+359 89 8819910 
[email protected] 
Имам проблеми в личния живот. Имам човек до себе си, който не се грижи за връзката ни, както и не се отнася бащински към сина ми. В началото не беше така. Беше мил, нежен, любвеобилен, грижеше се за връзката ни и сина ми. Какво да направя?
Аз съм на 36 г. и имам 2 деца. Живея с мъж, който има едно дете, което ни посещава всяка седмица. Много се разбираме и уважаваме, но проблемът е, че щом дойде неговото дете, аз не го интересувам. Много ме боли всичко това и се чувствам много самотна.
Жена на 34 години съм, несемейна, без деца, живея на семейни начала с женен мъж с разлика във възрастта ни 22 години. Страхувам се да променя нещата, а се боя че ще остана вечно сама, нищо не ме радва, затворила съм се в себе си, не ми се говори с никого, а работата ми е да комуникирам с клиенти. Нямам хъс за нищо. На какво се дължи това?
Откакто преди 2 месеца приятелят ми ме заряза без видима причина се промених тотално. Станах апатична, разсеяна, нервна, сякаш нищо няма такова значение както преди. Чувствам се толкова наранена от предателството и лъжите, а в същото време съм ядосана на себе си от това колко наивна съм била. Искам да продължа напред, а все едно живея в миналото и преживявам случилото се всеки ден наново. Имам проблеми и със съня и често се стряскам от кошмари. Искам да намеря друг мъж, да започна нова връзка, но усещам, че нещо ме спира, страх ме е отново да не бъда наранена. Чувствам се толкова объркана и не зная къде греша, тъй като в последните ми две връзки ме заразяха изведнъж, сякаш без причина. Искам да продължа напред с живота си, но не зная как. Какво мога да направя?
Възможно ли е да има нормални отношения между съпрузите след изневяра. Съпругът ми вече една година се лута между мен и другата. Бях готова да простя, но не очаквах, че това е толкова трудно. В смисъл че не мога да простя нещо което не е приключило. Той няма силата да се откаже нито от нея, нито от мен. Последното ни решение е той да излезе на квартира. С разума си осъзнавам, че е наивно се надявам нещата да се оправят. Всеки път постъпвах много толерантно и сега разбирам, че може би там ми е грешката. Изчетох много материали по темата, книги които ми помогнаха да приемам нещата по-леко. Има ли смисъл да се боря за любовта си за семейството си? Той не приема помощ ,чувства се зле, но досега не постигна нищо. Казва ми, че е правил много опити да се раздели с нея, но те продължаваха най-много седмица. До сега не се разделяхме, защото къщата, в която живеем е на двамата и той не искаше да се махне. Мога много да пиша, но това може би е достатъчно.
