали? InSighting Есенциите на възприятията е преживяване в цвят и форма на невидимото и недоловимото; на невъзможното и недопустимото; на неежедневното и неординерното; на изначалното и на безкрайното, което винаги е било пред очите ни. Но което не сме имали способността да осъзнаем, преживеем и интегрираме в чистия му есенциален вид в лабораторията на собственото ни Съзнание.

Добре дошли, в Есенциите на възприятията! Нима не сте ги търсили – без дори да сте посмяли да го признаете пред себе си, – през целия си живот?! Приказното, което е реално! Митологичното, което е живо! Немислимото, което е възможно!

InSighting Есенциите на възприятията – Програмата

“Донеси си да ти сложа да ядеш ;)” – българска поговорка

А. Енергията на цветовете

• Сакрална среща с цветовете.
• Преживяване на цветовете в ПСС и сливането с техните енергии.
• Значението на цветовете и тяхното приложение.
• Силата на цветовете – в природата, храната, напитките, тялото, съзнанието, Вселената…
• Лечение с вибрациите на цветовете в състояние на транс.
• Цветовете и сферите в живота – изобилие, взаимоотношения, призвание и себереализация.
• Психология на цветовете и хипнотерапия с цветове.
• Цветовете – маркировки по пътя към личностната Свобода.

B. Есенции на същностите

• Потапяне в есенциите на същностите в състояние на транс (“сляп” и открит протокол – сравнения и приложения).
• Сливане с есенциите и интуитивно-преживелищно разбиране на тяхното значение.
• Есенции на същностите и изцеление на ниво тяло, ум, душа.
• Магичното значение на есенциите на веществата и приложението им за промяна на реалността.
• Отвъд границите на малкия ум. Есенции и променени възприятия.
• Вътрешното безмълвие – фактор за разбиране на езика на субстанциите.
• Субстанциите – съюзници по пътя към личната ни свобода.
• Есенции на субстанциите и трансцендентност.

C. Дизайн

• Предаване и оптимизиране на трансовите протоколи за InSighting Есенциите на възприятията.
• InSighting Есенциите на възприятията – интервю и определяне на фокус.
• Индивидуални и групови преживавания на енергиите на цветовете и есенциите на субстанциите от участниците в модула.
• Есенции на възприятията като нов клон в трансперсоналната терапия.
• Есенции и възприятия – безкрайното пътуване на душата.
• Есенциите на възприятията – визии за бъдещи набези в алтернативните реалности.
• Есенциите на възприятията като средство за промяна на реалността.
• Компендиум. Резюмиране и систематизиране на опитностите на участниците в модула.

“Като се обърне каруцата – пътища много” – българска поговорка