Страх от публични изяви

“Смелостта се изразява в това да преминаваме през неуспехите без да губим ентусиазма си” – Уинстън Чърчил

Проблемът

Страхът от публични изяви е често срещан проблем, който се проявява при хора от различни възрастови групи и в различни сфери от живота. При студенти – страх от изпити, при хора от най-различни професиoнални сектори, изискващи комуникация и представяне на продукти (лектори, мениджъри, продавачи и др.) – страх от презентации и говорене пред публика, при хора на изкуството – сценична треска и страх от публиката, при спортисти – “блокиране” по време на състезание и показване на резултати далеч под възможностите.

Логически знаете, че притесненията и блокирането ви са ирационални в своята същност. От един изпит, презентация, концерт или състезание не зависи животът ви, нито ще се обезцените като личност. Логически, съзнателно, рационално, волево си внушавате, че сте в пълна безопасност и можете да покажете максимума от себе си. И това би трябвало да ви кара да се чувствате добре. Но не се случва!

Безименният сив “тиранин” – публиката е там, взира се от мрака с безброй чифтове очи и сякаш очаква да се изложите и да станете за смях.
Една по-дълбока част от съзнанието ви (подсъзнанието) усеща ирационален страх, който с повод или без повод прераства от интензивна тревожност в панически страх. Сърцето ви започва да галопира лудо в гърдите ви. Тялото ви се облива в ледена пот. Слънчевият ви сплит се свива на “топка”. Умът и тялото ви блокират. Въпреки логическите схеми на себеубеждаване, че сте наред и волевите усилия да възвърнете контрол над ситуацията това не се случва.

Решението

Хипнозата работи с тази част от съзнанието, която генрира проблема и изпраща сигналите на тревожност към тялото при помисляне или наличие за “публика” и изява пред нея.

Хипнотерапевтът използва хипнотичния транс (психотерапията се осъществява в хипноза) като уникална възможност да помогне на подсъзнателната (емоционална) част от вас да реконструира и освободи несъзнавания материал, който стои в основата на страха от публични изяви. Цялата терапия се свежда до освобождаване от навика да се страхуваме. Необходимо е просто да си припомним присъщото състояние за всеки човек – да комуникира, да говори, да се изявява, независимо дали е пред един човек или стадион от десетки хиляди души. Подсъзнанието не се интересува, нито се повлиява от “разумни доводи”. По тази причина проблемът може да бъде решен генерално в състояние на хипноза, вместо да се опитвате да го потискате, контролирате или още по-лошо да го приемете като част от живота си и да се примирите да живеете с него.

Цялата терапия ли се провежда под хипноза?

Първият сеанс протича под формата на предварителен консултативен разговор. Изключително важно е да знаем не само какъв е проблемът ви, но и да опознаем щрихите на човека (и съзнанието), който го е създал. Това ще предопредели подхода и вида терапия, които ще бъдат прилагани при следващите ни срещи.

Голяма част от терапевтичните сеанси в Инсайтинг център се провеждат като хипнотерапевтични сесии, но те се комбинират с вербална терапия, водено въображение, релаксационни практики и не на последно място с Инсайтинг интензивно дишане – авангарден преживелищен метод, чието въвеждане драматично увеличи ефикасността на терапията и видимо редуцира времето за лечение на страх от изява пред публика.

Целият дизайн на психотерапията се определя не само от спецификата на проблема, който ви е довел при нас, но и от индивидуалните характеристики на личността ви, както и от предпочитанията, които имате за честотата и вида на самата терапия. Ще бъдат приложени взаимодопълващи се методи и терапевтични техники, които се комбинират в комплексен индивидуален подход, водещ до успешното разрешаване на проблема ви.

Психотерапията не е занаят, а изкуство. Именно затова методите ни, прилагани към всеки от вас са строго индивидуални, съобразени със спецификата и уникалните характеристики на вашата личност.

Колко сеанса ще са нужни?

Един от сътрудниците на големия физик Стивън Хокинг споделя, че е много по-лесно да се изгради единна теория, обясняваща възникването на Вселената, отколкото да се опознае вътрешната Вселена на един единствен човек. “Всеки човек е различна Вселена и това ме прави късметлия, че не съм психотерапевт, а физик”, казва той.

Психиката и нейните характеристики не са параметри, които подлежат на измерване и прогнозиране.
Дори при хора с еднакъв проблем, протичане и симптоматика на разстройството, терапията продължава различно време. Причината е една – всеки има своя стъпка за “узряване” и време, за което да допусне настъпването на автентична вътрешна промяна.

Хипнозата е първата утвърдена краткосрочна терапия, въведена в световен мащаб. Голяма част от пациентите имат подобрение или трайно излекуване между 2 и 10 сеанса. Има разбира се случаи, при които терапията продължава по-дълго време. Имаме клиенти, чийто проблем отдавна е решен и продължават да провеждат хипнотерапия за разрешаване на други проблеми, за намиране на екзистенциални отговори или като средство за разгръщане на личностния им потенциал.

Нека не забравяме законът за обратния ефект: “Колкото повече искаме нещо да се случи, толкова повече става обратното”. От решаващо за успешния изход значение е да подходите към целия процес на промяна с правилно отношение, лишено от нетърпеливост, припряност и консуматорска нагласа. Тогава нещата ще се случат по-бързо и ефективно, отколкото сте се надявали.

За всеки ли е ефективна хипнозата?

Хипнотерапията, съчетана с Инсайтинг интензивно дишане е краткосрочна и с висока ефективност терапия за лечение на различни видове фобии, в това число и страха от публични изяви.

С течение на годините практика установихме, че няма човек, който да не може да бъде освободен от проблема си. Различно е времето, необходимо му да допусне промяната първо вътре в себе си, а след това да я интегрира и в живота си. Защото човек не обича да се променя и се вкопчва в илюзията, че нещо му осигурява сигурност, дори и това да е статуквото на болестта.

Така въпросът, който трябва да се зададе не е “дали ще се оправя”, а “колко време ще отнеме”. Отговорът специално на този въпрос не зависи само от терапевта, а от решимостта на пациента да се освободи от матрицата на проблема.