Съзнанието предопределя битието

Съзнанието предопределя битието

Публикувано: сп. “Жената днес”, февруари / март 2008 г.
Интервю на: Лилия Попова с д-р Димитър Тенчев

Д-р Тенчев, какво представлява хипнозата?

Хипнозата е променено състояние на съзнанието, индуцирано от хипнотерапевт. Физиологично обяснено –  мозъкът забавя активността си. Като субективно преживяване се характеризира с някои феномени като трансфериране на концентрацията от външния свят към вътрешния, с променена модалност на времето – то тече или по-бързо, или по-бавно, получава се т.нар. трансова логика, която наподобява съноподобни състояния, при които могат да възникват различни образи, мисли, идеи, които логически не могат да се навържат във всекидневния живот, но в хипнотично състояние изглеждат напълно логични. Промененото състояние на съзнанието  благоприятства внушаемостта, при която могат да се променят мисловни модели, модели на поведение и дори да се разместват и трансформират по-дълбоки пластове от несъзнаваното, което да доведе до по-фундаментални промени на личността и живота й към по-добро.

Психотерапията е хигиена на душата. Целта е да се редуцира стреса, да се развие потенциала на личността, да се акцентира на живота в настоящето – тук и сега, а не върху миналото или бъдещето. Разгръща цялостните ни заложби към по-добро, което цели да станем по-свободни, което ще ни дари с повече мигове на щастие.

Може ли да бъде опасна хипнотерапията?

По никакъв начин. Хипнозата е най-безопасната терапевтична практика, защото е физиологично състояние на мозъка. Човек, особено при децата е доста забележимо, влиза в хипноза 10-15 пъти на ден. Това са микро паузи на мозъка, в които той си почива, забавяйки честотите си. И тогава човек се чувства изведнъж уморен, замаян, има нужда от пауза. Това са спонтанни промени на съзнанието, които целят именно възстановяване. Т.е. хипнозата не е изкуствено състояние, което се индуцира отвън по насилствен начин. Терапевтът подпомага човек да навлезе в естествено състояние на по-дълбоки нива на осъзваване на своята същност. Съществуват автохипноза, автогенен тренинг, различни медитативни техники, с които човек навлиза по-дълбоко в истинското АЗ. Тези естествени състояния на съзнанието за съжаление са още много слабо изучени. Трасперсоналната психология и психотерапия, която ние разпространяваме в България, е психологията на бъдещето, която започва да очертава картографията на белите петна на съзнанието и непроучените измерения на психиката. Откриват се дълбоки истини от източните философии, от шаманизма, от духовни традиции от различни времена, епохи и географски точки – и се обясняват от гледна точка и в контекста на съвременните научни възгледи за съзнанието.

Нещо като среща на езотериката с науката?

Нека го наречем не езотерика, а среща на духовните традиции с науката. Думата  езотериката е добила едно по-екстрасенско звучене. Занимаваме се с трасперсонална психология, правим семинари по дишане (InSighting), въвеждаме цяла нова психотерапевтична практика. Може да се каже, че сме граничната област между психологията и духовното. Затова таргетната ни група  е не просто да лекуваме хора с психически проблеми, а висшата октава е развивтие на потенциала на личността, разгръщане на целия й вътрешен ресурс, интегриране на дарбите в ежедневието, така че то да се променя по позитивен начин.

Т.е. тази терапия ни помага да открием какво носим в себе си…
… и да го изявим по максимален начин, така че да се подобри животът ни. Не битието предопределя съзнанието, а съзнанието – битието. Вътрешният ни свят, промяната в него, докосването до автентичното ни АЗ променя живота ни към по-добро, изкарва ни от негативните зацикляния, разбива остарелите ни схващания и представи за живота, разкривайки ни света по един нов начин. Това става с промяна на световъзприятието, а не чрез някаква насилствена промяна, водена от терапевта. В хипнотерапията не се стремим да постигнеме някакъв идеал, който клиентът си е наложил – че той така трябва да изглежда пред света. Това е един пиедестал, един фалшив имидж, който може да създаде невроза и да задълбочи наличните психични проблем. Целта е първо да опознаем себе си, да се приемем такива каквито сме – безусловно, и тогава скритият потенциал, ресурси и дарби ще се събудят по естествен начин и ще намерим уникалното си място в света.

Нека уточним нещо – нали чрез хипноза не могат да се внушават мисли? Да манипулираш, да внушиш нещо вредно?

Не, не могат. Хипнозата не е толкова механистична – някой ляга, вкарваш го в хипноза, внушаваш му нещо, той става и вече няма този проблем. Съзнанието не е толкова елементарно устроено. Съвременната клинична хипнотерапия използва т.нар. Ериксонианска хипноза, при която целите на терапията се постигат чрез косвени внушения, изобщо не се засяга пряко проблема. Разказват се притчи, метафори, истории, които може да съдържат поука за проблема и неговото разрешаване, защото съзнанието не може да променя несъзнаваното по насилствен и волеви начин. Именно затова не съм привърженик на т.нар. системи за позитивно мислене. Това е като пластичната хирургия – променя те на много повърхностно ниво, но не променя същността ти, проблемите си остават същите. Целта е да бъде докоснато несъзнаваното, защото то е кукловодът, който предопределя действията, изборите, решенията, мотивацията, живота ни… Особено когато става дума за някакви манипулативни или вредни внушения, те автоматично ще бъдат отхвърлени от несъзнаваното, защото не са в унисон с ценностната система и вътрешния свят на хипнотизирания.  На учебни хипнози сме правили опити с пушачка, която не иска да спре пушенето, и не го спира след направеното внушение. Много хора си мислят, че идвайки веднъж на хипноза ще решат проблема си и, без самите те да се променят, без са сменят мисловните си нагласи, той ще изчезне. Това е мит. Често на шега казвам, че определението за луд е човек, който прави нещата по един и същи начин, но очаква различни резултати. Не може ние да не се променим, а животът ни да се промени.

Според холистичната философия и медицина психичните проблеми са причина не само зад психичните разстройства, но и за физическите (т.нар. психосоматични) заболявания. Те са отражение на някаква неправилна, вредна за самите нас нагласа, чувство, емоция, мисловно вярване и т.н.
Аз като терапевт не мога да спра алкохола или наркотиците вместо някой зависим. Той трябва да извърви пътя. Психотерапевтът е мощен катализатор за промените, но катализаторът не може да предизвика реакция без участието на химични вещества.

Хора с какви проблеми най-често се обръщат към вас?

С паническо разстройство, което протича със сърцебиене, изпотяване, разтреперване, паник-атаки, усещане за ужас, за страх. Страдащите спират да излизат сами, получават тези паник-атаки в различни ситуации. Разпространява се ендемично в цял свят. И е доказано, че е продукт на стреса в съвременното общество, че е форма на бунт на организма срещу дълбокото вътрешно неудовлетворние от живота ни и второстепенната роля, която играем в него.

Проблемът на съвременната медицина е, че лекува само симптоматиката, рядко се стига до етиогенезата, до причината на дадено заболяване. Много често в учебниците по медицина пише: „етиология – неизвестна, лечение – симптоматично“. За много заболявания. Лекуваме симптома, но не знаем какво стои зад него. Това е много явно при паническото разстройство.

А хора с депресии?

Да. И не е задължително да имат някакви конкретни проблеми – съществува и т.нар. ноогенна депресия, при която наглед всичко в живота ти е наред, но не си удовлетворен от него, нещо повече – потиснат си, нещастен, продължително време си отчаян. И не може да се стигне до причината за депресията, тя обикновено е екзистенциална и се дължи на порешна житейска стратегия. Съвременното общество ни налага модел – ако си богат, с кариера, жена и деца, ако си създал от себе си добър консуматор, който може да си позволи всичко, значи си успял… Тук предефинираме думата успех – успехът е вътрешно състояние, не е признание от другите, не може да бъде оценка от обществото.

Друга група са хората с фобии. Има специфични такива като от котка, куче, височина, летене със самолет, големи пространства, мръсотия, микроби, даже буболечки, най-различни са.

Случва ли ви се при лечение на някаква конкретна фобия да откриете причината някъде назад във времето?

Да, случва се. И на сайта ми е описан случай – при пациентка с фобия от котки открихме причината в ранното й детство. И решихме проблема, изчезна алогичният й ужас.

Лекувате ли зависимости?

Да. Но не се получава, ако те самите не искат да се откажат. Имам успешни случаи при лечение на алкохолизъм, на някои по-леки наркотични зависимости. Почти 100% успеваемост имам при лечение на зависимост от хазарта.

По-интересната група от хора са тези с неудовлетворение от живота или някоя житейска сфера, което може да се изяви като реактивна депресия – трайна потиснатост, демотивираност, безразличие, инертност, „живот на тихо отчаяние.” При тях в дадена сфера от живота нещата не вървят. Например в любовта – винаги попадат на един и същ тип партньори, които създават едни и същи проблеми. Или пък на различни работи, но отново има сходни проблеми с шефа или колегите. При решенията правят сходни избори,  които често мултиплицират като матрица едни и същи проблеми. Зацикляне, сякаш си омагьосан.

Как помага терапевтът в такива случаи?

Подходът е индивидуален. Аз използвам хипнотерапия, трансперсонална психология.  Опитваме се да докоснем клиента до истинския му АЗ. Това, което в трансперсоналната психология се нарича „вътрешната мъдрост“, която е в несъзнаваната част от нашето съзнание, или „съвършеният АЗ“, за който говорят всички духовно-философски системи от древността. Докосването до АЗ-а разчупва маските на  егото, които са били създадени, за да бъдем по-приемливи в социалната си среда. То като философски камък изцерява душата и променя живота ни. Основният принцип е промяната вътре в нас, изолирането на мисловните модели на най-повърхностно ниво и достигането на пластовете на незъснаваното, които са били причина чрез нашите действия, избори, решения и дори мисловни представи да предизвикаме тези събития. Променяме вътрешния свят и по този начин анихилираме външния проблем, което става за различно време и с различни методи при различните хора. Понякога трансформацията е предизвикана по интуитивен път, в противовес на логиката, която търсят психоаналитиците.

Промяната е процес, не еднократен акт. Много е важно как клиентът ще погледне на хипнозата ипсихотерапията – дали е горчивият хап, който трябва да преглътне, за да се излекува, или е нещо, което се прави с желание, дори нещо като хоби, в което имаш вълнуваща среща със себе си и се докосваш до много по-дълбоки сфери от своето съзнание. При последните терапията кулмирина в личностно израстване и духовно преоткриване.  На семинарите идват хора, които са дълбоко философски ориентирани, търсят, не се задоволяват с битовизма в живота, не спират единствено до задоволяване на базисните потребности.

Кое е най-трудно постижимото в живота?

Според мен животът не е и не трябва да бъде борба, а е пътуване. Така че гледам на случващото се по пътя ни не като на препятствия, а като на предизвикателства, превръщащи се във възможности. Едно такова предизвикателство е да намериш половинката си. Не става дума да намериш просто когото и да било, за да заживееш с него, да създадеш семейство, деца и т.н., правейки компромис, защото „така трябва.”

Вярвате, че всеки човек има своята единствена половинка?

Да вярвам го, макар че не обичам думата „вяра“. Вярата е липса на познание. Считам, че съществува човек, който е най-подходящ за теб, но не е задължително да го намериш – тогава се задоволяваш със заместители. Когато го намериш, знаеш че е той или тя.

Основен принцип на терапията ни е да не се правят компромиси. Колкото е по-голям компромисът, толкова е по-голямо нещастието в бъдеще. Компромисът е лоното на предстоящото страдание. Ако се задоволяваш с трохите, които ти се подхвълят от съдбата, никога не можеш да седнеш на царската трапеза.

Какво търсят търсещите?

Те не спират до там да имат материално благополучие, съвършено здраве, богатство, любов, себереализация, кариера… Има един основен проблем – болестите, старостта, смъртта… А страхът от тях е дълбоко вкоренен в човешката психика. Преходността ги кара да се замислят защо сме тук, има ли смисъл животът, продукт на някакво хаотично комбиниране на елементи в материята ли е или на едно по-висше съзнание? Кой е творецът? Какво е съдбата? Има ли карма? Какво е крайното предназначение на човешкия живот като цяло? На моя живот – като мисия, като личен мит? „Личният мит“ е термин, въведен от Карл Юнг, основателя на трансперсоналната психология. Тези хора превръщат терапията в духовно пътуване към себе си.

Има хора, които твърдят, че се връщат към спомени от минали животи или пък т.нар. родствени спомени, които се предават генетично от рода, дори от много древни времена, преживяват травмата на собственото си раждане, водеща до емоционално и физическо изцерение. В последната книга на Станислав Гроф, която издаваме тези дни, са описани много такива случаи.

А вие в практиката си сблъсквали ли сте се с такива случаи?

Случва се често на нашите семинари по дишане, където преживяванията са изцяло спонтанни. Лягаш, дишаш и нещата се случват сами.

Но не е задължително да имаш такива преживявания при хипнотерапия или при дишане за да се промени животът ти. В началото когато започнах да се занимавам с хипноза и аз бях много запален относно предишните прераждания – от Брайън Уайс и други книги, но той самият казва, че успеваемостта му е около 40%. Една част от хората не могат да влязат в регресия за този си живот даже. Все още нямаме верификация, че тези спомени са истински. Това разбира се не значи, че ги отричаме, нито че не представляват интерес за нас. Като цяло не съм привърженик на т.нар. регресивна хипнотерапия, защото самото повторно преживяване на травмата не води до нейното реконструиране. Убедил съм се стотици пъти. Тезата за освобождаването при повторно преживяване идва от Фройд, но аз не съм изцяло съгласен с нея. Считам, че енергията следва вниманието. Колкото повече вниманието се насочва към травмиращи случки и събития, толкова повече те започват да се възпроизвеждат в нашия ум и нашия живот.  Ако това се случи спонтанно и има изцелителен потенциал, нещо което се е случвало стотици пъти на семинарите ни, е ОК, но не бива терапевтът да налива допълнително масло в огъня на страданието. Стремежът е да се намери животворната вода, с която да го изгаси.

А как човек, който знае източникът на травмата му може да се освободи от травмиращото преживяване?

Когато се освободи умът от представата за времето и фиксирането му в него. Основното нещастие на човека идва от факта, че не живее в настоящия миг. Изцяло сме погълнати от съжаления, от вини или някакъв тип носталгия, угнетеност от миналото, или пък страхове, притеснения, опасения и надежди, свързани с бъдещето… И така изпускаме настоящия миг, тук и сега. Първо трябва да се концентрираме в настоящето, после да навлезем дълбоко в себе си. Церителят в нас ни лекува. Всяка психотерапия е самотерапия. Терапевтът е допълващ фактор. Често хората си мислят, че трябва да осъзнаят ментално нещо. Това не е достатъчно. Умът понякога е най-големият ни враг. Истинската трансформация става под водата на осъзнатостта, в несъзнаваното, където невъзможното започва да се случва. Умът създава истинските ни пробеми. Той трябва да бъде служител на вътрешния ни свят, а не деспотичен господар. А именно умът е издигнат в култ, че е най-висшето нещо в човека.

А кое е най-висшето, душата ли?

АЗ-ът. Той не може да се дефинира. Някои могат да кажат „висшия АЗ“, душата, „Бог в нас“, „свръсъзнанието” – въпрос на терминология. Това е автентичната, истинската част от нас, която не може да бъде повлияна от света и външните обстоятелства. В него се съдържа изцелителният потенциал, който може да излекува и душата, и тялото, който може да ни „прероди” за нов живот.

Тази част, която се преражда ли?

Нека кажем тази част, която остава непроменлива във вечно променящата се Вселена. Ведите го наричат „атман“ – духа, не душата. Душата е „атма“. Атман е вътрешно присъщата ни мъдрост. По-академичната психология го отрича. Медицината не може да го достигне. Но ако го няма, животът е напълно безсмислен. Целият ни живот се пропилява в борби, целящи да притъпят болката, защото той непрекъснато е пропит от драми, от трудности, от битовизми, от простотии… Правим какво ли не за да направим битието си по-леко, а не то да стане по-цялостно, по-свободно, по-щастливо, да отдалечим максимално мига на смъртта, забравяйки, че живеем и със съзнанието може да рисуваме платното на живота си. Въпросът е защо сме тук, защо сега? Има ли смисъл? Този въпрос обобщава вечното човешко търсене. Трансперсоналната психология не дава дефинитивен отговор, но стига много по-далече. Тя дава методът, с който всеки може да намери отговора сам за себе си.

доктор Димитър Тенчев

Доктор Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting Център
Д-р Димитър Тенчев е сред от най-авторитетните психотерапевти в България.
Има дългогодишен професионален опит в областта на трансперсоналната психотерапия, хипнозата и хипнотерапията. Водещ е на семинарите по InSighting и е инспириращ лектор по теми, свързани с кризата на личността, индивидуалната свобода и себепознанието като път към фундаментална промяна.
Повече за д-р Тенчев
доктор Димитър Тенчев

Най-нови публикации от доктор Димитър Тенчев