Да следваме мечтите си

 

Д-р Димитър Тенчев е дългогодишен психотерапевт и основател на системата за личностно развитие InSighting (Инсайтинг).

В разговора ме шокира виждането му, че щастието не съществува, а е фикция на ума и внушение, станало консенсусно за целия социум. Според него обаче естественият човешки стремеж е към свобода.

„Свободата е възможността да изразяваш себе си, потенциала си. Не искам да звучи популистки, но е буквално да следваш и реализираш мечтите на сърцето си, мечти, които са твои, а не които са ти вменени отвън.

Свободата е да разширяваш кръгозора си, да се стремиш към непознатото, да загърбваш сигурното, да не правиш компромиси и да позволяваш на невъзможното да се случва като достигаш непознати хоризонти – в съзнанието си и живота си“, каза той в интервю за Vesti.bg.
още по темата

Според д-р Тенчев много хора изпадат в депресия по Коледа, но той не съветва да се търси начин за избягване на тези състояния.

Депресията е нещо пречистващо, то може да промени живота ни, каза той. Съветът му: да видим от къде идва, в какво се крие коренът на проблема, от къде произлиза неудовлетворението и да поставим новото начало през новата година като отправна точка в съзнанието си, а не като фиктивна дата от календара.

Вие използвате термина Коледна депресия, какво означава това?

Причините за появата на тази депресия са много, на първо място е равносметката, че още една година от живота ни е пропиляна. Повечето хора живеят един изключително автоматизиран живот и оставят промяната за следващата година. Те не са удовлетворени от живота си, колкото и да се правят, че са постигнали това.

Към края на годината денят става по-кратък, човек остава повече време вкъщи, по-малко са социалните контакти, по празниците те намаляват още повече и някак човек е склонен към една интроспекция – насочване погледа навътре в себе си, и една ретроспекция – насочване назад във времето.

И изведнъж вижда, че е предал мечтите си, нищо не е сбъднал от това, което е искал, живее живот за оцеляване, работи работа, която въпреки всичките титли не му харесва, дори да има много пари.

Често давам пример с един от най-известните кардиохирурзи, аржентинец, който стига до самоубийство, защото всъщност искал и мечтаел да стане танцьор на танго.

И така по тези празници в края на годината човек някак разбира, че се е отдалечил много от себе си, от мечтите си, от същността си, че живее, както казва Хенри Дейвид Торо, живот на тихо отчаяние.

Това отчаяние се проявява особено ясно около Коледа. Тогава се увеличава чувството за самота, чувството за отделеност, при някои хоа се активират т.нар сезонни афективни разстройства, които са свързани с намаляването на продължителността на дневната светлина и слънце.

Освен това, като капак, трябва да купува и подаръци без да вижда смисъл в тях, а има хора, които не могат и финансово да си го позволят, или пък започва едно бясно обикаляне по моловете и по базарите и купуване на непотребни вещи, което вече съвсем ни отдалечава от духа на Коледа, това не е смисълът изобщо.

Така че всички тези неща, съчетани с едно усещане за неудовлетвореност, са предпоставка за т.нар. Коледни депресии, които могат да се проявят в различни форми и вариации на симптомите.

Как точно се проявяват обикновено?

На първо място това е апатия, тъга, меланхолия, липса на инициативност, липса на енергия, на живец, демотивираност, всичко изглежда безмислено и човек може просто да прекара празниците, гледайки в телевизора или, ако е някак по-дълбок като личност, гледайки в една точка.

При други хора – т.нар. Ажитирана депресия, това са хора, които са хиперактивни, срещат се с много хора, правят кариера, не си дават време да останат насаме със себе си, защото ако останат, ще стане лошо.

Това са хора, които са много амбициозни, това са непълноценни хора с много страхове. Един от любимите ми духовни учители Кришнамурти казва, че амбицията е форма на страх – много скрита и същевременно много агресивна.

Този тип хора са крайно неспокойни, тревожни, припряни, с дефицити във времето, но и с огромни дефицити вътре в себе си. И когато имат дефицити в себе си, те изпитват ужас да се срещнат лице в лице с тях. И това е причината непрекъснато да са заети, често с куп безмислени неща.

Кое определяте като дефицити?

Дефицитът е вид недостиг, става дума за празнините, които носим в себе си, липсите на нещо, липси на истинското, липса на автентични емоции, липса на истински мечти, липса на пределна яснота за себе си и на смислена посока в живота ни.

Не мога да кажа, че повечето хора имат яснота в живота, те са пионки, буквално са като брулени листа от вятъра и накъдето ги отвее съдбата. Единици са хората на себеактуализацията, лидрите с развит личностен потенциал. Това са хора, които са като звезди на небето, имат ясна траектория, блестят, другите може да ги мразят, може да им се възхищават, но винаги ги забелязват.

Страхът е емоцията, която поражда най-много дефицити. Страховете ни предизвикват така наречената дефицитна мотивация, която ни кара да бойкотираме себе си и живота си, правейки низ от компромиси, като например да приемаме работа, от която ни се гади или да оставаме във връзка, от която ни призлява.

А кои са антиподите на това, кое е това, към което трябва да се стремим, според Вас?

Свободата. Не щастието. Щастието е фикция на човешкия ум, измислица на списанията, на медиите, на турските сериали, дори на рекламните компании. То е лишено от обективна реалност.

Някои бъркат щастието със сигурността, други – с имането, трети – с чувството на еуфория, която изпитваме, когато нещо сме постигнали. Еуфорията е еднакво вредна, както и нещастието, и тъгата, защото човешката психика е така устроена, че след еуфорията махаловидно се люшкаме на другия полюс на емоцията, като сътворяваме силна емоционална драма в ума си.

Така че за мен истинската посока в човешкото развитие е свободата, това е състояние на съзнанието, посока на живеене и свободата да правиш това, което искаш без да вредиш на другите.

Например аз дълго търсих пътя си, завършил съм медицина, минах през фармацевтични компании, след това 8 години преподавах в Медицинския университет, бях асистент, но разбирах, че това не е нещо, което ме изразява, не е нещо, което кара същността ми да се проявява по пълен и пълноценен начин.

Така че за мен свободата е да изразяваш себе си, потенциала си. Не искам да звучи популистки, но е буквално да следваш и реализираш мечтите си, мечти, които са твои, а не които са ти вменени отвън. Свободата е да разширяваш кръгозора си, да се стремиш към непознатото, да загърбваш сигурното, да не правиш компромиси и да позволяваш на невъзможното да се случва.

Така че антипод на страха, на алчността, на консуматорския и конформистки начин на съществуване за мен е стремежът към по-пълно развитие на заложения в нас потенциал, към по-изострена осъзнатост и по-голяма безметежност.

Давате и неконвенционално обяснение за икономическата криза?

Икономическата криза за мен е отражение на кризата на личността на съвременния човек. Ние не знаем кои сме и тотално проектираме една погрешна реалност, която в един момент издиша и показва, че е болна. Икономическата криза е съвсем бегло отражение на кризата на идентичността и от там започнаха да се преекспонират теми като календари на маите, край на света…

За мен лечението на всичко това, терапията на това да не знаем кои сме и накъде отиваме не е даване на съвети на килограм. Същността на психотерапията е да махнем излишното от живота и от битието си. Едва тогава човек разбира какво трябва да прави, накъде трябва да върви и какъв трябва да бъде. Такава е моята визия за терапията.

А какви са Вашите съвети, как хората да избегнат тази коледна депресия?

Защо да да бягаме от нещо, което носим в себе си? Депресията е нещо пречистващо, то може да промени живота ни. Въпросът е, че ние сме свикнали всеки проблем да го избягваме.

Най-лесно можем да бягаме от себе си с големи количества алкохол и това се случва по празниците. Също може с антидепресанти, с пътуване в чужбина, с пируване, с глупави начини на забавление – разбира се, че не мога препоръчам като съвет нито една от тези форми на бягство.

Единственият начин е да станем честни (респективно открити) към себе си, не да избегнем състоянието на депресия, а да видим от къде идва, в какво се крие коренът му, от къде произлиза неудовлетворението и да поставим новото начало през новата година като отправна точка в съзнанието си, а не като фиктивна дата от календара.

Цялата цивилизация се базира на формата на бягство, ето този телевизор е бягство, губи ни времето и ни отдалечава от себе си и от дефицитите, които носим, всяка форма на социалноприемливи забавления е форма на бягство, то не води хората до някаква яснота, не ги кара и да се чувстват по-добре и затова те идват в кабинета ми в един момент.

Съветът ми е да останем насаме със себе си и наистина да се опитаме да поставим началото на пътя към себе си, да разберем кои сме ние, да не прекарваме празниците по конвенционалния начин, ако не го искаме. Защо трябва да бъдем с хора, с които не сме близки, защо да се правим на весели на Нова година, ако не сме.

Колкото повече се опитваме да не бъдем себе си и се потискаме, само за да бъдем социалноприемливи, толкова повече състоянието на неудовлетворение ще тлее в нас, като жарава, която един ден ще лумне. Депресията е димът, ако метнем едно одеало, за да не го забелязваме, не значи, че няма огън.

Намерете пътя към себе си, но той не минава само през анализи, не минава само през спомена къде сме се провалили, през чувството за вина. Срамът и чувството за вина са смазващи и унищожаващи. По-скоро погледът ни трябва да е насочен към намиране за начини на реализиране на ефективна промяна в бъдещето, а не към съжалителни равносметки за миналото.

Не е ли лукс да бъдем себе си, да търсим пътя към себе си в един толкова динамичен свят?

Абсолютно, лукс е, но това е лукс, към който всеки трябва да посегне. Всеки иска да кара мерцедес и това е лукс, но единици карат мерцедес.

Социалноприемливото показва, като една бетонна магистрала, път, по който всеки трябва да премине, но това може да не е моят път. Може да не се вмествам в рамката да работя от 9 до 18 ч., за мен това е социалнонеприемливо, защото ми отнема цялото време и личностното развитие става лукс.

Но един ден този лукс ще стане норма и императив за всяко човешко същество. Стремежът към духовно развитие е много силен и всеки човек го носи в себе си.

Всеки лидер е бил социалнонеприемлив преди да стане лидер, пример в това отношение е Стив Джобс.

А инерцията ли е това, което ни отдалечава от този път за личностно развитие, за който говорите?

Човекът е изключително инертен по природа и още нещо – че не иска да излезе от зоната си на комфорт.

Видях една страхотна картина на моя учител по будизъм – кръг, показващ зоната на комфорт, и един много по-голям кръг – Зоната на вълшебство, който се намираше извън зоната на комфорта. Ако искаме наистина да се срещнем с магичното и невъзможното в живота си, трябва да излезем извън зоната на излюзорния ни комфорт, а там са всичките познати стереотипи, хора и модели на мислене, световъзприятие и на вярване, които са достигнали до нас.

Много малко хора все още имат потребността да се развиват и InSighting е за тях, той не е за масата, винаги InSighting е бил елитарен, но тези, които си позволят лукса да се променят и наистина да се докоснат до автентичното аз, накрая ще изживеят наградата сами да предопределят съдбата си, другото е един средностатистически живот.

Личният избор е наистина да правиш нещата, които идват от теб, а не да бъдеш там, където са те поставили стеченията на обстоятелствата. Говорим за личен избор, когато измежду няколко опции, си избрал една и това е твоят избор. Всъщност депресиите, паническите атаки, психични разстойства са проява на липсата на такъв избор.

Сочите промяната като единствения възможен път на развитие, а обществото ни през последните 20 години е в един етап на непрекъсната промяна?

Това са козметични промени, за мен това не са промени. Истинската промяна е революцията в съзнанието, която ще промени из основи битието ни.

Докато ние непрекъснато си измиваме ръцете с оправданието, че отвън някой ни проваля живота (политическа, икономическа, социална ситуция), който ние искаме, ние никога няма да се променим и депресията ще е един малък знак за това.

Според мен проклятието е времето ти на тази планета да изтича в рутина. Мен ме мотивира разгръщането на потенциала на един човек. И пътят към това преминава през премахване на излишното от живота ни. Когато знаеш, че няма какво да губиш, можеш да рискуваш и да експерементираш нови неща, както и да се устремиш към хоризонтите на Непознатото.

Възникването на психически проблем или разстройство винаги се дължи на факта, че в един момент сме позволили средата ни да ни пречупи и да ни накара да забравим мечтите на сърцето си.