500 000 българи с паник атаки

Публикувано: вестник Телеграф, 20 юли 2017 г.
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Д-р Тенчев, България винаги попада в класацията сред най-депресираните националности, най-нещастните? Научили се българина при тревога и депресия да търси помощ от специалист?

Българинът прибягва до психотерапевтична помощ осезаемо по-често, в сравнение с от преди петнайсет години, да речем, когато да ходиш на психотерапевт беше почти винаги асоциирано с това да посещаваш психиатър. Което водеше неминуемо до погрешното заключение, че щом търсиш психиатрична помощ, значи в най-мекия вариант нещо не си наред с главата. През годините успяхме да променим тази тенденция чрез разясняване в многобройни интервюта, публикации и книги на обществото какво е психотерапията, какви са похватите на терапевта (примерно, че той не предписва медикаменти) и какво означават “психичните проблеми”, на какво са признак те.  Въведохме и преживелищната терапия, която се характеризира с краткосрочност и ефективност, в сравнение с конвенционалната вербална терапия, която може да продължи с години, със съмнителен резултат. Но все още терапията не се е превърнала в стил на живот, в начин за решаване, както на вътрешни, така и на житейско-екзистенциални проблеми, в сравнение с нациите, където тя е издигната в култ.  Все още масово се шири схващането, че е по-добре да излезнеш да се напиеш с приятели и да “удавиш” тревожността, вместо да елиминираш нейния източник или да пиеш хапчета за психичните си симптоми, безрезултатно потискайки ги, вместо да промениш световъзрпиятието си, средата си и качеството си на живот.

С какви проблеми идват хората при вас?

На първо място с паническо разстройство или панически атаки, които са прекия израз на насъбраната генерализирана тревожност през годините, също депресии, тревожно-депресивните състояния, които са пряко отражение на съвременната френетична динамика на живеене.  Специфичните фобии, като страх от летене със самолет, зоофобиите, клаустрофобията и т.н. са чест повод за хипнотерапия. Друга група са социалните фобии, като невъзможност да намериш мястото си в света и  да се адаптираш към социалната среда, в която живееш. И любимата ми група, която за съжаление е много малка – идват хора, които търсят различна парадигма на живеене от поднесената им заготовка за живот, тези които търсят по-дълбок смисъл в живота си и не искат да го изживеят на “автопилот”. Към този тип екзистенциално търсещи хора, могат да се отнесат и тези, които се стремят към увеличаване на личностния си потенциал и себеекспресия в различни сфери от живота им.

Вярно ли е, че след отпуск и летните месеци се засилва тревогата и депресията сред хората?

Да, при повечето. Защото те се връщат в монотонната безрадостна рутина, която е нещо като алюзия на “Матрицата” за живота им. Те са преживяли тези дългочакани няколко дни или седмици далече от проблемите на ежедневието, а те вече безвъзвратно са се отронили като есенни листа, от календара на годината. И така настава време за завръщане в “омагьосания” ден от 9 до 6, който изцежда енергията и живеца им и ги вкарва в безбройните нюанси на сивота, която за съжаление е не само вън, но и вътре в тях.  Завръщането от отпуск не е само завръщане вкъщи или завръщане на работа, то е завръщане към хилядите малки и големи проблеми и дилеми в живота, които го правят такъв, какъвто е. И именно средата и рутината на живеене са най-често в основата на толкова широко разпространените тревожно-депресивни състояния.

Прочети още: