Нямам дарба за абсолютно нищо

Нямам дарба за абсолютно нищо

Публикувано: сп. “Инсайт” бр. 5 / 2005 г.

Въпрос на Борис Георгиев:

Моят проблем може би не е нищо особено, но все пак ще се радвам да ми отговорите.
Става дума за това, че нямам дарба за абсолютно нищо, мързи ме адски много и с нищо не искам да се захващам. Почти всичко ми е безинтересно и повечето време сякаш не живея, а просто съществувам. Дори и нещо да ме удовлетвори, и то ми омръзва страшно бързо. Също така, много трудно контактувам с хората, не знам защо – просто не мога да ги погледна в очите. Предпочитам да си стоя със стари приятели и непрекъснато се опитвам да се „скрия“ на някое сигурно и най-вече уютно място. Предполагам, че 50 процента от хората имат подобни проблеми, но все пак не е приятно да се живее с тях. Всъщност живея някак си по инерция.

Отговор от д-р Димитър Тенчев:

Здравейте!

Всъщност проблемите Ви са два:

1. Липса на мотивация и удовлетворение от каквото и да е.

2. Проблем в отношенията и установяването на контакти с хората, с други думи трудна адаптация в нова социална среда.

Не е правилно да се правят заключения и характеристики задочно, но при голяма част от хората споменатия по-горе първи проблем е следствие на втория, разбира се не винаги. Неспособността да установим контакти в нова социална среда (нова работа, университет, неформална група и др.) и да се наложим в нея като личност често е причина да загубим интерес и мотивация от дейността, която се извършва в тази среда. Повтарянето на този епизод многократно ни прави все по-неуверени и плахи, все по-несигурни в способностите ни, кара ни все по-често и за по-дълго време да се “крием на сигурно и най-вече уютно място”. Тази “стратегия” обаче ни прави още по-неуверени, инертни и потиснати личности. Започваме да живеем от ден за ден (цветовете на живота се сливат в сивота), очаквайки нещо да се промени, едва ли не да се случи чудото, което да ни изкара от порочния кръг на унеса, в който сме попаднали и ако трябва да бъдем честни, който сме създали сами. Но никой не може да направи промяната вместо нас, да извърви нашия път, да научи нашите житейски уроци, казано накратко да изживее нашия живот, въпреки че в действителност голяма част от хората имат чувството, че живеят не своя, а живота на някой друг –“повечето време сякаш не живея, а просто съществувам”.

Може да започнете промяната като тръгнете обаче от фразата, която сте написал в мейла си, но в обратния ред “Съществувам, значи живея”. Разполагате с капитала, необходим за всяко ново начало в живота – фактът че сте жив и здрав. Дадености, които обикновено се сещаме да ценим едва когато има риска да загубим. Имате на разположение всеки един миг на настоящето, всяко едно тук и сега, които да станат начална точка в процеса на промяната, отправен пункт в пътуването към себеоткриването и личностната реализация. Най-трудно е началото, първата крачка от пътя, така както са най-трудни крачките за детето, когато прохожда. То прави няколко несигурни стъпки, олюлява се, пада, боли го, но пак става и продължава да се учи и от всяко падане научава по нещо ново в процеса на ходенето. Същото е и в живота. Той не е и никога не може да бъде само низ от успехи, приятни преживявания и мигове на щастие. Но животът е непрекъснато израстване, развитие, които са функция не толкова на успехите ни, а на грешките, които сме правили, на неудачите, които сме изживели, на тяхното преодоляване и на поуките, които сме извели при преживяването и надмогването им. Разликата между успелия и неуспелия човек е, че успелият никога не се отказва. Така че престрашете се да излезете от черупката, научете се да гледате хората в очите (в това няма нищо страшно), преборете се с най-големия вътрешен враг на човека – инертността и резистентността му към промяна. Ако изберете бягството от сигурността и от мнимия уют не може да загубите нищо, но ако не го направите е сигурно, че ще загубите най-истинското – себе си и фактът, че сте уникален и неповторим и че няма и не може да има точно човек като вас на този свят. Всеки човек се ражда с някакъв талант и призвание, проблема е, че не всеки постоянства да го открие, не дръзва да мечтае и да плати цената за мечтите си, която често е болезнена.

Ще завърша с мислите на двама успели мъже, които са грешали безброй пъти, но не са се отказвали, които са превърнали временните поражения в крайна победа.

“Първата стъпка към пътуването е да решим да не оставаме там, където сме” – Дж. П. Морган

“Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства за да го постигнеш” – Паулу Коелю 

 

доктор Димитър Тенчев

доктор Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting Център
Д-р Димитър Тенчев е сред от най-авторитетните психотерапевти в България.
Има дългогодишен професионален опит в областта на трансперсоналната психотерапия, хипнозата и хипнотерапията. Водещ е на семинарите по InSighting и е инспириращ лектор по теми, свързани с кризата на личността, индивидуалната свобода и себепознанието като път към фундаментална промяна.
Повече за д-р Тенчев