Как да случим новогодишните обещания?

За вестник Телеграф, 13 декември 2017 г.
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Наближава Коледа, а с нея неминуемо на психическия ни хоризонт изгряват две явления, които като северни сияния осветяват иначе потъналата в непрогледна тъма полярна област на вътрешния ни свят. Област, от която сме странили съзнателно или не през по-голямата част от живота си и която в психотерапията се обозначава като “Сянката” — “тъмните” и “неприемливи” черти на характера ни, страховете, комплексите и дефицитите ни, които се опитваме да прикрием през голяма част от времето с фалшиви роли и маски, не само от другите, но и от нас самите.

Първото явление — оставаме насаме със себе си по празниците, независимо дали сме физически сами или психически самотни. Френетичното ежедневие, безбройните належащи проблеми, обичайните паразитни задължения и несекващите императиви под формата на “трябва” са поставени от едно- до двуседмична пауза. Трескавият работен режим, който е пренасочвал вниманието ни от вътрешния ни свят към джунглата на оцеляването е пренастроен на “коледно-новогодишна” честота, която вместо да внесе мир и спокойствие в душата ни, е причинила турбуленция на катарзисно-спонтанна рекапитулация за изминалата година, а нерядко и на изминалия ни живот.

Прочети още:

InSighting RESET!

INSIGHTING UNIQUE

INSIGHTING RESET!

Посрещни на чисто

Годината на Земното куче

с медитация, транс, дишане и фънг шуй ритуал

Тридневен ритрийт от необичайности, които ще те изкарат от обичайността на живота ти

16-18 февруари 2018

Някъде… в планината

InSighting Reset — Концепцията прочети още

InSighting ULTRA

НОВOTO UNIQUE  СЪБИТИЕ

ЗА ПЪРВИ ПЪТ В INSIGHTING ЦЕНТЪР

INSIGHTING ULTRA!

InSighting ултрамаратон по дишане

Шестте InSighting дишания в рамките на 8 дни! 

Интензивно, Интегрално, Хаос, Хирон, Октара и Дракон (шестото дишане) — за истинските фенове!

16-24 ЯНУАРИ 2018

InSighting Ultra — Интро  прочети още

Казуси - Неудовлетворение

Винаги при мен е съществувала една необяснима неудовлетвореност

На 34 години съм, омъжена, с едно дете на 7 години. Със съпруга ми имаме собствено жилище, работата ни е сравнително добре платена, особено за криза, разбираме се. Пиша това, за да поясня, че нямаме някакви необичайни материални или семейни проблеми. Позволяваме си излизания и почивки в границите на разумното. Винаги при мен е съществувала една необяснима неудовлетвореност. Мислех да уча, отказах се. Мислех да спортувам, пак не намерих време. Страх ме е да изляза извън рамките на подредения си живот. Искам да пробвам толкова нови неща и ме е страх. Живея постоянно с мисълта, че животът минава покрай мен, а аз не правя нищо. Може да звучи несериозно, на фона на проблемите на хората, които споделяте ( липса на пари, работа, здраве и т.н. ). Аз работя много за това, което имам. Излизам рано, връщам се късно и лягам и пак отново и това еднообразие ми тежи страшно.

прочети още

Казуси - Неудовлетворение

Няма с кого и за кого да правя каквото и да било

Откъде да започна? Мислите се блъскат в главата ми… На 37 години съм и досега съм ходила само веднъж на психотерапевт и то по настояване на една приятелка. Нямаше резултат, може би защото аз вътрешно се съпротивявах някой да ми бърка в душата и да разкривам толкова интимни неща пред напълно непознат било то и лекар. Но миналата седмица усетих, че трябва да потърся помощ от специалист и днес си записах час за психотерапевт. От гр. Ямбол съм. Несемейна съм. Завършила съм Френска филология и съм работила близо 10 години като преподавател по френски в местната езикова гимназия. През 2007 г. ме съкратиха и в момента работя в един френски център. От бурното море бях буквално изхвърлена в пустинята. Изживях тази промяна тежко. Опитах се да раздвижа нещата където работя – организирах множество мероприятия с деца и ученици. Ситуацията с френския в града не само не се подобри, но напълно замря. В момента просто бездействам. Няма с кого и за кого да правя каквото и да било. Шефът ми няма никакви изисквания и критерии. Мястото където работя – регионална библиотека – е оставено на самотек. Липсва каквато и да е организация и мотивация за работа. Чувствам се като в блато и просто се опитвам да се задържа над повърхността. Взаимоотношенията с колегите ме изморяват и натоварват. Разстройват ме интригите и злобните приказки. Извън работата си се занимавам с хорово пеене. Аз съм просто един любител, нямам музикално образование, но ми харесва този вид изразяване. Нешата в хора също са заседнали. Очаквах там да открия среда по-различна от работната, но уви… Започнах с огромно желание, а сега вече ми е все едно… Имах връзка с диригента си, в когото се влюбих. Сега с дистанцията на времето мога да кажа, че много от нещата съм ги правила заради него – помагах му за толкова много неща. Той е по-голям от мен. Има 3 брака зад гърба си и по едно дете от всеки. Много трудно преживявам раздялата с този човек, защото в него открих един изключително интелигентен и добър човек, макар и в много отношения капризен и с чепат характер. В един момент нещата бяха стигнали до брак, но аз съм тази, която винаги обърква нещата. Може би пропуснах това, че съм израснала без баща – той се самоуби, когато бях на 9, а брат ми на 7 години. Отгледа ни майка ни, съвсем сама, която остана вдовица на 33 години. Обичам страшно много живота, но от малка не мога де се оттърва от меланхолията, която ме преследва. А на външен вид изглеждам много слънчев човек… Буквално съм в задънена улица. Накъде да вървя? Искам съпруг, семейство, дом, дори ги предпочитам пред кариера.

прочети още