Как WISHPIN промени живота ми

Как WISHPIN промени живота ми

Името ми е Цвета на двадесет и шест години съм, от София.

Как WISHPIN  промени живота ми или как  WISHPIN променя живота ми, краткият отговор е неусетно, „като в приказка „.

Цялата история започва преди годинa – тогава  тъкмо завършвах  втората си магистратура и тъй като вече имах горчив опит от работа в екип с нискоинтелигентни шефове и недобро заплащане, започвах собствен бизнес в съдружие с колега от университета. В личен план се измъчвах с безрадостна връзка с човек, за когото отдавна знаех ,че не е моята половинка, осъзнавах добре различията между нас, търпях скандалите, преглъщах отрицателните емоции и все отлагах момента на раздяла. Изпадах често в много тревожни настроения, различни страхове обсебваха все повече съзнанието ми.

Тогава живеех с родителите си и се страхувах много да оставам сама, особено през нощта. Може би този страх беше и причината да продължавам връзката си и да отлагам преместването си, въпреки че споделянето на общ  апартамент с родителите ми или с тогавашния ми приятел беше ужасно неприятно за мен. Исках да живея сама, но ужасно се страхувах, от друга страна нямах никакво желание да живея с приятеля си, знаех че в нашите отношения няма да намеря сигурността, която тогава търсех. Не разказах на никого от семейството си или близките това, което ме измъчваше, защото не знаех как да обясня до каква степен се оставям страховете да направляват живота ми.

Първият човек, с когото говорих малко повече за себе си, беше мой роднина, дошъл в България за малко. За него беше нещо познато да работиш и живееш не точно по начина, по който искаш, повтаряйки си всеки ден, че това ти харесва. Той ми даде копие на книгата WISHPIN, която тогава още не беше издадена в България. Познавал се с автора, който му дал ръкописа на книгата и между другото му показал много трансформиращи техники за промяна на вътрешната вселена  на човека и съдбата му. Не ми разказа нищо за съдържанието й. Каза ми само: „Този човек и книгата му промениха живота ми. Просто започни да четеш“.

Това е разказа за началото, от тук нататък е много по-трудно да опиша всичко, защото много събития се случваха по алогичен и неочакван за мен самата начин. Подробности за техниката на изпълнение на практиките няма да разказвам, защото в WISHPIN всичко е описано ясно и завладяващо. Още първите страници ме изненадаха и увлякоха, щом отворех книгата, където и да бях и както и да се чувствах, сякаш попадах в моя автономна зона, в която акумулирах вдъхновение и енергия.

WISHPIN ме пренесе в един нов, по-различен свят, от света, в който живеех.

Не исках да я изпускам от ръцете си, навсякъде носех разпечатаните листа със себе си и…колкото повече приближавах към края й, толкова повече не исках книгата да свършва. Започнах да изпълнявам една по една практиките и да откривам и подтвърждавам за себе си идеите на героите от книгата, правех всичко паралелно с тях, без да знам какво ще се случи по-нататък.

Първо направих списъкът на намеренията си. Пишех на белия лист всички желания -малки и големи, безсмислени, абсурдни и практични, без цензура и ред, както ми идваха на ум, сякаш от само себе си. Ясно си спомням как ме заля вълна от спокойствие, облекчение и радост, написвайки върху листа последното си и най – важно желание, което съдържа в себе си всички останали. Разбрах, че бяха минали два часа. След известно време прочетох списъка си и с изненада разбрах, че не съм споменала нищо свързано с моето здраве, имах планове за кариера, за личния си живот, за пари и материални придобивки. Ледена тръпка мина през мен, осъзнавайки лекотата, с която приемам здравето и живота си като даденост и времето си на тази Земя за неограничено.

След това започнах да дишам BI – дихателна техника, която е описана в книгата, обърнах поглед към себе си, срещнах се с паразитните си мисли за битовизми и незначителни неща, наблюдавах с какво съм изпълнена отвътре.

Дишането ми носеше спокойствие, стабилизираше все повече автономната ми зона, моето лично пространство, в което бях себе си.

В началото беше като едно завръщане у дома, постепенно пренареждане на пластовете от емоции, така че на повърхността изплуваха моите мечти, които пометоха желанията, породени от страх или наложени от обществото и семейството. Моите ужасни съпротиви да оставам сама отминаха много лесно, просто ги нямаше, помнех, че ги е имало, помнех колко са били силни и обсебващи, но от един момент нататък вече не бяха част от мен. Усещането да преживееш такава промяна е все едно да пъплиш едва-едва нагоре по планински склон, потейки се и ядосвайки се и изведнъж някой да ти покаже лифт или катапулт, който те изстрелва направо на върха. Гледката от там обаче се оказа истинската изненада за мен. Това което ми се струваше висока непреодолима планина се оказа само част от планинската верига на моя път към самата мен, но и място, от където започваше пътеката.

Дишах и медитирах почти всяка вечер, опитвах се да играя йога, отношението ми към ежедневните ми дейности се промени, изпитвах непознат дотогава ентусиазъм и вдъхновение във всичко, което правех. Сякаш беше пролет с ново и свежо начало, а не ноември със сиви мъгли над София. От друга страна търпението ми към това, което не ми харесваше се изчерпи много бързо. Без вътрешни борби, драми и колебания се разделих с приятеля си.

Ровейки се за повече информация в интернет, разбрах че има и други хора в България, които практикуват различни дихателни техники от книгата  WISHPIN. Започнах да посещавам семинарите по InSighting, всеки път когато влизах в залата се чувствах все едно, че се прибирам у дома при хора, които ме разбират и с които съм на една честота. От само себе си отпадаха от живота ми досадни приятелки, с които преди се събирах, за да си съчувстваме и споделяме проблемите. Още при първите срещи със старите ми познати от детинство, аз започнах да им обяснявам как се чувствам, колко съм щастлива по съвсем нов начин и как съм като завърнала се след дълъг път у дома отново в кожата си. Tе ме гледаха странно, а аз имах неприятното усещане, че разкривам съкровени тайни пред случайни хора, които не познавах. Именно в този момент разбрах, че приятели са не хората, които се хвърлят да те утешават, когато си зле, а тези, които се радват, когато си щастлив и могат да споделят щастието ти. И направих немислимото – просто спрях да се виждам с тях, защото не ми беше приятно, съвсем естествена причина, която преди съвсем не беше достатъчно условие да спра да правя нещо, защото кой знае какво може да се случи. Нали от дете ти внушават, че човек се нуждае от близки хора и не е възпитано просто така да спреш контакта си с някого. Но Вселената не търпи вакуум. Без да осъзнавам отворих врата в живота си за хора, с които се чувствам много повече себе си и на правилното място, от когато и да било. Намерих истинските си приятели. Така осъзнах, че съм реализирала една от основните идеи на InSighting – когато се разделиш със старото, ненужното и излишното в живота си, се появява новото, свежото, градивното и животът ти неусетно се променя към по-добро.

Започнах да живея и спрях да вегетирам.

Нямах никакъв предишен опит в духовни практики или семинари, но за пореден път се изненадах сама от силното си желание да се занимавам с медитация и дишане. Започнах да практикувам Intending (възнамеряване) и желанията ми едно по едно се изпълняваха по неочакван за мен начин. Едно от тях се отнасяше до съдружника ми, който постепенно се беше превърнал в копие на моите предишни шефове, че и по-лошо. Месеци наред аз се чудех какво да предприема, вътрешно се подготвях за една дълга и неприятна раздяла, обмислях най-дипломатичния начин. Тогава още нямах много опит във възнамеряването и някак между другото, колкото за мое вътрешно успокоение възнамерих как „той изчезва от моя живот с лекотата, с която издухвам и изпращам перце по вятъра, който го отнася далеч от мен“. Когато прочетете книгата WISHPIN ще разберете повече за подробностите по осъществяване на самата практика Intending, аз мога само да разкажа резултата от нея. Наскоро след тази медитация той реши сам да смени работата си, съвсем случайно се запознал с човек, който му предложил по – добри условия за бизнес. Това е едно от първите възнамерявания, което направих сама. По – късно с моята група, имах едно друго много успешно възнамеряване, което действа  и в момента. Вече бях прочела цялата книга и изпробвала почти всички практики. Нашата IGI ( Инсайтинг група за възнамеряване ) се събираше за медитация веднъж седмично от няколко месеца година. Живеех сама, управлявах моя собствена фирма и имах големи планове за ремонт на апартамента, който да превърна в мой офис и жилище за мен. Родителите ми, които се преместиха уж с желание в краен софийски квартал, постепенно започнаха да се ядосват и съжаляват за старата кооперация в центъра, която добровлно напуснаха. Все по-често натякваха каква жертва са направили за мен, отказвайки се от апартамента, в който са живели цял живот, не ми позволяваха да изхвърля нито една вещ, била тя стара, грозна, развалена или ненужна. Започнаха големи скандали, подстрекавани от роднини, майка ми и баща ми ме обвиняваха в липса на любов и уважение към семейството,  казваха че всичко в апартамента, който бяха напуснали, и който аз исках да преустроя, е тяхно и аз нямам право на нищо. Направихме възнамеряване с моята група за това как всички – аз и моите родители се чувстваме щастливи и доволни от преместването и всеки изгражда свой красив и уютен дом на новото място. Аз дори не усетих как критиките и мърморенията се превърнаха в доволно споделяне колко е хубав, чист и спокоен новият квартал, колко е близо магазина, колко по – евтин е животът в сравнение с този в центъра. Всичко стана така постепенно и неусетно, че дори забравих да споделя веднага на моята група за успешното възнамеряване, аз самата забелязах  настъпилите промени по- късно. Сега родителите ми дори нямат желание да дойдат в центъра, мързи ги да се качат по стълбите до стария апартамент, защото по техни думи „човек свиквал толкова лесно на хубаво, удобно, малко жилище с асансьор.“

Искам да споделя и друго възнамеряване, чиито успех много ме зарадва. Когато прочетох  за Intending ме впечатли това, че желанията ни към Вселената е добре да бъдат отправяни в поетична или метафорична форма, наситена със силни положителни емоции. Тогава ми хареса една асоциация, която не беше моя идея, но наистина събуди у мен приятно усещане за сигурност и сила. Това беше описанието на пълен, натъпкан, претъпкан, пръскащ се по шевовете портфейл, в който едва се събират пачки от едри банкноти евро и левове, дебитни и кредитни карти дават усещане за просперитет и престиж. Това се случи малко след напускането на моя съдружник, преди преместването на родителите ми, бизнесът ми беше съвсем в началото си, доходите ми не бяха стабилни. Представих си тази картина и си я възнамерих като реалност за мен в края на една от дихателните ми сесии на семинар по InSighting преди около половин година. Сетих се за това желание чак това лято, когато по време на ваканцията ми в чужбина се наложи да си купя нов портфейл, защото стария просто се скъса от много бакноти, повечето от които бяха евро. Реализацията на това желание отне половин година, аз бях забравила напълно за това и се сетих, когато кожата на портмонето ми се разкъса. Спомних си и за нещо, което бях прочела в книгата WISHPIN, а именно, че колкото повече хора възнамеряват заедно с теб, толкова повече е енергията, вложена в осъществяването на желанията ни и по-малко са съпротивите, страховете и съмнениатя в крайния резултат. Това е едно от обясненията ми защо за сбъдване на намерението ми за портфейла, което направих сама, беше нужно повече време, а семейните ми проблеми се разрешиха неусетно след събирането на групата ни, въпреки че в тях бяха замесени и други хора и ситуацията ставаше все по-неприятна с всеки изминал месец.

Благодарение на Intending отношението ми към проблемите се промени, все по-рядко ме обсебват и обезсилват страховете ми, усещам че мога да се справям с всичко много по- успешено от преди, живея по-осъзнато и истински.

Продължавам да се събирам всяка седмица с IGI групата от приятели, с които се развиваме заедно, акумулираме лична сила и я използваме за креативни и приятни неща, които правят от живота удоволствие, а не борба.

Имам много други истории за успешни възнамерявания (на момента на прима виста ми хрумват отслабването с осем килограма; връщането от непознати хора на сума загубени пари с документи (какъв е шанса това да се случи в България?); намирането на все повече и все по-подходящи клиенти за разширяващия ми се бизнес; промяна в отношението на другите към мен и как ме възприемат (към позитивно), защото се променям аз; саморазрешаването на счетоводно-данъчен проблем за фирмата ми от бюрократично естество (отново нещо нехарактерно за България) и много, много други), както и за някои, при които осъществяването на желанията ми убягва. Понякога много лесни за изпълнение намерения не се получават, а други, които възнамерявам между другото и оценявам като „невъзможни“ стават. Когато чета  WISHPIN намирам обяснение на някои „случайности“, но това не е най- важното. Най – важното е усещането, което имам все по-често в живота си, особено след медитация, сякаш преди управлявах самолет на автопилот с предварително зададен сигурен маршрут, оставайки безучастна, защото системата знае по-добре от мен от къде трябва да мина и как да избегна многото препятствия, които застрашават сигурността ми, но заедно с това пропускам и местата където бих искала да кацна за малко, гледки, на които имам желание да се насладя за по – дълго и изведнъж сигурният автопилот се срива, налага се аз да поема управлението и разбирам, че винаги съм знаела как да летя с този самолет. Разбирам, че има още много неща, които искам да променя в себе си. Знам, че имам много какво да уча. Усещам, че всичко е в началото. Да си сигурен в несигурността, в това, че всичко се променя и постоянно идва нещо ново и се разделяш с нещо старо, може да те направи наистина свободен. Когато написах своя лист с желания осъзнах, че да съм свободна и безметежна е моето истинско желание. Хубаво е да се усещаш автор, разказвач, слушател и герой от история, краят на която, остава отворен. Точно както и историята на станалата ми настолна книга – WISHPIN.

доктор Димитър Тенчев

Доктор Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting Център
Д-р Димитър Тенчев е сред от най-авторитетните психотерапевти в България.
Има дългогодишен професионален опит в областта на трансперсоналната психотерапия, хипнозата и хипнотерапията. Водещ е на семинарите по InSighting и е инспириращ лектор по теми, свързани с кризата на личността, индивидуалната свобода и себепознанието като път към фундаментална промяна.
Повече за д-р Тенчев
доктор Димитър Тенчев

Най-нови публикации от доктор Димитър Тенчев