Публикации

Да следваме мечтите си

Да следваме мечтите си

/in , /by

Публикувано: интернет сайт „Vesti.bg“
Евгения Друмева с д-р Димитър Тенчев

 

Д-р Димитър Тенчев е дългогодишен психотерапевт и основател на системата за личностно развитие InSighting (Инсайтинг).

В разговора ме шокира виждането му, че щастието не съществува, а е фикция на ума и внушение, станало консенсусно за целия социум. Според него обаче естественият човешки стремеж е към свобода.

„Свободата е възможността да изразяваш себе си, потенциала си. Не искам да звучи популистки, но е буквално да следваш и реализираш мечтите на сърцето си, мечти, които са твои, а не които са ти вменени отвън.
Read more

Промяната - пътят обратно към себе си

Промяната – пътят обратно към себе си

/in , /by

Публикувано: ел.сп. Rozali.com
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Или дали Новата година може да разреши старите ни проблеми?

– Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри…
Read more

Имам чувството, че напоследък губя почва под краката си

Имам чувството, че напоследък губя почва под краката си

/in , /by

Публикувано: сп. “Инсайт” бр. 10 / 2005 г.

Читателски въпрос:

Имам чувството, че напоследък губя почва под краката си. В смисъл все по-трудно ми е да контролирам поведението си. Работя в компютърен клуб и времето ми за сън е много малко. А и когато спя, сънят ми е неспокоен. Все по-трудно гледам хората в очите. Дразня се на околните и имам чувството, че изпадам в дупка. Това не е винаги така, но напоследък често ми се случва. Мога ли да направя нещо или трябва да вземам медикаменти?
Read more

Нямам дарба за абсолютно нищо

Нямам дарба за абсолютно нищо

/in , /by

Публикувано: сп. “Инсайт” бр. 5 / 2005 г.

Въпрос на Борис Георгиев:

Моят проблем може би не е нищо особено, но все пак ще се радвам да ми отговорите.
Става дума за това, че нямам дарба за абсолютно нищо, мързи ме адски много и с нищо не искам да се захващам. Почти всичко ми е безинтересно и повечето време сякаш не живея, а просто съществувам. Дори и нещо да ме удовлетвори, и то ми омръзва страшно бързо. Също така, много трудно контактувам с хората, не знам защо – просто не мога да ги погледна в очите. Предпочитам да си стоя със стари приятели и непрекъснато се опитвам да се „скрия“ на някое сигурно и най-вече уютно място. Предполагам, че 50 процента от хората имат подобни проблеми, но все пак не е приятно да се живее с тях. Всъщност живея някак си по инерция.
Read more