Развитие на потенциала на личността

Развитие на потенциала на личността

Публикувано: сп. „Go Bio“, бр.11, ноември 2014 г.
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Д-р Димитър Тенчев е психотерапевт, писател, инспириращ лектор и семинар лидер на тренинги, курсове и ритрийти по InSighting, хипноза, трансперсонална психотерапия и развитие на потенциала на личността. Д-р Тенчев е привърженик на формирането и разпространението на Различния мироглед. Това е пътят на новото световъзприятие и алтернативните стратегии на живеене, които противостоят на конвенционалните, конформистки и “полуфабрикатни” заготовки от шаблонно мислене, неоригинални цели и фалшиви стандарти за “живеене и успялост”, присадени в мирогледа на съвременния човек от матрицата на консуматорското общество. Основател е на системата за личностно развитие InSighting.

Какво е InSighting – философия, път, различна стратегия на живот?

InSighting е всичко това и… още нещо. Има една много хубава мисъл на Кришнамурти “Истината е земя без пътища”. С други думи – за да бъде преживяна и изразена, на истината й трябва свобода, простор. Ако решиш да я ограничиш в някакво русло, да я рамкираш в някакво статукво, да я принизищ до определен път или философия – тя вече е загубила свежестта си, автентичността си. Истината се е изродила в догма, а догмата не може да вмести истината. В този ред на мисли възприемам Инсайтинг като движение към свободата, чрез което всеки сам проправя своя път към нея, но без да оставя следи по него, с които да обърква другите. Което ме подсеща за още една мисъл на Кришнамурти “При полета си орелът не оставя следи”.

прочети още

Дишането – моят път към свободата

Публикувано: www.dimitartenchev.com
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Здравейте!

Как сте в този сив есенно-зимен ден?

Никъде не ти се излиза, залостил си се на топло в бърлогата си, сложил си си чаша чай, уиски или червено вино (всекиму според вкуса) и ако имаш афинитет към кулинарията си си направил нещо топло, прясно и вкусно за ядене. Казват, че комбинацията от тези три компонента в храната действа антидепресивно – поне временно (представете си топъл благоуханен ориз басмати, на който зрънцата наподобяват на току що навалял пухкав сняг, след като водата се е изпарила, с повечко прясноизцеден лимонов сок и кимион на зърна, добавени към него. Сложете шафран или куркума за цвят. А който не е веган може да разтопи бучка масълце в ориза и да настърже пармезанец, за още цвят и вкус отгоре – ями! ями!). А ако нямаш усет и отношение към хубавото папане, си отворил пластмасовата кутия от полуфабрикатна “домашна” храна, закупена от някой хипер-мега-суперсторски щанд, намазал си си комат “Добруджа” с купешка лютеница за баласт и блажено се самозалъгваш с всяка набита хапка. Защо се самозалъгваш ли? Защото този тип храна е толкова домашна и вкусна, колкото манджите на Джейми Оливър и неговата гротескна “кулинарна революция” са питателни и здравословни (но на тоз’ юнак ще му обърна друг път специално внимание).

Както и да е. Отдавна не бях писал в блога си. Причина – една, оправдания никакви. Но – теми, идеи и вдъхновение не са ми липсвали (и… ще добавя “скромно” – както винаги ;)). Знаете ли кое е едно от най-шибаните нещица на шибаната ни планетка? Факторът шибано време (три пъти “шибан” за щастие, всъщност станаха четири, но да не издребняваме, а и както знаем щастие няма!). Този фактор е пряко свързан с това, което зовем свой живот. Проклятието на линейното време е невидимата нишка, която преминава през битието ни на Земята – от раждането ни до неговия край. И когато то е в дефицит, на практика не ни достига живот – животът, който искаме да живеем (така преминаваме в режим “на доизживяване”, който се простира много повече в сенчестия спектър на вегетирането, отколкото на пълноценното съществуване). Обусловеността ни от времето в генерален план и ограбването  на личното ни време от социално наложения ред е за мен една трудно забележима и именно поради това брутална масова форма на заробване, с която всички овчедушни ординери и роботизирани ОП-та не просто са свикнали, но и пропагандират като нормална (отразени в някои невероятни поговорки като “Залудо работи, залудо не стой” или соц. максими от сорта “Който не работи, няма да яде”, или “Трудът краси човека”. Не думай бе!).
прочети още

Временните Автономни Зони - оазиси на свободата

Временните Автономни Зони – оазиси на свободата


Публикувано: www.dimitartenchev.com
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Зоната на комфорт

Vs

Временните Автономни Зони

Как да достигнем до оазисите на свободата

един сеанс с д-р Димитър Тенчев

Отдавна ми се искаше да напиша статия за Автономните Зони – тема, която ме заинтригува по времето, когато InSighting още прохождаше и която за мен не губи актуалността си и до днес (свободата не може да загуби давност за тези, които не спират да я търсят, нали?). И ето… времето и фактите се наредиха в подходящата констелация, така че идеята ми започна да се материализира върху белия лист в подходящия словоред (надявам се, подправен с щипка вдъхновение), точно на подходящото място (изобщо… все подходящи неща). Но… да караме по същество. Смятам да се понеса директно по бурните вълни на свръхреалността (каквато е Автономната Зона), след това да се гмурна надълбоко в нея (където водите са спокойни, красиви, психеделично многоцветни и изпълнени с трепетен живот), да се опитам да ви накарам да я съпреживеете с мен и това да ви подтикне на мига да зарежете хилядите простотии от живота си, бълбукащи в застоялото блато на “шибаната рутина”, да нахвърляте набързо в раницата паничката си за ориз, спалния чувал, две-три тениски и яке и да грабнете тоягата на странници за да се отправите в търсене на своя (поне временен) оазис на свободата.

прочети още

Синята пеперуда (Morpho peleides) – символът на InSighting

Синята пеперуда (Morpho peleides) – символът на InSighting

Публикувано: www.dimitartenchev.com
Статия на: д-р Димитър Тенчев

 

Хомеопатично доказване на качествата и значението на Синята пеперуда

През лятото на 2007 г. за първи път на тениските, подарени на участниците на тогавашния Голям семинар, се появи логото на InSighting, със Синята пеперуда, естетически втъкана в едно цяло с надписа (самото лого беше създадено в края на 2006 г. от Еци – талантлив дизайнер от световна величина, който за съжаление вече не е между нас). Оттогава InSighting логото се превърна не само във флагманска емблема, лесно разпознаваема от всички Инсайтъри, но и в символ, с който те започнаха да се идентифицират. Сини пеперуди започнаха да се мяркат по шалове, блузи, брошки, да се настаняват по шапки, надписи, татуировки, както и все по-често да присъстват като акценти по торти, пликове, подаръчни хартии, мандали, пръстени, колиета, статуетки, орнаменти от интериора на офиса или дома – списъкът може да се удължи практически до безкрай.

прочети още

Депресията на депресарите

Депресията на депресарите

Публикувано: www.insighting.eu
Статия на: д-р Димитър Тенчев

 

Един различен поглед за депресията
в поредния сеанс с д-р Димитър Тенчев

(Внимание! Четивото е непрепоръчително за ординери!)

“Здравей, как си днес?”

“Great!” без да се замисли ще изстреля англичанинът, докато се взира безизразно във вас или в някаква точка “отвъд” вас. Така или иначе той само си се взира. И само си говори. А дали наистина е great, хмммм, ще разберем малко по-късно.

“Нормално!”, ще отговорят 90% от българите, независимо къде се намират, какво правят, кой сезон е и за какво се борят. Друг е въпросът, че никой не знае кое е мерилото за норма и нормалното при един нормално ли е за друг.

Мисля, че все пак жокер за разбиране на понятието “нормално” можем да открием в отговорите на останалите 10% от “анкетираните” наши сънародници (които очевидно са извън нормата). Почти сигурно е, че попитани как се чувстват, те ще кажат или “Кофти”, или “Депресе”, или “Тъпо ми е нещо”.

Ако се позовем на социологичните проучвания до каква степен “дадена нация е щастлива”, българите са в дъното на всякакви класации по “оптимизъм”, “щастие” и всеподобен shit в стил позитивно мислене. От друга страна ако хипотетично приемем за вярно, че отговорите “кофти” и “депресе” са дадени от хора с по-висока степен на осъзнатост, които не отговарят на автопилот, а наистина си казват как се чувстват, то ще заключим, цитирайки “Досиетата Х”, че истината (в случая нормалното), е там някъде – в негативно-сенчестия спектър на психиката. И че всъщност голяма част от хората се чувстват по някакъв свой си начин кофти-никак-зле! Сиреч – депресирани. А отговорът “нормално” е просто утвърдена фраза, която цели по-скоро откланяне на вниманието към: “Не ме занимавай с глупости и не ме питай как съм”.

Прочети цялата статия: