Как да случим новогодишните обещания?

Наближава Коледа, а с нея неминуемо на психическия ни хоризонт изгряват две явления, които като северни сияния осветяват иначе потъналата в непрогледна тъма полярна област на вътрешния ни свят. Област, от която сме странили съзнателно или не през по-голямата част от живота си и която в психотерапията се обозначава като “Сянката” — “тъмните” и “неприемливи” черти на характера ни, страховете, комплексите и дефицитите ни, които се опитваме да прикрием през голяма част от времето с фалшиви роли и маски, не само от другите, но и от нас самите.

Първото явление — оставаме насаме със себе си по празниците, независимо дали сме физически сами или психически самотни. Френетичното ежедневие, безбройните належащи проблеми, обичайните паразитни задължения и несекващите императиви под формата на “трябва” са поставени от едно- до двуседмична пауза. Трескавият работен режим, който е пренасочвал вниманието ни от вътрешния ни свят към джунглата на оцеляването е пренастроен на “коледно-новогодишна” честота, която вместо да внесе мир и спокойствие в душата ни, е причинила турбуленция на катарзисно-спонтанна рекапитулация за изминалата година, а нерядко и на изминалия ни живот.

Прочети още: