InSighting интензивното дишане - мостът към душата

InSighting Интензивното дишане – мостът към душата

Публикувано: ел. сп. Rozali.com
Статия на: д-р Димитър Тенчев

InSighting Интензивното дишане – мостът към душата или как едно дишане може да промени живота ни

Наближава Коледа! Още една година от живота ни се изтъркулва като песъчинка от пясъчен часовник – незабележимо, бързо, от само себе си, сякаш по подразбиране. Спряло е да ни прави впечатление. Времето си минава, животът – също. Какво толкова?

Седмица след това в полунощ фалшиво весели и истерично приповдигнати (нали трябва да кажем, че сме си изкарали хипер-мега-уникално готино) ще вдигнем чаши за Новата година и за Новото начало, което така и няма да дойде и което ще бъде отложено отново…за някоя следваща година. Напразно ще чакаме дядо Коледа, Новата година, новият президент или късмета, който може да се „обърка” и да кацне на рамото ни – да променят живота ни. Защото видите ли – заслужаваме нещо по-така да ни се случи. Но разбирате ли, не знаем точно как да стане и е добре някой да го направи вместо нас.

Неосъзнатостта на дефицитния човек буди в ума ми контрастна асоциация с един известен тибетски светец, живял през миналия век, който всяка Нова година ридаел, докато другите се опивали от масовата еуфория. Като го питали защо така неудържимо плаче, той отговарял: „Мисля си за всички хора, които ще умрат през идната година без да са се докоснали до истинската мъдрост”.
Не трябва ли и ние да се замислим за хората, чийто живот отдавна е включил на програмата „на доизживяване” и които са разменили свежестта на промяната срещу студения комфорт (както се пее в „Wish you were here” на Floyd) на вегетираращата сигурност. Оп! Мисля, че трябва „да натисна пауза” и да се върна няколко реда назад. Защото „преди да махнем треската от окото на ближния, първо трябва да извадим гредата от собственото си око”.

И така. Нека започна абзаца отначало.

Не трябва ли да се замислим за себе си и да си дадем равносметка не само за изтеклата година, но и за изтеклия през пръстите ни живот?

Да си зададем въпроса докога ще заменяме огъня на мечтите си срещу изстиналата пепел на социалното овчедушие (някои го наричат „приемане от другите”) бунтарството на свободния срещу страховете на конформиста („ако може никой да не ме закача за нищо”), правото да прокарваш непознати пътеки в живота си пред това безличната маса да определя изборите вместо теб. Този тип „заменки” водят не просто до лоша сделка със съдбата обаче, а до измяна… към самите себе си! Факт, който психиката ни не прощава и безкомпромисно наказва – винаги.

Започнах малко отдалече по темата, но има защо. Зад всяко действие има мотив. Зад всяко бездействие – също. Искаме различен живот, но ни е страх от промяната – да речем да напуснем безрадостната си работа (ето ви мотив за бездействие). Някой си е уредил живота чрез брак по сметка, дай да го направим и ние и о, чудо – съдбата ни предоставя тази възможност (имаме мотив за действие). Мотивът, който стои и зад двете решения обаче е един и същ – страхът.

Ужасяващият, вцепеняващ страх от непознатото, новото, неизвестното, който ни кара да се придържаме към общоприетото, изхабеното, доказано сигурно статукво

Същия този страх виждам изписан по лицата на почти всеки нов участник от семинарите ни по Интензивно дишане. Необяснимо за тях самите чувство. Защо ли се появява точно в този момент? Нали са дошли да се излекува живота им?
След многобройните семинари, които съм водил през годините вече лесно долавям този „симптом”. Нещо повече – разчитам причината зад него (защото тя е универсална за всеки човек). Готови ли сте да я чуете?

Мечтите имат цена. А нас ни е страх да платим цената. Затова се отказваме от мечтите си. Нещо по-страшно – започваме да вярваме, че те са инфантилен рудимент от детството ни и в света на големите хора е въпрос на зрялост да бъдат изоставени.
А каква е цената? Да рискуваме, за да позволим на невъзможното да се случи. Да се изправим срещу страховете си и да тръгнем в посоката, която те предначертават – към непознатото. Да надникнем през въздушните кули на самозаблудите си, да сринем пясъчните замъци на сигурността, да прозрем в бездната на празнота, самота и объркване, от които се опитваме да бягаме като от сянката си. Да осъзнаем истината за живота си и ако той е изпълнен с безсмислие, безрадостност, липса на безметежност и на свободата да избираме кои да сме – да го променим.

Как? Като се научим да дишаме

Безчетните ни волеви усилия да променим живота си са претърпели крах. Книжките за позитивно мислене не са ни помогнали с нищо. Целият свят е срещу нас и стремежът да бъдем себе си бива потушен като метеж в зародиш – чрез заплахи (будещи стари страхове), вменяване на чувство за вина или манипулации, целящи да събудят съжалението ни и да ни върнат в „правия път”. Страхът, вината и чувството за срам са трите пътя, водещи към вътрешната ни геена – убиването на мечтите ни и погубването на духа ни. Най-видим е страхът, най-дълбоко е чувството ни за вина, най-мъчително е усещането ни за срам. В един момент ги приемаме за спътници в живота ни, с които трябва неизбежно да съжителстваме. И неусетно те са се превърнали в основен модулатор на действията и бездействията, които са насочени не към нашето добруване, а към бавното ни, но последователно самоунищожение.
Тези три дълготрайни негативни емоции са фундаментът, върху който се гради човешкото страдание. Те са залегнали дълбоко в несъзнаваната част от ума ни и не могат да бъдат премахнати чрез психоанализи, „трезви” рационални решения или волеви опити за елиминирането им (нека не забравяме, че често дори не съзнаваме, че взимаме най-важните решения от живота си под техен диктат).
Това е причината каквото и да правим да не можем да променим себе си, битието си, световъзприятието си и посоката на съдбата си. Защото истинският кукловод, който предопределя качеството на живота ни не е умът ни (или поне не тази част от него, с която сме свикнали да се отъждествяваме), а необятната вселена на несъзнаваното, която носим в себе си. Затова и решението няма да дойде отвън под формата на добрия дебелак с червена шапка и бяла брада или с джакпота на тотото, а отвътре.

Как? Като се научим да дишаме правилно

InSighting Интензивното дишане е реплика на хилядолетни традиции в духовните пътешествия на човечеството от една страна и авангардна форма на психотерапия от друга. То е и съвременен метод за изучаване на белите петна в картографията на човешкото съзнание. Интензивното дишане е начин да опознаем истинското си аз, автентичните си мечти и уникални качества, за които дори не подозираме, че носим в себе си. То е философия на живеене, начин на световъзприятие (наричаме го Различния мироглед), катализатор на процесите, които невидимо протичат в психиката ни, наш най-добър приятел, към когото можем да се обърнем, когато се чувстваме зле.
На семинарите ни съм говорил стотици часове за дишането и една статия не може да загатне дори и с щрихи какво представлява то. Но ако трябва да го опиша от опита ми като дишащ, а не като психотерапевт ще го резюмирам с едно изречение: „Insighting дишането е магията, която промени живота ми… завинаги!”

С прекалено много скептици съм се срещал през годините, в които съм се занимавал с психотерапия. Но дори и най-големите от тях променяха мнението си ако се престрашаваха да легнат на тепиха и да спазят инструкциите, които им давах: „Започни да дишаш по-бързо и по-дълбоко, заличи паузата между двете фази на дишане и се понеси с потока на вътрешната си осъзнатост”. Всичко останало по време на дихателната сесия се е случвало от само себе си и се е придавало по презумпция от силата, която носим в себе си. Натрупаното през десетилетия напрежение, стрес и тревожност започват да се освобождават чрез различни спонтанни реакции – физически, емоционални или под формата на трансперсонални (духовни) преживявания. Непотребните и пречещи ни (а понякога себеразрушаващи ни) травматични спомени, негативни емоции, чужди вярвания и фалшиви „ценности” биват елиминирани като от торнадо от подсъзнанието ни. „Харддискът” на психиката ни се дефрагментира от страховете, себеограниченията и пречките, които сами сме поставили в съзнанието си. Нещо повече – докосваме се до дарбите, забравените си мечти и истинските потребности, които носи душата ни – фактори, които интуитивно ще ни насочат към призванието (Мисията) в живота ни и ще ни освободят от игото на дългогодишните компромиси.
Магията на дишането се състои в това, че директно ни катапултира във вътрешните светове на несъзнаваното, пречиства го от шлаката на комплексите, с които сме го задръстили, изцелява го, като по този начин излекува и живота ни.

Как? Като започнем да дишаме и позволим на невъзможните неща да се случат първо в нас, а после и в света ни

„Страх ме е”, споделя една от участничките на семинарите ни. Това е най-често срещаната дума, която чувам в центъра ни. И обикновено отговарям рязко нещо от сорта, че който го е страх от мечки не ходи в гората. Разбрал съм, че с убеждаване страхът не се лекува, а с конкретно действие – като човек започне да диша интензивно и индуцира променени състояния в съзнанието си. Но поглеждайки в изплашения ѝ поглед се смилявам и казвам с по-мек глас: „Защо?”
„Защото слушайки старите участници, които са дишали много, ме хваща страх, че наистина животът ми може да се промени, а не знам дали съм готова за това”.
Усмихвам ѝ се и я питам: „А готова ли си да продължиш да живееш досегашния си живот?”
„Не, но…”
„Значи си готова за промяната. Повярвай ми, това е най-добрият подарък, който може да си направиш”.
Тя намества маската, непропускаща светлина върху очите си и прошепва: „Ще го направя само защото обичам подаръците”. Разсмиваме се. А аз си мисля, че тя вече е направила подаръка си – поела е по пътя към свободата си.

„Има две грешки, които може да направиш по пътя към Истината – да се откажеш по средата или въобще да не тръгнеш по него” Буда

доктор Димитър Тенчев

Доктор Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting Център
Д-р Димитър Тенчев е сред от най-авторитетните психотерапевти в България.
Има дългогодишен професионален опит в областта на трансперсоналната психотерапия, хипнозата и хипнотерапията. Водещ е на семинарите по InSighting и е инспириращ лектор по теми, свързани с кризата на личността, индивидуалната свобода и себепознанието като път към фундаментална промяна.
Повече за д-р Тенчев
доктор Димитър Тенчев

Най-нови публикации от доктор Димитър Тенчев