Паник атаките – проклятие или благословия?

сп. 8, декември 2017
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Паническото разстройство е общопопулярно и лесноразпознаваемо състояние, станало част от попкултурата на съвременния човек. Това не беше така само до преди петнайсетина години — приблизително по времето, когато стартирах своята индивидуална практика.

И ако по онова време, за голяма част от специалистите паническото разстройство беше енигматично състояние — което ако биваше разпознавано, се припокриваше и третираше в най-добрия случай със загубилата от десетилетия давност “страхова невроза”, — днес то се диагностицира за минути, но… се терапира за дни, месеци, понякога и години. Въпросът е защо?!

Преди да отговоря на него, нека преминем през горещите точки на паническите атаки — какво представляват те, как протичат, каква е честотата на разпространението им, кое ги поражда, какви са възможните варианти за терапия.

И така…

Паническото разстройство — що е то?

Паническото разстройство е вариация на тревожното разстройство. Сякаш от нищото човек бива връхлетян от първата си паник атака — състояние, при което е обхванат от ирационален страх, прерастващ в паника и ужас, които са съпроводени с фоейерверки от психосоматични симптоми. Ако паник атаката се повтори отново, преживяващият започва да развива страх от страха — че тя ще го навести отново в неочаквано време и ще го запрати повторно в бездната на ужаса. Така много бързо “пациентът” става жертва на страха, който започва да подрива качеството му на живот — започва да избягва местата или ситуациите, при които са се появили паник атаките; буквално прикача към себе си придружител (обикновено най-близкия си човек), който да му помага в случаи на атака; спира да излиза от вкъщи или се движи в  много тесен периметър;  а ако се налага да пътува извън пределите му (почивка със семейството, принудителна командировка и т.н.), си набелязва най-близките лечебни заведения, където може да му бъде оказана първа помощ.

Прочети още: