Хипнозата – в зоната на здрача

Ежегодно в края на месец март започват вече станалите традиция курсове по хипноза и хипнотерапия, които се провеждат в „InSighting Център„. Вероятно във връзка с обявяването им в обществото зачестяват въпросите и коментарите относно хипнозата като феномен. И докато мога да приема първите като жажда за знание, желание за помощ или дори любопитство, то коментарите от „специалисти“, които хал хабер си нямат какво е хипноза предизвикваха сложна амалгама от чувства през годините у мен. В началото имах желание да убедя всеки в две неща: първо, че хипнозата повишава ефективността на провежданата терапия; и второ – не, хипнозата по никакъв начин не може да ви навреди, нито е навредила на когото и да е през вековете.

Впоследствие желанието ми да споделям премина в открито раздразнение. Причините бяха отново две. Първо – за да имаш мнение по дадена тема, трябва да си се потопил в нея, да си я опознал, изпробвал и събрал достатъчно емпиричен материал, според който да направиш съответните (умо)заключения.  Второ –  хората, които изказваха крайни съждения за хипнозата не се бяха докоснали до богатството ѝ дори на едно съвсем повърхностно ниво. Това доведе логично до трети стадий – започнах да придобивам индиферентност към такъв тип мнения, парафразирайки известната поговорка, че „който иска да бъде лъган ще бъде лъган“ (да се рабира: който иска да се самозалъгва, ще го прави и занапред – не само по отношение на хипнозата, но и за повечето неща в живота си. Не, не защото хипнозата е най-важната тема на деня. А защото човек е свикнал прекалено повърхностно да световъзприема малките и големите, важните и маловажните неща, с които го среща съдбата). Много по-лесно е да гледащ някой треторазряден холивудски филм, да прочетеш самодейна лесносмилаема статия или в най-добрия случай да прелистиш книжле, написано от някой екстрасенс, в което се казва как като си спомниш чрез хипноза минал живот и всичките ти проблеми ще изчезнат яко дим (което ме подсеща за известният шеговит афоризъм на Рам Цзи: „Във всички животи си бил необикновен и гениален, с изключение на настоящия“). И много по-лесно е да се изкажеш „компетентно“ за нещата, от които не разбираш – било то политика, спорт, стил на живот, световна конспирация или хипноза. И след това да насочиш показалец обвинително и да ги набедиш за всички несполуки в живота си и злочестия във Вселената изобщо. Ще попитате: „и така да е, какъв е проблема?“  Проблемът е в корена на проблема – повърхността, пошлостта, липсата на качество и на стил в това, което асимилираме. Което неминуемо се отразява на изборите, които правим в живота си. Защото дълбочината на световъзприятието и характеристиките на личността ни ще предопределят не само това, което правим, но и как го правим. Което от своя страна ще обуслови качеството на живота ни и посоката на развитие на света. Това от своя страна ме подсеща този път за един китайски афоризъм: „Ако умееш да правиш едно нещо съвършено, ще си съвършен във всичко, с което се захванеш“.И така – реших да посветя темата днес на хипнозата. Защото го дължа на стотиците хора, които ми пишат, на хилядите, които искрено искат да се докоснат до нея. Дължа го на самата хипноза като автентична и оригинална терапевтична практика, освободена от митологизиране и суеверия. По една причина – тя помогна на много хора да намерят психическо и физическо изцеление, да трансформират вътрешния си свят и да изградят едно изцяло ново отношение към външния. Дължа го и на себе си – защото без емоции и пристрастия ще споделя наблюденията от дългогодишния си опит. А това би била отправна точка за нови търсения и намирания в необятната Вселена на несъзнаваното.Считам, че най-уместно  би било да включа най-често срещаните въпроси и да дам максимално ясни, кратки и изчерпателни отговори на тях.

Какво е хипнозата?

Ами сега! Може ли да обясниш на човек, който никога не е ял шоколад какъв е вкуса му? Има безброй определения на хипнозата и нито едно не дава ясна представа на човека, докато не го преживее. Ще се опитам да го изкажа максимално ясно. Хипнозата е като танго –  зрелищен танц със съвършен синхрон между терапевта и клиента, който се развихря на дансинга на несъзнаваното. Танцът се води от хипнотерапевта, защото той осигурява наличието на транс. Но не по-маловажна  е ролята на хипнотизирания, на чиято територия (съзнание) се осъществява този процес.  С най-голяма описателна достоверност може да се каже, че хипнозата е специфичен процес на динамично взаимодействие между хипнотерапевта и клиента; хипнозата е специфичен и уникален терапевтичен процес, насочен изцяло към доброто на клиента; процес, чрез който се създава благоприятна психична среда за желана позитивна промяна.

Какво не е хипнозата?

Хипнозата не е панацея за решаване на всичките ни проблеми. Не е „спомняне на нещо“, което ни оправя друго нещо. Не е зомбиране. Не е каране да говориш неща, които не знаеш или не помниш. Не е и ултимативно внушение („кажи ми, че съм Казанова по времена хипноза за да стана“). Не е състояние на безпаметност („ама аз помня какво ми говореше, значи не съм бил в хипноза?!?!“). Даже не е състояние, а процес, през който преминава съзнанието. Хипнозата не е сън, въпреки че Хипнос е богът на съня в гръцката митология. Хипнозата не е циркаджийски номера –  да накараш някой да яде горчица, а да му внушаваш, че е мед или да го изпружиш между два стола и да сядаш върху него. Хипнозата не е и амплоа за изява на комплексари, които търсят евтина популярност и по-висока оценка от слободневната в собствените си очи. Списъкът може да продължи до безкрай, но мисля, че внесох достатъчно яснота.

Какво е тогава хипнотерапията?

За протокола – провеждане на терапия в състояние на хипноза. А иначе – Изкуство. Докато умението да хипнотизираш е занаят. Всичките участници от първия модул от курсовете ни по хипноза сме ги научили да въвеждат хипнотизирания в сносно ниво на транс. Но хипнотерапията е нещо много повече. Тя е усет, интуиция, обща култура, емпатичност, иновативност, разбиване на рамките на познатото и надскачане на собствените си възможности в името на една цел – да промениш трайно системата от убеждения и вярвания на клиента към по-добро. Нещо повече – да го направиш по начин, по който не да му го внушиш отвън, а да му го представиш като опция, която той доброволно да избере. Състоянието на хипноза ще направи изборът устойчив в психиката и траен във времето.

За какво може да ми помогне хипнотерапията?

Хипнозата и хипнотерапията се прилагат за терапия на повечето състояния, обект на вниманието и на другите терапевтични школи, но има някои области, в които са особено ефективни поради специфичната си насоченост към несъзнаваното и възможността за неговата промяна, но при заобикаляне на съпротивите (страхове, съмнения, предубеждения, деструктивни навици) на логичния ум.

Особено ефективна е хипнозата при лечение на специфичните фобии (страх от котки, кучета, паяци и всякакви зоофобии, от летене, от комуникация с хора и т.н.); на добилите популярност панически атаки (сърцето ти започва да препуска неудържимо, имаш задух, профузно се изпотяваш, изпитваш паника, чувстваш, че ще умреш или най-малкото ще полудееш); при някои форми на депресия; за лечение на зависимости; особено е ефективна за намаляване на стреса и трениране на психиката за по-лесно и ефективно достигане на целите, които сме си поставили.

Крие ли някакви рискове хипнозата?

Точно толкова, колкото крие рискове съня. С други думи – никакви!

Разбира се споменахме вече, че хипнозата не е сън. Но…хипнозата е естествено състояние на мозъка като съня. Знаете ли, че мозъкът на всеки човек има своите хронобиологични ритми, според които съзнанието си дава почивка по няколко минути, правейки 10-12 микропаузи на ден? Случвало ли ви се е по никое време през деня да се отнесете, да се отпуснете и дори да ви се доспи? Ето това е състояние на спонтанна хипноза. Ако се научите да го използвате – животът ви ще се промени осезателно, защото вие ще сте се научили да се променяте отвътре.

Проблемът е, че увлечени от бесния ритъм на ежедневието ни, ние прекъсваме тези спонтанни епизоди на почивка, което е предпоставка за кумулиране на стрес, резултиращ в емоционално и психосоматично изтощение.

• Дали да се подложа на хипноза?
• Обичате ли да пътувате? Този път ще променим посоката – навътре към себе си.
• Искате ли да се промените? Но нещо не ви достига за да осъществите промяната?
• Търсите ли по-истинската част от себе си?

Ако отговорите на въпросите по-горе са „да“ – опитайте. Хипнозата може да ви помогне да се научите как да си помагате сами. И нещо повече – как да разгърнете потенциала на личността си.

На кого да се доверя да бъда хипнотизиран?

За провеждането на професионална хипноза и хипнотерапия е добре да изберете професионален психотерапевт.  Не по-маловажно е личното ви напасване с терапевта.

Мога ли да се науча да правя хипноза и изисква ли се специално образование за това?

За да бъдете психотерапевт е необходимо да сте завършили медицина или психология. Но за да станете добър хипнотизатор това не е необходимо. За курсовете по хипноза, провеждани в InSighting Centre, не поставяме ограничения за тези, които искат да се докоснат до „магията“ хипноза. Защото тя е на разположение на всеки, както и науката за себепознанието изобщо. Мое твърдо убеждение е, че познанието не бива да бъде монополизирано или елитаризирано от определена група хора.

„Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.“ Алберт Айнщайн