Бягство от зоната на комфорта

 

“Животът започва там, където свършва зоната ви на комфорт” Нийл Доналд Уолш 

Имало едно време две жаби. Те живеели в един стар, порутен кладенец. Бил тъмен, неголям, миришел на мухъл, но си бил техен и те необезпокоявани прекарвали дните си в него. Подскачали от единия му край до другия, припичали се на камъните отгоре, въргаляли се в тинята, когато им било горещо, пиели от мътната вода, когато били жадни и от време на време излизали навън за да лапнат по някое насекомо. След това цопвали обратно в “уютния си дом”. И така един ден от живота им се мултиплицирал до безкрайност.

Сякаш нищо не можело да наруши райската им идилия, но един ден покрай кладенеца минала костенурка. Жабите били смаяни – първо от размера й. Били свикнали с всички червеи, мухи, животинки и гадинки, населяващи света около тях и не допускали, че има по-голямо същество на земята от тях самите. Втората неприятна изненада дошла, когато костенурката им казала, че е тръгнала на пътешествие и идва от морето, където бил домът й. Не можели да си представят как някой може да напуска дома си, да изследва нови места и да бъде по-знаещ и по-мъдър от тях.“Колко е голямо морето?”, попитала едната жаба.
“Със сигурност не е голямо колкото нашия кладенец!”, допълнила другата.
“О, много, много по-голямо е,” отвърнала благо костенурката “докъдето ти стига погледа стига и морето и продължава още по-натам. А като се гмурнеш в недрата му не може да достигнеш дъното.”
“Това не може да е истина. По-голям и по-дълбок от нашия кладенец няма!”, възкликнала втората жаба. “Ти си лъжкиня и ни завиждаш за кладенеца, защото не е твой!”Костенурката поклатила глава. Без да спори продължила по пътя си и не се обърнала повече назад. Но вече била посяла семенцето на съмнението в първата жаба, на която кладенецът започнал да й се струва тесен, мръсен и безинтересен. Същевременно приятелката й все повече я дразнела с непрекъснатите си обвинения, вайкания и нареждания, че се била променила и вече нищо не било както преди. За да избягва компанията й, а и водена от нарастващото неудовлетворение и любопитство, първата жаба започнала все по-често да излиза навън, като се отдалечавала все по-далеч и по-далеч от мястото, където била прекарала до момента живота си. Веднъж изчезнала за близо месец и след това се завърнала тържествуваща. Казала на приятелката си, че морето наистина съществува, че светът е безкраен и многолик, и е населяван от най-различни същества, че има места за живеене много по-добри от кладенеца, вода много по-чиста от тази, която пиели и храна много по-богата и по-изобилна от познатата им. И да, имало и приключения, много по-интересни от монотонния живот, който водели.“Това не може да е истина!”, започнала да повтаря мантрата си другата жаба. “Ти си лъжкиня като костенурката. Не искам да те виждам повече!”След това скочила в кладенеца и се зарила самотна в тинята, мъчейки се да се скрие от целия свят и от проблемите, които той носел със себе си.Тази притча я споделям често с моите пациенти и с участниците от семинарите ни по InSighting. Колкото и пъти да я разказвам, тя не губи и частица от живеца си, нито аршин давност… поне за мен. Може би защото ме подсеща да си задам самият аз въпроса дали не съм се изгубил отново в “зоната си на комфорт” и дали не съм забравил за сетен път “ума си на начинаещ”.

Но нека караме по ред.

Какво е зоната на комфорт?

Ще се опитам да го илюстрирам с една картинка. На нея са изобразени два кръга. Първият от тях (по-малкият) е зоната ни на “персонален комфорт”. А вторият (по-големият) е зоната, в която се случват магичните, различните, необичайните и вълнуващите неща в живота ни. За тези, които са “хора реалисти” (когато го изрекат, самовлюбено-патетичния им тон ми идва в повече) и нямат афинитет към магичното, ще прекръстим втората зона в зоната, в която се случват нещата, заради които си струва да се живее.

Както може да се види от картинката, допирни точки между двете зони няма. Всъщност виждал съм вариация, при която двата кръга се застъпват на не повече от милиметър и щрихованата допирателна между тях, която е с големината на косъм, е обозначена като “the lucky bastards”. Но изключението потвърждава правилото, затова минаваме само транзитно покрай него. А и не всеки иска да е копелдак, нали?

И така… погледнете отново картинката и се замислете къде се намирате вие. А ако изпитвате колебания и още се съмнявате какво е или не е зоната на комфорт продължете нататък.

Какво включва зоната на комфорт?

На първо място илюзорното чувство за сигурност. И доколкото днешното общество е поставило знак за равенство между крехката сигурност и усещането за фалшив психологически комфорт, животът, изпълнен с рутина, монотонност, механичност, уседналост, липса на изненади, средностатическа посредственост и овчедушна плахост са станали съвременният “златен стандарт” на живеене. За този тип хора Сартр казва, че са “замлъкнали индивидуалности”. Mоже би защото нищо (раз)лично, автентично и оригинално не съставлява вътрешния им свят и не се проявява в живота им.
Второ – зоната на комфорт включва познати неща и тя е характерна за човека на статуквото и никога за бунтарите, които променят света. Лесно е, позовавайки се на притчата, с която започна нашият разказ да идентифицираме познатите неща в живота си – безрадостна работа на заплата (търси сигурното е повелята на ординера!), скучна или изпълнена с драми връзка/брак (важно е да не си сам и да се репродуцираш до 35 години, а и съвършени неща няма, нали?!), монотонно ежедневие (римейк на филма “Омагьосан ден”), приятели, колеги, познати, които вибрират на честота, тотално различна от нашата (да, но нали трябва да имаш среда, иначе ще си социално неприемлив?!), клиширани хобита и начини за прекарване на свободното време (лятото на море, зимата на планина – често на едни и същи места, вечерта на клуб, уикенда – пред телевизора, събиране в четвъртък вечер на кръг “секса и града” или в петък заминаване на ловната дружинка от стари авери на поход) и т.н.

И последно, но не по значение – зоната на комфорт носи някои “екстри” със себе си. Поради тоталното потискане на личността ни, безидейността, която е пропила живота ни и силата на преса от един болен и обезличващ ни социум, изпитваме разнородна отровна амалгама от “незнайно откъде породили се” чувства – постоянна тревожност, влудяващ ни стрес, депресия, страхове и фобии, натрапливи мисли, усещане за изгубеност, перманентна умора, безпътица, отчаяние – списъкът може да се продължи до безкрай – всички те недвусмислени сигнали, че трябва да направим спешна ревизия на житейската си стратегия и рязък завой в посоката си на съществуване. “Совите не са това, което са”, както се казваше в култовия “Туин Пийкс”. Не може да не се съгласим с тази гатанка, превърнала се в афоризъм. Зоната на комфорт не е зона на комфорт. А скоростна магистрала към вътрешния ни ад.

Какво има отвъд зоната на комфорта?

Преди години един мой пациент тийнейджър каза по време на сеанс за своите родители: “Мани ги, тия са спреляги!”. Не бях чувал тази нова жаргонна дума, но след няколко секунди я осмислих и оцених нейната оригиналност и точност. Спреляга е човек, на който животът му е спрял. Това е малодушникът, който дава съвети на всеки и за всичко как да се живее, но който е окован доживотно в затвора на персоналния си (дис)комфорт.

Та… какво има отвъд зоната на комфорта ни? На първо място движение (не е спреляга), динамика, промяна – много различни от влудяващо забързания (но крайно матричен) стереотип на съвременния работохолик, прикриващ страховете си под маската на ексцесивната амбиция. Животът на човек, който дръзва да прави все по-чести набези извън зоната си на комфорт е като течащата река, а на антипода му – като блато.
Второ – хората, които са склонни да рискуват и да бягат от сигурността притежават неугасващата искра на ентусиазма, която лесно разпалва огъня на страстта да преследват мечтите си – истинските мечти на душата си, а не тези, вменени от близки, познати, реклами, филми и аморфна среда.
Трето – дръзналите да преживеят “неудобството” да излезнат от задушаващите психиката им рамки на познатите модели на мислене и живеене притежават личностни характеристики, към които осъзнато или не всеки се стреми – смелост, свободолюбивост, себеувереност, целеустременост, вълнение, мечтателност, способност за постижения над средностатистическите, разгърнат личностен потенциал, липса на (себе)съжаление, финансова независимост, себеоткриване.

Кой иска да излезне от зоната си на комфорт?

• Всеки, който е бунтар, лидер и истински търсач за същностното и смисленото в живота.
• Всеки, който не е конформист и не го задоволява статуквото, към което обществото го приковава.
• Всеки, който желае да преоткрие себе си и да промени света.
• Всеки, който преследва не захаросаното щастие, а персоналната си свобода.

Как да излезнем от зоната си на комфорт?

Започнах статията с една притча, ще я завърша с една история. Когато бил 17 годишен, Стив Джобс прочел една мисъл: “Ако жевееш всеки ден сякаш ти е последен ден от живота, един ден със сигурност ще си прав!”. От този ден започнал да си задава всяка сутрин пред огледалото въпроса: “Ако този е последният ден от живота ми ще искам ли да направя това, което правя днес? И ако отговорът е “не” за много дни напред,” продължава той “това означава, че нещо трябва съществено да променя. Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин да избегнеш грешката, че има какво да губиш”.

Как да излезнем от зоната си на комфорт?

Повторението на предишния въпрос не е случайно. Защото въпросът “Как” е най-важният в живота ни, а отговорът му може да промени диаметрално световъзприятието ни, траекторията на съдбата и качеството ни на живот.

Замислете се имате ли време да отлагате реализирането на мечтите си? Утрешният ден гарантиран ли ви е? В огледалото на преходността има ли какво да губите? Докога може да издевателствате над себе си, правейки компромиси поради страх, вина или съжаления?

“Когато си гол нямаш причина да не последваш сърцето си.” Нямаш причина и да не излезнеш от зоната си на комфорт, позволявайки на невъзможното да се случи – точно на теб и точно в твоя живот!

“Нещастието ви в крайна сметка произлиза не от обстоятелствата в живота ви, а от стереотипите на вашия ум.” Екхарт Толе