Съгласна съм напълно, че ние сме отговорни за всичко, което ни се случва и най-вече за „драмите“ в живота ни. В последния месец имах проблеми в работата, породени от неуспехи в общуването с хората – мисля си, че не греша, държа се добре, тактична съм… а нещата не се получават. В личния живот същата работа – от доста време нямам човек до себе си, само сексуален партньор, с когото също се виждам сравнително рядко, а в интерес на истината го харесвам не само за секс, но както изглежда нищо повече от това няма да се случи. Приятели – малко или по-добре да кажа никакви. Усещам се как и аз самата напоследък се изолирам от хората, започва да ми коства големи усилия да разговарям, дори да стана сутрин от леглото, да изляза навън… И бам – себореен дерматит, бам – откриват ми болест на Хашимото! А аз продължавам да изтезавам тялото си с вредна храна, алкохол, обездвижване, изолация. И уж осъзнавам, че за всичко това съм си виновна само аз, в живота ми е имало и възходи и падения, но ми става все по-трудно да намирам пътя. Казвам си – ще променя това, ще се откажа от онова, ще започна нещо ново, интересно и… нищо. Та така, не знам как, откъде, а не се харесвам такава, обвинявам се, чувствам се виновна, неудовлетворена, жалка дори. На 27 години съм, с приятна външност, но в последния „сериен“ месец изглеждам сякаш състарена, унила, уморена, няма го живеца и не знам откъде да намеря силите да се променя. 
Благодаря ви, че изчетохте всичко това.

Read more