Дао на късмета – Има ли рецепта за късмет?

 

Кое е най-честото пожелание, което отправяме към близките и обичните ни хора? Със сигурност пожеланието за здраве. Защото здравето е фундаментът, върху който се гради качеството на живота ни, въпреки че не го оценяваме, докато го приемаме за даденост. А какво е пожеланието, което човек най-много обича? Със сигурност “Късмет!”. Защото…

“Късметът носи със себе си обещанието за по-добър живот.” Дао на късмета 2.1.

Какво е късметът? 

Наглед въпросът изглежда наивен. Всеки би отговорил, че късметът е да имаш попътен вятър в живота (често отъждествяван с успеха). Но дали това е наистина късмет или е само битовистичен успех?  Ще разгледаме няколко произволни примера за успех, объркан с късмет.

Да удариш джакпота?! Доказано е, че лото-тото милионерите по целия свят имат безрадостна съдба, често с тъжна развръзка. Да те промотират в кариерата и да станеш шефче с двойно повече задължения и по-надуто его? Едва ли късметът се проявява в липсата на време за себе си и едва ли намерението му е да те превърне в завършен невротик, закачен доживотно на антидепресанти. Да ти се сбъдват желанията? Човек често не знае какво иска и затова пожелава заготовки-мечти, които при осъществяването им предизвикват като рикошет бонус желание — да не се бяха сбъдвали “мечтите” му (чували сте фразата “внимавай какво си пожелаваш“). Да печелиш повече пари? Голяма част от хората с много пари са дълбоко нещастни и все така непълноценни, и неминуемо навяват алюзия с героите от “Lost”.

“Успехът е силно предвидим, а в предвидимостта няма късмет.” Дао на късмета 4.16.

Успехът не е късмет, а късметът не се проявява задължително като “успех”. Така че нека се върнем отново на въпроса. Какво е късметът? Добра отправна точка за търсенето ни би била не рецитирането на изтъркани от преупотреба клишета, а дълбокото усещане, което каузалната същност на късмета предизвиква у нас. И така — нека се заслушаме в самото звучене на думата “късмет”, нека усетим как ехото на късмета резонира дълбинно в душата, как се разпространява като концентрични кръгове по езерото на съзнанието и оттам как придобива четириизмерна осезаемост в живота ни.

Късмет… Можем да повтаряме думата като мантра, защото усещанията, които буди у нас са жизнерадостно-леки,  безметежно-възвисяващи, освобождаващо-разкрепостяващи. Късмет… Успокояващи, фриволни, ефирни, експанзиращо-гъделичкащи вибрации на млада радост изпълват сърцевината на същността ти. Късмет… Усещане, че си над нещата, че нищо не може да те бутне, че си лежерен отвън и ведър отвътре, че просто си… пич. Късмет… Каквото и да ти се случва, ти оставаш непоклатим — като планински връх, — защото късметът идва от друго измерение и те отвежда със себе си там, където уязвимост не съществува.  Късмет… Очевидно късметът е нещо различно от status quo-то, с което всеки го свързва. Оказва се, че късметът не е чудото, което си чакал, за да те направи щастлив. Той е променлива от измерението на неопределеността, синхронизацията с която ти дава лекота на духа и свобода в битието. Едва ли нещо придобито отвън може да се сравни с тези необичайни за средостатистическия, потънал в грижи човек, състояния, когато те ненатрапливо прокарат път през съзнанието и битието ти.

 “Често бъркат късмета с чудото. Чудесата имат винаги религиозно-метафизичен привкус. Късметът е уханна подправка на живота.” Дао на късмета 12.14

Прочети още: