Депресията на депресарите

 

Един различен поглед за депресията
в поредния сеанс с д-р Димитър Тенчев

(Внимание! Четивото е непрепоръчително за ординери!)

“Здравей, как си днес?”

“Great!” без да се замисли ще изстреля англичанинът, докато се взира безизразно във вас или в някаква точка “отвъд” вас. Така или иначе той само си се взира. И само си говори. А дали наистина е great, хмммм, ще разберем малко по-късно.

“Нормално!”, ще отговорят 90% от българите, независимо къде се намират, какво правят, кой сезон е и за какво се борят. Друг е въпросът, че никой не знае кое е мерилото за норма и нормалното при един нормално ли е за друг.

Мисля, че все пак жокер за разбиране на понятието “нормално” можем да открием в отговорите на останалите 10% от “анкетираните” наши сънародници (които очевидно са извън нормата). Почти сигурно е, че попитани как се чувстват, те ще кажат или “Кофти”, или “Депресе”, или “Тъпо ми е нещо”.

Ако се позовем на социологичните проучвания до каква степен “дадена нация е щастлива”, българите са в дъното на всякакви класации по “оптимизъм”, “щастие” и всеподобен shit в стил позитивно мислене. От друга страна ако хипотетично приемем за вярно, че отговорите “кофти” и “депресе” са дадени от хора с по-висока степен на осъзнатост, които не отговарят на автопилот, а наистина си казват как се чувстват, то ще заключим, цитирайки “Досиетата Х”, че истината (в случая нормалното), е там някъде – в негативно-сенчестия спектър на психиката. И че всъщност голяма част от хората се чувстват по някакъв свой си начин кофти-никак-зле! Сиреч – депресирани. А отговорът “нормално” е просто утвърдена фраза, която цели по-скоро откланяне на вниманието към: “Не ме занимавай с глупости и не ме питай как съм”.

Прочети цялата статия: