Хипнотерапията — свръхефективната терапия

Знаеш ли че:

Хипнотерапията  и хипнозата не са точно едно и също нещо? 

Хипнозата според изтърканото и загубило давност клише е — променено състояние на съзнанието, което се съпътства с повишена внушаемост от страна на клиента, която може да се използва за терапевтични цели от страна на терапевта. Както се казва — последният да затвори вратата.

Според моята визия, емпирично изградена в ковачницата на над 10 000 терапевтични сеанса (от които повече от 6000, проведени в хипнотичен транс), хипнозата не е състояние, тя е динамичен процес; не е константна величина, а по-скоро синусуида; не е статично вегетиране (чували сте вероятно другото клише — “всяка хипноза по същността си е автохипноза”), а рапортно преживяване в първо и трето лице (хипнотизиран и хипнотерапевт), при което непрекъснато се предава и приема променливия импулс на транса като несекващ телекомуникационен сигнал.

В този ред на мисли, ордьовърът на хипнозата може да се трансмутира в хипнотерапевтичен шедьовър, само и единствено ако трансът е докоснат от майсторската импровизация на истински хипнотерапевт.

Дотогава… хипнозата не е хипнотерапия, а само sine qua non за нея. 

Който прави хипноза, не е задължително да може да прави хипнотерапия? 

Хипноза са се научили да индуцират много хора (въпреки, че не са чак толкова много тези, които я правят добре), но да я пресътворят в оцелостена хипнотерапевтична сесия, с конкретно постигната терапевтична цел — това го могат само единици. Тези единици са хипнотерапевтите, а не хипнотизаторите; хората с усет, а не с рутина; тези, които имат неустоим импулс на привличане към енигматичните  измерения на човешкото несъзнавано, а не формално обучените “терапевти”.

Затова е добре да знаеш, ако решиш да се възползваш от потенциала на хипнотерапията, че:

Хипнозата е занаят, а хипнотерапията — изкуство.

Хипнозата е рутинно поп умение, а хипнотерапията — несекваща джаз импровизация.

Хипнозата може да се научи във формална среда на обучение, но автентичната хипнотерапия, поради нейната неформалност — не.

Защото… всяка хипнотерапия е неповторима (трансперсонална) амалгама — съчетание от супербогатата обща култура, острия интуитивен усет и уникалната способност за импровизация на момента от този, който я забърква. А това е комбинация от качества, които не притежава всеки; качества, които не могат да бъдат култивирани в условията на стерилен психотерапевтичен курс; нито да бъдат придадени, принадени или прибавени чрез семплите внушения, повяващи от недоклатените сертификати и дипломи, веещи се по стените на психотерапевтичните кабинети.

Хипнозата е аурата на хипнотерапията?

Ето няколко алюзии, с които може да се илюстрират разликите между хипноза и хипнотерапия:

Хипнозата е пръстът, който сочи към Луната, а хипнотерапията е самата Луна.

Хипнозата е претекста, а хипнотерапията — същинското събитие.

Хипнозата е поводът за среща, а хипнотерапията — самата среща.

Хипнозата е тръгването, а хипнотерапията — пристигането.

Хипнозата е обещанието, а хипнотерапията — излазът.

Хипнозата е картата, а хипнотерапията — самият маршрут.

Хипнозата е двигателят, а хипнотерапията — движещата сила, без която двигателят става излишен.

Хипнозата е декорът, а хипнотерапията — действието на терапевтичната пиеса.

Хипнотерапията е терапия, провеждана в хипнотичен транс?

И така, може вече да изведем значението на самата хипнотерапия.

Хипнотерапията е терапия, провеждана в процеса на устойчиво поддържан хипнотичен транс. (Да не забравяме, че трансът е процес, който трябва  непрекъснато да се следи).

Но… тя не свършва дотук.

Хипнотерапията е умението да промениш реалността на някого, докато импровизираш. А импровизацията е начинът, по който му предлагаш тази нова реалност, така че да може да я разпознае, валидизира и интегрира впоследствие в живота си.

Истинската хипнотерапия е пътуване, а никое пътуване не може да повтори предишното. Това не е като да се метнеш в колата си, да отидеш на работа и да преживееш поредния обезличаващ повтаряем ден, който не може да различиш от предишните. Хипнотерапията е като да отидеш до Кайлас — никога не може да го изкачиш по един и същи начин, никога няма да преживееш едно и също приключение, няма да срещнеш едни и същи хора по пътя си, метеорологичните условия няма как да са като от предишния път, нито физическото ти състояние или доминиращият ти психически фон ще повторят предходните или… следващите.

Хипнотерапията е апокалипсис?

Знаеш ли, че думата апокалупто (откъдето идва и апокалипсис) не означава край на света, нито татално разрушение или анихилация. Тя произлиза от глагола “разкривам”, “разбулвам”, оттам и истинското му значение — откровение.

Да, хипнотерапията може да има силата на откровение. И това е най-точната алюзия за майсторската й степен. Тя е откровение за терапевта, който създава дизайна на хипнотерапевтичния сеанс, и разкриване на дълбините на психиката и подводните течения на съдбата, за този който я преживява.

Но има едно важно условие! Трябва да има кой да “напише” откровението и кой да го “прочете” и разбере. Откровението на хипнотерапията, подобно на хипнозата е преживяване между две лица, то не е моноспектатъл.

Хипнотерапията е една от най-ефективните терапии?

Факт! Породен от:

Прякото или косвено въздействие на хипнотерапевтичното преживяване на несъзнавано ниво.

Липсата на аналитични спекулативни модели (продължаващи с години), които действат на повърхностно когнитивно ниво.

Нейната краткосрочност и висока резултатност, поради дълбинното й и дългосрочно действие.

Безапелационната й преживелищна стойност. Преживяването по време на хипнотерапията е самата терапия. То въздейства върху подсъзнанието и води до преподреждането му. Така хипнотерапията  се дивергира в диаметреално противопожна посока от семплите непреживелищни, псевдопозитивни методи и внушения, които завършват в глухата улица на поредния неуспешен “терапевтичен” опит.

Хипнотерапията достига трансперсоналните измерения на съзнанието?

А тези измерения носят със себе си най-мощният изцелителен и трансформиращ потенциал, познат на човечеството.

Миналите животи, животът между животите, спомените на перинатално ниво, родовата травма, идентификацията с други същности са само върха на айсберга на тези преживявания. Повечето хора дори не подозират за семенцата от откровения, които могат да покълнат по време на вътрешните им пътувания в мултиверсума на колективното несъзнавано. А след като са вкусили узрелите плодове на тези пътешествия, те никога няма да бъдат повече същите, но и няма да го поискат.