Дишай!

Дишай!

Публикувано: сп. „Осем“ бр. 6 / 2013 г.
Интервю на: Галя Димитрова с д-р Димитър Тенчев

 

„Дишай! Дишай! Не спирай да дишаш…“ – гласът на момичето отекваше в далечината, но отказвах да го слушам. Изобщо не исках да го чувам, защото ме връщаше към реалността. А онзи, другият свят, бе толкова прекрасен. Вселената танцуваше с ритъма на диханието, който бе и моят. Звездите блестяха ярко в тъмното небе, както никога преди… Реех се в космическите простори. Бях там и ме нямаше едновременно. Изпитвах истински екстаз.

Но, моля, моля, не бързайте да ме отписвате. Тази публикация не е за преживявания след смъртта, нито за спомени от или след тунела.

Тя е за живота! По-точно за един от пътищата към истинския, осъзнат живот! Онзи, заради който сме дошли на Земята; живот, който ни вдъхновява, който ни прави щастливи.

***

Два дни по-рано. С Мина пием чай в столично ресторантче „Пей сърце“ и тя възторжено ми разказва как само за две сесии Интензивно дишане при д-р Димитър Тенчев и една хипноза при специалиста тя е преодоляла дългогодишни панически атаки. Започва да ми изброява имена на хора, които също да ходили на Интензивно дишане по системата инсайтинг, и са оздравели и/или са намерили отговор на сериозни житейски проблеми. „Трябва да напишете за това!”- непоколебимо отсича момичето.

На мен обаче никак не ми се ходи на семинари и разни нови практики. Сутрин си правя упражнения, медитирам, следя емоции и мисли и, както се казва, чувствам се добре в кожата си. Е, имам още трески за дялане, зная за тях. Но не бързам. Все едно съм включила видеото на живота си на бавни обороти и му се наслаждавам.

Разбира се, ще ми се и аз да изживея екстаза от танца на издигащата се кундалини, да достигна до извора, да пътувам в невидимите светове…, но знам, че и това ще стане един ден. Точно сега не ми се дърпат юздите. Доскоро пришпорвах събитията, опитвах се да катеря по две-три стъпала по духовната стълба – и като резултат върху главата ми се стоварваха камари житейски задачи: финансови, семейни, здравословни. Може би затова сега не ми се бърза.

***

Събота е. След минути ще започне семинарът по Интензивно дишане. Сред първите съм.  Трябваше да напусна зоната си на комфорт – единственият начин да продължиш по пътя си… В залата сме около 25 човека. Малко е тясно, но енергията е добра – вероятно заради големите тибетски танки по стените. Сядаме един до друг и всеки се представя. Повечето от присъстващи са били на семинарите и преди. Някои са прекъснали за година, две, три, но ето ги отново – дошли да потърсят лек, или просто… себе си.

Димитър Тенчев се оказа симпатичен млад мъж, седнал в поза лотос в центъра на залата. Групата се раздели на две. Половината участници ще „дишат“, останалите – т. нар. ситъри, трябва да ги насърчават да не спират и да им помагат. Да повтарят на „пътуващите“, че трябва да дишат дълбоко, за да не заспят; да ги завият, ако им стане студено, или да им подадат вода – ако се наложи…

„Вдишвате максимално – колкото можете повече въздух“ – казва Тенчев и белият му дроб се изпълва, а раменете се издигат високо нагоре. – „После издишате. През носа и енергично…“ След кратко въвеждане в системата на Интензивното дишане докторът пуска музика, която помага на участниците да навлязат в себе си и да постигнат по-лесно духовните преживявания. Целта е чрез динамично дишане да се изключи рационалния ум.

Човек да бъде изцяло тук и сега и да навлезе в дебрите на несъзнаваното, там, където го очаква неговият Висш Аз – неговата истинска същност.

Преди тази среща да се осъществи обаче изживяванията за мнозина не са от най-приятните – човек получава схващания по крайниците, на някои ръцете се сгъват в необичайни пози и замръзват. При други се сковава лицевата мускулатура.

При мен, уви, се случиха и двете „злини“.

Най-напред се скова дясната ми ръка и надолу по нея започнаха да се движат тръпки. След това изтръпна, слава богу – леко, и лявата. Усетих, че не мога да си помръдна устата. Беше леко отворена, зарадвах се, че е тъмно и другите не ме виждат.

Не зная колко продължи този кошмар, тъй като представата за време напълно изчезна. В някакъв момент д-р Тенчев се наведе над мен, разбра, че дясната ми ръката е схваната и натисна две енергийни точки по основния й меридиан. За малко да изкрещя от болка. Но акупресурата може би щеше да помогне болката да си отиде…

Не се чувствах добре, но не се отказвах. Продължавах да изпълвам с кислород белите си дробове, а кръвта ми го разнасяше по цялото тяло. Главата ми също се замая. Вдишвах, издишвах. Звукът от дишането на околните ми помагаше да поддържам някакъв ритъм. Но той се оказа не точно моят.

Оставих се на вътрешното си усещане да ме води. Започнах да вдишвам дълбоко, но да издишам дълго, мноого дълго.

Вече не бях в стаята. Стоях над себе си и наблюдавах как тялото се опитва да се освободи от „дрехата” на тежката, болезнена енергия. Знаех, че трябва да я съблека. Започнах да изхвърлям от себе си стари, мръсни непотребни парцали – страхове, чувства за вина, сковаващи чужди модели, които бях приела в живота си.

Пред очите ми се прожектираха картини, които ясно показваха откъде идва негативната енергия. Къде греша в живота си. Показваха ми нова перспектива. Един свят, в който има любов за всички, а да я споделяш носи единствено радост. Продължавах да събличам окаляните дрехи. И да издишвам много дълго и много силно. Издишвах вътре в себе си, издишвах отвътре навън. С дъха си изчиствах и последната замъглена клетка. Трябваше да съм чиста, като блестящ кристал. Само тогава Висшето ми Аз щеше да се слее с мен, т. е. със себе си. Да станем едно – аз и Божествената ми същност. На екрана се появиха и други фигури, стотици, може би хиляди, които ме наблюдаваха с интерес и любов. Кои бяха те?

„Дишай, дишай дълбоко. Дишай.“ – гласът на ситърката ми ме върна в залата. Поех дълбово въздух и издишах енергично с ритъма на групата. Вдишах, издишах… Шамански ритми ме пренесоха в друг свят. На огромна поляна танцувах около огъня. Бях жена – вдигах ръце към небето, след това ги свалях доземи… Усетих как физическото ми тяло – там, в залата, започна също да се тресе. Най-напред краката, после торсът, раменете и главата. Неволево, но ритмично. Оставих се на несъзнаваното да ме води. С всяка конвулсия имах чувството, че жизнената енергия си проправя път по енергийните меридиани и тържествено се излива навън. На мощни талази, които следват ритъма. Отново и отново.

Всякаква болка изчезна. Вече можех да летя. Бях напълно свободна. Шаманският танц ме изстреля в Космоса. Но не в небесата, а някъде вътре в мен самата… Звездите блестяха ярко, както никога преди. Виждах мъглявини, купчини, съзвездия… И тогава се разтворих в любовен екстаз. Не можех да спра да плача… от радост, от онзи неописуем кеф, с който започнах разказа си.

***

Неделя. В деня за избори избрах да дишам. Нямах търпение да започнем. Този ден беше за т. нар. Интегрално дишане – метод, разработен изцяло от д-р Димитър Тенчев, след като той самият 40 дни поред дишал по специален начин всеки ден, дори по няколко пъти дневно, за да преодолее голяма лична загуба.

Тренингът обаче е надхвърлил целите. Той постигнал много повече – получил ключ към света на несъзнаваното.

Този път всички бяхме седнали – повечето в поза лотос, другите – както им е удобно, така че диафрагмата да е свободна. „Вдишвате кратко, след това издишвате дълго, за да се освободите от всичко излишно, ненужно“, обясни Тенчев. „Започваме, като един. Дай газ…”

Започнах активно да дишам, този път нямаше и помен за физическия дискомфорт от предишния ден. Продължавах да вдишвам и да издишвам продължително. Темпото непрекъснато се ускоряваше. Не зная колко време мина, но в един момент усетих физически, че цялото ми тяло, всяка една клетка прелива от радост. Усещах как цялата Вселена ме прегръща и любовта е навсякъде около мен и вътре в мен. Ендорфини струяха на талази. И тогава Тя започна да се катери. Нагоре по гърба ми до върха на главата. С всяко издишване – още по-нагоре. Неописуема еуфория превзе цялото ми тяло. Значи това е змията, жизнената енергия кундалини, която спи навита, но напредналите ученици умеят да събудят и вдигнат по пътя й (сушумна)? Бях толкова щастлива, че единственото, което можех да направя, е да оставя смеха си да се излее на воля…

Нова музика, нов ритъм. Този път трябва да вдишваме дълго и дълбоко и да издишаме бързо. Така зареждаме тялото с любов и с енергия. Вдишвам, вдишвам, вдишвам… Но колкото и да пълня дробовете си, усещам недостиг на въздух, нещо ме стиска за гърлото. Слабото ми място, което непрекъснато боледува, откакто се помня. Още на 5 г. докторите искаха да ми извадят сливиците, но в деня, насрочен за операция, лекарят препоръча на родителите ми да ме водят всяко лято на море.

Решавам да „дишам“ през пета чакра –  така че въздухът, а с него и лечебната енергия, прана, да влиза и излиза като през две фунии – отпред при щитовидната жлеза и отзад, в основата на главата. Вдишвам, издишвам. Вдишвам. Изведнъж цялата преглъщана през годините болка, всичката стаена мъка и гняв, всичко премълчано и недоизказано – било от благоприличие, страх, срам или чувство за вина – мощно си прокара път чрез вик: „А-а-а-а…“

Вдишвам дълбоко, издишвам. Вдишвам дълбоко. Издишвам. Чувствам се пълна с енергия и някак необяснимо гъвкава. Като на 12, когато играех акробатика и се огъвах… като локум… Завъртам главата си по часовниковата стрелка, а после – в обратната посока. Не чувствам никаква болка при вратните прешлени. За първи път от години раздвижвам раменете – и там го няма обичайното сковаване. По някакъв начин дишането и новите мощните енергии, които то задвижи в мен, са премахнали всички блокажи. Навеждам се напред, завъртам тяло наляво и надясно. Ставам и започвам да се движа. Преливам от щастие. Сякаш съм направила скок във времето и отново съм дете – гъвкава и силна, радостна и безгрижна.

Водачът ни отново ускорява темпото на дишане. След което ни кара да спрем да си поемаме въздух – може би за минута. Отново дишаме и спираме… И всичко спира – времето, пространството, преживяванията. Разтварям се в себе си и ставам едно с останалите, с Космоса, с нищото…

Д-р Димитър Тенчев:

Дишането пренареди целия ми живот

Д-р Тенчев, как разработихте системата за Интензивно дишане?

Преди време си бях купил една книга за учестено дишане, която 7-8 години не погледнах. Един ден я взех, стана ми интересно и реших да пробвам. Още с първото дишане ефектът беше поразителен. Целият се сковах и всичките ми психотравми започнаха да излизат. Никога до този момент, от никоя друга система не бях имал такъв мигновен ефект. Спрях да дишам, защото не знаех какво става. Бях без инструктор. Отпусна ме. Тогава за първи път в живота си изпитах безпричинна радост. Радост, която идва отвътре, знак, че това е моята система. Започнах да дишам всеки ден, все повече и повече. Това съвпадна с много тежък период от живота ми, през който много малко хора преминават без дълбоки травми. Дишането ме преведе през този период. Само за няколко месеца то отвори врати в живота ми – направих кабинет по хипноза и хипнотерапия – неща, които търсех с години. Бях завършил медицина, можех да почна работа където поискам, но не исках. Дишането ме изчисти от всичко излишно, промени несъзнаваното и го пренареди, то ми отвори път както навътре в мен, така и навън.

Впоследствие отидох на няколко семинара по ребърдинг и холотропно дишане по света и разбрах, че няма какво да уча от тях. Разбрах, че дишането, което съм учил по книгата, всъщност е друго, а аз без да искам, интуитивно съм развил свой метод. След време се появи и системата InSighting, тя е философия и мироглед.

Какви са разликите между InSighting и ребърдинг и холотропното дишане?

Първо при техниката. При холотропното ти казват само – дишай бързо и по-дълбоко. Това е. Даже чух, че тук преподавали дишане през устата. Който е учил медицина, знае, че при продължително дишане през устата това, което се получава, е… астма. При ребърдинг се диша гръдно, много учестено и не ти дават да мръднеш, нито дори да дишаш диафрагмено.

Има разлики и в целите – в ребърдинг целят чрез дишане да освободят енергия и да станат безсмъртни?! InSighting набляга на настоящия момент като портал към истинската промяна. Не се цели някакво духовно забавление – да имаме вътрешни, разтърсващи преживявания, които са като забавен филм или влакче на ужасите. Съвсем не е това. Ако се вкопчиш в преживяването, то може да те оплете и да загубиш осъзнатост. Затова наблягаме върху присъствието в настоящето, върху пълната осъзнатост и приемане на преживяването, без да се отъждествяваме с него. Ставаме нещо като трето лице, което наблюдава – болките, контрактурите на ръцете, изливането на негативни емоции, като самота, гняв, агресия. Естествено, че може да има трансперсонални преживявания и спонтанни регресии. Във Варна едно момиче почна да плаче, защото се върна години назад в детството си, когато баща й е биел майка й. Започна да го преживява и да го говори… Имало е влизания и в минали животи, идентификация с животни, с растения, дори с камъни. Но важното е не самото преживяване като такова, а осъзнатостта, която трябва да се пренесе в ежедневието. И да стане мост на дълбоки личностни трансформации. Интензивното дишане предизвиква променени състояния на съзнанието, те съчетани с правилна осъзнатост предизвикват промяна в несъзнаваното. Изхвърлянето на травми и пренареждането на пластовете му формира нов мироглед, което формира и нова реалност. Може да се обясни със закона за привличането, с промяна на матрицата на избори в живота.  Важното е животът да се промени.

Когато при Интензивно дишане изтръпват или се сковават различни части на тялото, това какво означава?

Обикновено причината са блокажи в резултат на себепотискане и тревожност. Ако например имаш желание да изкажеш своето мнение в работата си, но постоянно го премълчаваш, всеки път, когато имаш импулса, се отделя енергия. Ако премълчиш, тя се складира в устата и в ръцете – средствата за комуникация. Много често скована уста, а може и ръце, означава подтисната вербализация или подтискане на мисли, чувства, усещания. Когато има блокаж в ръцете, 80-90% от контрактурите се случват именно там, може да означава и подтисната креативност – не работиш това, което искаш. Да кажем, че искаш да напишеш книга, но ходиш на работа с осигурена заплата, и времето все не ти стига… Стягането на гръдния кош са подтиснати емоции, които избиват като т. нар. гипсов корсет. Слънчевият сплит е генерализираната тревожност. Тя е знак, че трябва да направиш промени, ти не ги правиш и отделяш нови и нови кванти тревожност и се блокира коремът. Втора и първа чакра са сексуалният център, а често и боравенето с пари. Сковаването на краката означава, че не си на правилното място. При главата – може да е в резултат на травма, получена в този живот, или по време на раждане – главата се сплесква в родовия канал и това може да е причина за мигрена, която се активира чак след 20-30 години. Има хора, които с няколко семинара по дишане решават този проблем. Много може да са причините, дишането чисти всичко негативно, натрупано през живота ни.

Каква е целта на Интегралното дишане – с различна динамика и ритмичност, което прилагате?

С него се вкарва по-високо ниво на ентропия чрез промяна на моделите на дишане. В началото акцентът е върху издишването, следва дълбоко класическо InSighting дишане, след това се забързва, забързва, забързва, докато се достигне максимална бързина, а после следват паузи и т. н. Целта? Според теорията на нобеловия лауреат Иля Пригоржин, когато внесеш ентропия в една затворена система, тя мо е да я понесе до определена степен, без да се промени. Но в един момент се достига предел и има два пътя – или системата да се разпадне на по-малки части, или да освободи от излишното и да се реорганизира в по-висш порядък. Аз така си обясних действието на дишането и на всичко, което ни изкарва от зоната на комфорта. Първо, вкарваш ентропия – в дишането, в психиката… И започват да случват неприятни неща – схващаш се, бликат разни емоции, дори искаш да побегнеш. И ако се продължи, се стига до момент, в който разтърсваш, образно казано, психиката. Така травмите, страховете, зависимостите, тревожността, напрежението, стреса се освобождават. На второ ниво се случват промени в матрицата на осъзнаване. Всичко фалшиво започва да пада, но никога същественото.