Знам цената си, но понякога се чувствам нищожна и объркана
Аз съм обикновена жена на 48 години със семейство и работа. Обичам да чета да се радвам на дребните неща. Така бягам от действителността, в която се говори само за пари – те се смятат за висша ценност. Дори сестра ми, която живее в Канада от 10 години ме смята за неуспяла. И разни смешници с пари гледат на хора като мен с пренебрежение. Нося в душата си красота и доброта, но днес това не се търси. Знам цената си, но понякога се чувствам нищожна и объркана. Нормално ли е това или аз наистина съм неуспял човек?