Силата да живееш без страх

 

Сянката на стреса в съвременния свят се материализира в най-разнообразни проявления – от изключително честите напоследък сред младите хора панически атаки до тежки форми на депресия. Възможно ли е да провокираме потенциала си и да се справим с тежкото ежедневие и емоциите, които преобръщат света ни само за миг и пренареждат приоритетите в пирамидата на живота ни -големите въпросителни на динамичния и опасен XXI век – векът на техническата революция и в същото време столетие­то, в което изпитваме отчаяна нужда да усетим еволюцията на духа. Потърсихме мнението на д-р Димитър Тенчев, психотерапевт, лектор с дълго годишна практика и основател на системата за развитие на потенциала на личността InSighting (Инсайтинг) и на InSighting Club.

Как и откъде започна приключението InSighting?

Преди шест години от един психотерапевтичен кабинет, в който започнах да провеждам хипноза и хипнотерапия, но е добре да се изясни, че всъщност става дума за психотерапия. Хипнозата и хипнотерапията правят психотерапията по-ефективна, по-естествена като промяна. Постепенно кабинетът се разви много добре, започнаха да идват много хора от цялата страна, даже и от чужбина, и постепенно прерасна в център, наречен InSighting. Започнахме да провеждаме и семинари по Интензивно дишане, изобщо различни дейности, които са насочени към психиката, към хигиената на душа та, към премахването на стреса, към освобождаването от депресията, паническите разстройства и неудовлетворе нието от живота и най-вече към развитие на потенциала на човека. Само развитието на потенциала на личността и следването на сърцето, разкриването на дарбите, които имаме, могат да ни накарат да се чувстваме пълноценни.

Споменахте за хигиена на душата и следване на сърцето, които са модерни напоследък. Кои са стъпките в тази посока за това самоусъвършенстване?

Хората са объркани, защото са приели чужди идеи, чужди императиви и ценности за свои. Ние непрекъснато заглушаваме автентичните си потребности, непрекъснато потъпкваме истинското си аз и естествено е, че в един момент то заглъхва. И настъпва моментът, в който вече нe знаем какво да правим с живота си, така тръгваме срещу себе си, отваря се една дълбока бездна, пропаст между нашия вътрешен свят и живота, който водим. Колкото е по-голяма тази бездна, толкова е по-голям проблемът, който ще се появи. Може да са депресии, може да са панически атаки, може да са натрапливости или психосоматични заболявания. Има доказателства, че всяко физическо заболяване има като корен някаква психическа причина, така че говорим за психосоматичен произход на заболяването. И когато заглушим вътрешния си глас, естествено е да се чувстваме загубени, но има индикации за това – започва да се повишава нашата тревожност, усеща се вътрешен дискомфорт, който може да се увеличи и да прерасне в тотална паника, бягство от себе си чрез различни вредни навици. Ако сме достатъчно емоционално интелигентни и осъзнати, ние ще отидем на психотерапевт, за да разберем за какво става дума. Ако не сме – ще се опитаме да потискаме тези усещания, например с валиум и алкохол.

Но нали се предполага, че човек има инстинкт и усеща кога се е загубил?

Много малко хора притежават тази емоционална интелигентност, защото ние сме прекалено доместицирани, много сме привикнали към категориите кое е редно и кое не е редно, какво трябва и какво не трябва да правим с живота си, дори кое е модерно и кое не е модерно, как ще бъдем приети и кога ще бъдем отхвърлени. Всичките тези модулации, които ни се вкарват отвън, задушават автентичния ни глас, започваме да намираме форми да бягаме от себе си, вместо да се вгледаме в знаците и симптомите, които ни показват, че сме се отклонили от своя път.

Тоест вие сте по-скоро медиатор в търсенето на вътрешния глас?

Абсолютно, мисля, че психотерапевтът помага на пациента да се оправи сам, да активира вътрешния си ресурс на личностна сила, която носи в себе си. А това може да промени живота му – не просто към по-добро, а към по-истинско. Огромният проблем на съвременния човек е, че живее в един фалшив свят, живот, който е изграден от име, биография, кариера, от материален статус, от познати, приятели, брой контакти в мобилния и Facebook… ако премахнем тези неща, какво остава?!

Това не е ли един доброволен капан, в който влизаме всички?

Точно затова казах доместициране. Повечето хора консумират, намират различни начини за бягство от себе си, но не се замислят защо го правят. Един е коренът на страха и удоволствието и това е мисълта. Ние избираме да живеем в света, без да опосредстваме възприятието си от мисълта, а трябва да възприемаме живота като едно непрекъснато настояще и да живеем пълноценно в това настояще, бидейки себе си. Център InSighting разбива една по-различна стратегия на живеене, на един по-различен мироглед, който не налага какъв трябва да бъдеш, а по-скоро ти помага да разбереш какъв си, какъв си бил и какво да направиш с живота си, за да се чувстваш удовлетворен за малкото време, което ти е отредено на тази земя. Карл Юнг го нарича персоналния мит. Всеки човек се ражда с определена мисия, ако реализираме тази мисия, заложена в душата и сърцето ни – считаме живота си за цялостен и пълноценен и тогава всичко друго си идва на мястото.

Дали всеки е способен да разпознава мисията си?

Всеки има ресурса да го направи. Имах дълги търсения през живота си с мисията и разбрах, че мисията няма да ни се спусне отгоре, а ще се усети и прояви, когато сме безкомпромисни към живота си и му се разкрием напълно.Непрекъснато правим проби и грешки, докато разберем кое е нещото, в което влагаме не само ума, но и сърцето си. Това отличава посредствения човек от иноватора – посредственият прави нещата с ума си, иноваторът – и със сърцето си. Център InSighting е насочен не към търсене на психологическа сигур­ност, а към търсене на личностна свобода. За мен щастието е измислица на ума, ние се стремим да трупаме някакви щастливи мигове, но те са придружени от двойно повече мигове на неудовле творение, докато свободата е естественото състояние на духа.

Как изглежда пътят обратно към нас самите?

В нашия център казваме, че пътят е в теб. Ако сте забелязали децата колко са енергични, колко са ентусиазирани и как никога не скучаят. Скуката се наслагва все повече с нашата социализация. Свързването с вътрешното ни аз може да ни възвърне ентусиазма от живеенето. Когато сме тотално затънали в блатото на живота и компромисите, когато сме се предали и обезверили – именно тук психотерапията може да помогне и да възвърне ресурса, с който да осъществим тази трансформация.

Не са ли хората по-предпазливи по отношение на хипнозата като метод на работа?

Да, до голяма степен, защото бяха направени предавания и филми, които нямат нищо общо с истинската хипнозa. Хипнозата се представя от нейната циркаджийска страна, която няма нищо общо с психотерапевтичната или клиничната хипноза. Това е най-естествено то състояние на съзнанието – покоят -тогава, когато изчезва състоянието на стрес и се активират силите на несьзнаваното, чрез което се преструктурира вътрешният ни свят.

Тогава кой е пътеводителят в това пътешествие?

За мен най-водещото е сърцето, но за съжаление повечето хора избират страховете си.

Все повече хора страдат от паническо разстройство – бича на съвременния човек. Как се проявява то?

Паническото разстройство е с кумулативно натрупване, то винаги има предистория. Конкретната ситуация може да отключи паническите атаки, но не е причина за тях. Тревожността се появява тогава, когато трябва да променим живота си. Образно казано, паническото разстройство е гилзата, през която то излиза. Паническото разстройство е опит за самоизцеление на организма.

Страхът или свободата? – от Дон Кихот до наши дни всички се въртим в епицентъра на този въпрос…

Страхът е отровата на свободата. Можем да бъдем вътрешно свободни само когато осъзнаем дълбоко вкоренените ни страхове, които са предопределяли матричния живот, който сме водили. Единственият начин да разбием тази матрица е да се срещнем със страховете си – това ограничено аз, което сме мислили, че сме.