+359 89 8819910
д-р Димитър Тенчев
Временните Автономни Зони – оазиси на свободата
Зоната на комфорт
Vs
Временните Автономни Зони
Как да достигнем до оазисите на свободата
един сеанс с д-р Димитър Тенчев
Отдавна ми се искаше да напиша статия за Автономните Зони – тема, която ме заинтригува по времето, когато InSighting още прохождаше и която за мен не губи актуалността си и до днес (свободата не може да загуби давност за тези, които не спират да я търсят, нали?). И ето… времето и фактите се наредиха в подходящата констелация, така че идеята ми започна да се материализира върху белия лист в подходящия словоред (надявам се, подправен с щипка вдъхновение), точно на подходящото място (изобщо… все подходящи неща). Но… да караме по същество. Смятам да се понеса директно по бурните вълни на свръхреалността (каквато е Автономната Зона), след това да се гмурна надълбоко в нея (където водите са спокойни, красиви, психеделично многоцветни и изпълнени с трепетен живот), да се опитам да ви накарам да я съпреживеете с мен и това да ви подтикне на мига да зарежете хилядите простотии от живота си, бълбукащи в застоялото блато на “шибаната рутина”, да нахвърляте набързо в раницата паничката си за ориз, спалния чувал, две-три тениски и яке и да грабнете тоягата на странници за да се отправите в търсене на своя (поне временен) оазис на свободата.
Синята пеперуда (Morpho peleides) – символът на InSighting
Хомеопатично доказване на качествата и значението на Синята пеперуда
През лятото на 2007 г. за първи път на тениските, подарени на участниците на тогавашния Голям семинар, се появи логото на InSighting, със Синята пеперуда, естетически втъкана в едно цяло с надписа (самото лого беше създадено в края на 2006 г. от Еци – талантлив дизайнер от световна величина, който за съжаление вече не е между нас). Оттогава InSighting логото се превърна не само във флагманска емблема, лесно разпознаваема от всички Инсайтъри, но и в символ, с който те започнаха да се идентифицират. Сини пеперуди започнаха да се мяркат по шалове, блузи, брошки, да се настаняват по шапки, надписи, татуировки, както и все по-често да присъстват като акценти по торти, пликове, подаръчни хартии, мандали, пръстени, колиета, статуетки, орнаменти от интериора на офиса или дома – списъкът може да се удължи практически до безкрай.
Депресията на депресарите
Един различен поглед за депресията
в поредния сеанс с д-р Димитър Тенчев
(Внимание! Четивото е непрепоръчително за ординери!)
“Здравей, как си днес?”
“Great!” без да се замисли ще изстреля англичанинът, докато се взира безизразно във вас или в някаква точка “отвъд” вас. Така или иначе той само си се взира. И само си говори. А дали наистина е great, хмммм, ще разберем малко по-късно.
“Нормално!”, ще отговорят 90% от българите, независимо къде се намират, какво правят, кой сезон е и за какво се борят. Друг е въпросът, че никой не знае кое е мерилото за норма и нормалното при един нормално ли е за друг.
Мисля, че все пак жокер за разбиране на понятието “нормално” можем да открием в отговорите на останалите 10% от “анкетираните” наши сънародници (които очевидно са извън нормата). Почти сигурно е, че попитани как се чувстват, те ще кажат или “Кофти”, или “Депресе”, или “Тъпо ми е нещо”.
Ако се позовем на социологичните проучвания до каква степен “дадена нация е щастлива”, българите са в дъното на всякакви класации по “оптимизъм”, “щастие” и всеподобен shit в стил позитивно мислене. От друга страна ако хипотетично приемем за вярно, че отговорите “кофти” и “депресе” са дадени от хора с по-висока степен на осъзнатост, които не отговарят на автопилот, а наистина си казват как се чувстват, то ще заключим, цитирайки “Досиетата Х”, че истината (в случая нормалното), е там някъде – в негативно-сенчестия спектър на психиката. И че всъщност голяма част от хората се чувстват по някакъв свой си начин кофти-никак-зле! Сиреч – депресирани. А отговорът “нормално” е просто утвърдена фраза, която цели по-скоро откланяне на вниманието към: “Не ме занимавай с глупости и не ме питай как съм”.
