Казуси - Неудовлетворение

Винаги при мен е съществувала една необяснима неудовлетвореност

На 34 години съм, омъжена, с едно дете на 7 години. Със съпруга ми имаме собствено жилище, работата ни е сравнително добре платена, особено за криза, разбираме се. Пиша това, за да поясня, че нямаме някакви необичайни материални или семейни проблеми. Позволяваме си излизания и почивки в границите на разумното. Винаги при мен е съществувала една необяснима неудовлетвореност. Мислех да уча, отказах се. Мислех да спортувам, пак не намерих време. Страх ме е да изляза извън рамките на подредения си живот. Искам да пробвам толкова нови неща и ме е страх. Живея постоянно с мисълта, че животът минава покрай мен, а аз не правя нищо. Може да звучи несериозно, на фона на проблемите на хората, които споделяте ( липса на пари, работа, здраве и т.н. ). Аз работя много за това, което имам. Излизам рано, връщам се късно и лягам и пак отново и това еднообразие ми тежи страшно.

Отговор на зададения въпрос:

Неудовлетвореността е знак, че правите прекалено много компромиси в живота си и душата ви се бунтува срещу тях. Затворили сте ежедневието си в рамките на статуквото – семейство, работа, планирани почивки и опити да се нагодите към тях. С живота си отговаряте на очакванията на социума, но душата има свои собствени очаквания и те не се припокриват с това да се превърнете в средностатистическа извадка. Не е просто мисъл, наистина животът ви минава покрай вас и сигурен признак за това е, че не правите нищо за самата себе си. Ако за миг излезете от ролята на майката, съпругата и работещата жена, можете ли да си отговорите на въпроса коя сте? Пишете, че сте мислила да учите, но сте се отказала, че сте искала да спортувате, но не сте намерила време, но по-важното е защо сте искала да учите или спортувате? Вътрешна ваша потребност ли е продиктувала нуждата да учите и да спортувате или отново сте се опитвала да запълните ваши вътрешни дефицити с модели, зададени отвън? Целта не е да се запълни ежедневието ви до такава степен с ангажименти, че да нямате и минута за себе си, а напротив – да правите тези неща, които идват от вас самата, развиват ви като личност и ви дават усещане за свързаност с истинското ви аз.

Многократно съм споменавал, че естественото агрегатно състояние на душата ни не е изфабрикуваното от ума ни щастие, а свободата. Ако не искате живота просто да мине покрай вас, е необходимо да се освободите от илюзията, че подреден и удовлетворителен живот са едно и също нещо. Най-важното е да откриете коя сте вие и кои са истинските ви потребности? Можете да  направите списък на тези „толкова нови неща”, които желаете да пробвате, просто да затворите очи и да си представите как ги осъществявате едно по едно. Представете си го в детайли, сякаш се случва в настоящия момент. И обърнете внимание каква е водещата емоция, която ви изпълва, докато си го представяте. Направете от списъка само нещата, които ви изпълват с ентусиазъм. Ако няма такива неща, направете си нов списък, докато се появи нещо, което наистина би ви изпълвало с радост да правите. И започнете да го правите. Междувременно направете и списък с нещата, които са част от ежедневието ви и ви тежат, докато ги вършите; които ограбват времето, енергията и жизнерадостността ви. Там се крият компромисите в живота ви. Докато животът ви е низ от безрадостни задължения, колкото и подреден той да ви изглежда, няма да ви носи нищо друго освен страхове.

Неудовлетворението ви идва от матрицата на живеене, която сте приели за норма и за свой живот. Излезте от матрицата!

Д-р Тенчев

още от психотерапевта: