Как да престанем да прецакваме живота си сами?

Публикувано: ел.сп. Rozali.com
Статия на: д-р Димитър Тенчев

„Защо не изнесеш лекция на тема „Как прецакваме живота си сами?“- този въпрос ми подхвърли близка приятелка в телефонен разговор. Беше влезнала в серия – дълга и наглед безкрайна. Идеята ми се стори изключително актуална, имайки предвид проблемите, с които идваха масово клиентите ми напоследък. Затова реших да я споделя с читателите на Розали без отлагане. Информацията е сила. А точната информация в точното време може да промени кривата на съдбата ни към по-добро – безапелационно и необратимо. И така… да се залавяме за работа.

Какво е „да си в серия“?

Когато ти се случат две събития с негативен оттенък в кратък отрязък от време, ти се иска да е проста случайност. Ако събитията са 3-4 на брой, го наричаш кофти период. Но когато се случват месеци наред простотия след простотия в житейските сфери, които си маркирал като „важни“, пониквайки като челядинки след майски дъжд – хм….честито – вече си в серия.

Имаше нещо открояващо се при разговора ми с тази приятелка.

За разлика от масата хора в нейното положение, тя беше навързала причинно-следствено два факта:

  • В момента е в серия (дотук нищо ново)
  • Тя е отговорна за случващото се (за повечето това би прозвучало еретично!)

Изглежда простичко. Но се изисква висока степен на осъзнаване и дързост, за да се осмисли този факт. Осъзнаване – за да видим с пределна яснота нещата, каквито са. Дързост – за да поемем отговорност за ситуацията, в която сме се филмирали и да не се изкушим да се слеем с ролята на жертвата – за пореден път.
Причината за сериите

Случайно ли идват сериите от липса на късмет и негативни събития в живота ни? Добър въпрос! Задавали са ми го стотици пъти. Неведнъж съм размишлявал над него и аз. Не само в качеството си на психотерапевт, а и като човек, изпитващ често екзистенциална неудовлетвореност.
Възможните отговори са два:

Нещата се случват в живота ни случайно и стихийно, сякаш играем на гротескна космическа рулетка, над която нямаме власт и която се молим да ни подмине – поне по отношение на сериите от „черни числа“.
Плодовете, които берем (често със силно горчив привкус) имат винаги някъде своя корен – дори и той да е невидим в момента за логическия ум.

Коя от двете противоположни тези е вярната?

За да се самоопределим трябва да решим по какъв критерий ще отсъдим това.

  • Чрез вяра (лично за мен това е ненадежден метод, защото вярата е липса на познание).
  • Чрез убеждение – приемаме нещата, каквито считаме, че са правилните без да си задаваме повече въпроса „защо“. Синонимната дума за този подход е инат.
  • Чрез емпиричен (преживелищен) опит – който ми се струва и най-надеждният, защото ясно и категорично потвърждава или отхвърля разглежданата теза.

Силата на човешкото познание се дължи на провереността на фактите и на тяхната приемственост. Елементарен пример е: някой ни казва да не докосваме котлона защото ще се изгорим. Питаме „защо“? Защото той вече е получавал мехур от изгаряне и няма нужда да повтаряме болезнения му опит за да се убедим в правотата му. Ще попитате: но не е ли това вяра – обаче в думите на някого? И да, и не. Вярваме на някого, който вече се е опарил (факт, който е проверен) и за нас е авторитет (можем да приемем този факт за даденост). Но същевременно нищо не ни пречи да долепим пръст до нагорещения котлон и да се убедим в правотата на думите му. При голата вяра няма как да убедиш себе си в нищо и затова се опитваш да убеждаваш останалите за да препотвърждават реалността ти. Това асоциативно ми напомня за „Новите дрехи на царя“. Консенсусът дава усещане за по-крепка вяра – нещо, което е крещяща необходимост за вярващия. Защото вярата винаги върви ръка за ръка с нейната посестрима – съмнението.

Ще споделя моят опит като психотерапевт. Ваше право е да приемете думите ми или да се убедите (или не) преживелищно чрез „сериите си“ в правотата им. Вторият път обаче е не само по-лъкатушещият, но и по-болезненият

И така. Сериите от негативни хора, факти и обстоятелства, които прииждат в живота ни, не са случайност. Те са просто огледално отражение на случващото се вътре в нас.

Кога влизаме в серия?

Ако има връзка между състоянието на психиката ни (вътрешния ни свят) и случващото се отвън (влизането в серия) каква е тя?

Колкото и абсурдно да звучи, тази връзка може да се сведе до една дума: пустота. Не, не е възвишената нирвана на будистите, нито празнотата, която блокира ума ни при опита ни да си представим в реални измерения знакът за безкрайността. Празнотата отвътре е причината за невървежа, случващ се отвън. Или по-скоро тя е в основата на верижната реакция, която отключва всичко, което сме етикирали като каръщина или негативен преживелищен опит.

Често казваме, че ни е тъпо, скучно, апатично. Ако имаме повечко емоционална интелигентност ще си признаем, че животът ни е изпълнен с компромиси, зад които стоят дълбоки дефицити и отдавнашни страхове – да не останем сами, да не се чувстваме отхвърлени, да не живеем в материална и емоционална нищета, да не се превърнем в непризнати маргинали, от които никой няма нужда. И причината не е, че ще умрем от глад или ще останем без подслон.

По-скоро зад всичко това стои страхът да не останем насаме със себе си, респективно с празнотата, която простира ледената си ръка към съзнанието ни; която сме приели за човешка даденост (ако изобщо съзнаваме, че я има) и която условнорефлекторно сме свикнали да запълваме с тонове външни боклуци.

Ще обясня съвсем простичко верижната реакция, която пуска „серията“ в ход. Празнота – тя причинява неудовлетворение – то поражда желание за бягство от болката – това от своя страна води до създаване на драма (колкото по-голяма, толкова по-силен е притъпяващият ефект) – която се проявява под формата на негативни събития отвън, групиращи се в серия.

Празнота – неудовлетворение – драма – негативна серия

Резюмирано механизмът изглежда така: празнотата отвътре включва несъзнаван стремеж да изпитваме стихийни емоции, които ще притъпят усещането за нея (древен принцип от медицината е бил болката да се маскира с умишлено предизвикана по-силна болка). Най-силният източник на такива емоции са драмите в живота ни. И тъй като някак се е наложило в хода на социалната еволюция негативните драми да се утвърждават като стандарт (всички филми, дори и комедиите са изградени върху драми) и да се самовъзпроизвеждат с лекота, индивидуалните драми на човешките същества са в 99.9 % от случаите със силно негативен заряд. Предполагам сте чували за опита на ентусиасти в САЩ да създадат радиостанция, излъчваща само позитивни новини. Фалира за отрицателно време. Човечеството фокусира вниманието си почти изцяло върху негативните факти. А стара истина е, че енергията следва вниманието.

Цикълът е затворен! Избягали сме от вакуума, който ни е изпълвал през годините за сетен път. Вселената ли ни го е причинила? Със сигурност. Вселената на подсъзнанието, която услужливо (макар понякога по изопачен начин) материализира желанията ни върху платното на живота.

Какво е решението?

Мисля, че от казаното дотук решението е логично, макар и на пръв поглед радикално и подкопаващо изцяло устоите на всичко, в което сме вярвали. Да сменим генерално житейската си стратегия; да осъзнаем несъзнаваните импулси да произвеждаме драма в живота си; да ги изкореним в зародиш.

„Ама как? Нали именно емоциите ни правят хора?“ – чувам ясно гласът на скептика в съзнанието си.

Липсата на драма не означава липса на емоции. Това е по-скоро предпоставка да изпитаме емоции от по-висш порядък. Такива като вътрешна свобода, безметежност, центрираност, жизнерадостност, емпатия, дълбока увереност в хармоничния поток на живота.

Това от своя страна ще ни трансформира от конкурентни в синергични същества. Убеден съм, че успешното бъдеще на човечеството ще се изгради именно върху принципа на синергизма (специфични отношения, от които всички страни имат полза), което е в пълен противовес с идеята за конкуренцията (антагонистични отношения, при които една или повече страни са прецакани).

Как да го направим?

„Дори и да приема всичко казано дотук как да спра драмата в живота си?“

Ето няколко простички съвети:

  • Нека спрем да бягаме от себе си. Най-добрият начин за това е като се научим да се впускаме в пътешествия в безграничната ни вътрешна вселена. Има много начини за това – медитацияхипнотерапия, безбройни методи за релаксация, InSighting Интензивно дишане.
  • Нека свикнем с празнотата вътре в нас. Тогава ще се научим да отиваме отвъд нея и ще открием нещо, което винаги е било там, но сме го потискали тиранично през годините – истинската ни личност. Открием ли себе си, ще открием талантите и мястото си във Вселената.
  • Ако ви се свива „топка в слънчевия сплит“ с най-голяма вероятност усещате тревожност. Тревожността е само признак, че не сте на мястото си и е време за промяна. Ако обаче чувствате вълнуващ трепет или „пеперуди“ в същата анатомична зона, то тогава изпитвате ентусизъм. Ентусиазмът е универсалният компас за правилна посока в живота ни.
  • Конкуренцията е израз на дефицитно мислене. Ревизирайте едно основно правило: че всичко се постига с борба. И ще установите емпирично, че това не е така!

Уловете драмата в зародиш в съзнанието си. Ще установите, че с пълна сила я разпалвате в ума си. Ако не я спрете овреме – пожарът бързо ще се разпростре навън.

Моят личен опит

Знаете ли кога наистина нещата са се нареждали с лекота в живота ми? Нещо повече – бил съм и на правилния път.

В периодите, когато е нямало драма. Тогава съм се чувствал умиротворен и удовлетворен. Усещал съм се свързан с някакъв ред от по-висш порядък. В тези случаи съм чувствал Вселената като едно безопасно място, а животът – като нещо, което се случва от само себе си по най-добрия начин. Без борби, без терзания, без тревоги, без безплодни усилия. Нарекох това състояние безметежност. Именно то е обозначавало миговете, в които съм се чувствал истински и жив.

Имам обяснение за това. Емоциите, породени от драмата източват енергията ни. Личностната сила, която сме могли да използваме за креативни начинания се е превърнала в разпиляна енергия. Този процес е довел до появата на аномалии в живота ни, които сме свикнали да обозначаваме като „грешки“.

Може да приемете всичко написано до тук и да се опитате да го приложите на практика, а може и да изберете пътят на драмата. Свободата може да се прояви само там, където има поне две опции за избор.

Но каквото и да изберете, поемете отговорност за решението си. Защото само отговорният избор може да ни предпази от чувството за самосъжаление, което като основополагаща нишка преминава през негативните сценарии, тъчащи живота ни.

 

доктор Димитър Тенчев

доктор Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting Център
Д-р Димитър Тенчев е сред от най-авторитетните психотерапевти в България.
Има дългогодишен професионален опит в областта на трансперсоналната психотерапия, хипнозата и хипнотерапията. Водещ е на семинарите по InSighting и е инспириращ лектор по теми, свързани с кризата на личността, индивидуалната свобода и себепознанието като път към фундаментална промяна.
Повече за д-р Тенчев