Публикации

Екзистенциалната депресия 

сп. Енциклопедия Здраве, януари 2019
Един сеанс с д-р Димитър Тенчев

ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА ДЕПРЕСИЯ

Депресията на разЛичностите

Един сеанс с д-р Димитър Тенчев

 

Празниците не/възможни

Коледа… Нова година… подаръци… отпуска… радост… еуфория. Не винаги. Не при всеки. С годините — все по-рядко.

Коледа — време, в което човек може да си позволи лукса да остане повече насаме с вътрешното си аз и не/съзнателно да обърне духовния си взор към себе си; (след) Нова година — период на изтрезняване, на осъзнати неосъществени надежди, на неизпълнени отминали “новогодишни“ обещания; хроноточка на ретроспекции и равносметки — по-критични, остри и обезнадеждаващи с всяка следваща цифра от календара.

Депресията на депресарите

Има ли зависимост между депресиите и новогодишните празници? В северното полукълбо със сигурност. Визирам сезонните — често тежко протичащи — депресии, които увеличават мачкащата си сила върху психиката, пропорционално на времето с редуцирани продължителност на деня и количество слънчева светлина, която достига до сетивата. Pink Floyd визират именно това “desperate in English way” състояние, протичащо на острова, известен със сивото си потискащо време и меланхоличните си поданици.

Но не това състояние е обект на днешния ни сеанс. А една друга депресия — по-малко известна, но по-фундаментална за човешкото развитие — тази на депресарите по природа.

Когато кажем “депресия”, си представяме човек, съзерцаващ апатично точка в пространството; намиращ се в потиснато настроение; без желание за комуникация; на който му липсва инициативност дори за минимална физическа или интелектуална активност; давещ се в бокала на маланхолията си; затъващ без съпротива в блатото на безнадежността.

Една различна депресия

Депресията обаче е многолика по своя характер и освен, че се класифицира според вариациите си на протичане, тя може да се отличи и според причините, които стоят зад нея.

Една от тези причини е чисто екзистенциална. Нерядко се проявява при хора, които могат да си позволят лукса да се отдадат на състоянието си необезпокоявани. Носителите на екзистенциалната депресия може да са личности, които са покрили чеклиста за успялост в живота – имат над средния жизнен стандарт; престижна професия; къща, кола, жена/мъж, деца, куче; две/повече коли; дом в заможен квартал; редовни набези до европейски и по-екзотични дестинации. Често будещи (не)съзнателна завист у познати и колеги, всичко според критериите на живеене при екзистенц депресарите трябва да е наред.  Трябва… но не е.

Защо ли?

Прочети още:

Какво е депресията и как се лекува?

Интервю с Д-р Димитър Тенчев за същността и лечението на депресията в предаването „Фамилно“ по Bulgaria On Air.

прочети още

Отпуската може да отключи депресия

Д-р Тенчев в предаването на Darik радио „По-полека“ с водещ Теодора Симова.

прочети още

Хипнозата като път към изцелението

Хипнозата като път към изцелението

Публикувано:  в-к “Стандарт”
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Пълното интервю за в-к “Стандарт” от 28.08.2014, което е в основата на статията, посветена на д-р Димитър Тенчев и хипнотерапевтичната му практика.

Д-р Тeнчев, разкажете ни какво представлява хипнотерапията?

За хипнозата и хипнотерапията говоря и ги преподавам стотици часове на интензивните ни курсове по хипноза, които провеждаме в центъра ни и въпреки това участниците едва бегло се докосват и разбират богатството на Вселената на несъзнаваното и на енигмата, заключена в него. Ще минат години преди те наистина да започнат да осъзнават невероятните възможности за трансформация и мощния изцелителен потенциал, които крият в себе си променените състояния на съзнанието, в това число и хипнозата. прочети още

Паническото разстройство е една възможност да преобразите живота си

Здравейте!

Искам да споделя впечатленията си от д-р Димитър Тенчев и InSighting Център. При него ме доведоха паническите атаки, които изпитвах от близо година. Преди да се запозная с д-р Тенчев положението бе следното – трудно пътувах с каквото и да е превозно средство. Усещах как се задушавам, сякаш умирам. Едно просто пътуване, например от квартала до центъра, беше сериозно изпитание. Не само това бе изпитание… срещите с приятели, излизания, най-обикновени ежедневни дейности започнаха да стават все по-трудно осъществими. И като капак на всичко всяка сутрин изпивах по едно розово хапче, което от сегашната ми гледна точка беше поредната тухла в укрепването и бетонирането на моя (вашия) собствен ад. Обвинявах какво и кой ли не за ситуацията, до която сам се бях докарал – другите, съдбата и т.н.
прочети още