Дишането – моят път към свободата

Здравейте!

Как сте в този сив есенно-зимен ден?

Никъде не ти се излиза, залостил си се на топло в бърлогата си, сложил си си чаша чай, уиски или червено вино (всекиму според вкуса) и ако имаш афинитет към кулинарията си си направил нещо топло, прясно и вкусно за ядене. Казват, че комбинацията от тези три компонента в храната действа антидепресивно – поне временно (представете си топъл благоуханен ориз басмати, на който зрънцата наподобяват на току що навалял пухкав сняг, след като водата се е изпарила, с повечко прясноизцеден лимонов сок и кимион на зърна, добавени към него. Сложете шафран или куркума за цвят. А който не е веган може да разтопи бучка масълце в ориза и да настърже пармезанец, за още цвят и вкус отгоре – ями! ями!). А ако нямаш усет и отношение към хубавото папане, си отворил пластмасовата кутия от полуфабрикатна “домашна” храна, закупена от някой хипер-мега-суперсторски щанд, намазал си си комат “Добруджа” с купешка лютеница за баласт и блажено се самозалъгваш с всяка набита хапка. Защо се самозалъгваш ли? Защото този тип храна е толкова домашна и вкусна, колкото манджите на Джейми Оливър и неговата гротескна “кулинарна революция” са питателни и здравословни (но на тоз’ юнак ще му обърна друг път специално внимание).

Както и да е. Отдавна не бях писал в блога си. Причина – една, оправдания никакви. Но – теми, идеи и вдъхновение не са ми липсвали (и… ще добавя “скромно” – както винаги ;)). Знаете ли кое е едно от най-шибаните нещица на шибаната ни планетка? Факторът шибано време (три пъти “шибан” за щастие, всъщност станаха четири, но да не издребняваме, а и както знаем щастие няма!). Този фактор е пряко свързан с това, което зовем свой живот. Проклятието на линейното време е невидимата нишка, която преминава през битието ни на Земята – от раждането ни до неговия край. И когато то е в дефицит, на практика не ни достига живот – животът, който искаме да живеем (така преминаваме в режим “на доизживяване”, който се простира много повече в сенчестия спектър на вегетирането, отколкото на пълноценното съществуване). Обусловеността ни от времето в генерален план и ограбването  на личното ни време от социално наложения ред е за мен една трудно забележима и именно поради това брутална масова форма на заробване, с която всички овчедушни ординери и роботизирани ОП-та не просто са свикнали, но и пропагандират като нормална (отразени в някои невероятни поговорки като “Залудо работи, залудо не стой” или соц. максими от сорта “Който не работи, няма да яде”, или “Трудът краси човека”. Не думай бе!).

Затънали в безброй паразитни битовизми и хиляди натрапени ангажименти, изсмуквани физически, емоционално и времево от раб(ството)отата от 9 до 6, която ни осигурява жалкото ни оцеляване, сме загубили тотално свободата да избираме какво да правим с времето си и да правим ли изобщо нещо с него. В една песньовка се пееше навремето “У нас времени нет. У нас времени мало”. Мдааа… Това е основната причина за отсъствието ми напоследък. За което съм сигурен, че повечето ще ме разберете, но това в никакъв случай не значи, че трябва да ме оправдаете. Човек, който не разполага с времето си, не разполага с живота си. А от историята ни е известно, че всеки, който не е разполагал с живота си се е наричал роб (работа, раб, роб – comprendo?).

Прочети още: