Хипнозата – научен метод или шарлатанство?

Хипнозата – научен метод или шарлатанство?

Публикувано: сп. „Ум и душа“, българско издание, брой 2 / 2009 г.
Интервю на: Диана Сукманджиева с д-р Димитър Тенчев

И до ден днешен хипнозата не може да се освободи от своето магично-мистично минало. Съвременните хипнотерапевти не се кълнат в свръхестествени способности. Актуалният метод няма нищо общо с „магнетизирането“, което практикува основателят на хипнозата, лекарят Франц Антон Месмер през XVIII век. Едва когато Милтън Ериксон (1902-1980) подновява изцяло метода, хипнозата се завръща като метод в психотерапията. Хипнотерапията на Милтън Ериксон се смята днес за най-модерната форма на хипноза, от която произлизат и много други методи, като например NLP (невролингвистично програмиране).

Доктор Тенчев, как бихте обяснили какво е хипноза на хората, които не знаят нищо за нея?

Трудно е да се опише нещо, което не е пряко преживяно от човека, на когото се опитваме да го обясним. Представете си, че се опитвам да ви предам аромата на цветето франджипани – има тропически, омайващ, сладникав, навяващ носталгия по изгубения рай аромат. Това бяха първите ми впечатления, когато помирисах франджипани, когато бях посетил една екзотична екваториална дестинация. Но добивате ли впечатление за истинския аромат на цветето по моето описание? Можете ли да го възпроизведете без да сте имала предишен опит точно с този аромат? Със сигурност не.

Подобно нещо е и хипнозата, както и всяка преживелищна терапевтична техника или духовно преживяване. Има една известна будистка поговорка: „За да познаеш Буда, трябва първо да го убиеш“. Има се предвид да се освободиш от всички ментални концепции, предубеждения, предразсъдъци, страхове, опасения, очаквания или суеверия относно това какво е Буда или Буда умът (състоянието на просветление). С други думи трябва да имаш непредубедно и чисто от представи съзнание като големия бял кино екран, за да можеш да се потопиш в истинското преживяване било то на някоя медитативна практика или на хипнозата като автентично преживяване.

Затова ще се опитам приблизително да опиша с думи хипнозата като термин, с уговорката, че истинската идея на нещо, което трябва да се преживее, се загубва  в лабиринта на думите или изопачава в представите, които тези думи предизвикват в нас. Според класическото определение хипнозата е променено състояние на съзнанието. Но това е повече изтъркано от папагалско повторение клише, отколкото реално описание на значението на преживяването (не просто на термина). Много по-правилно е хипнозата да бъде разгледана не като някакво статично състояние, а като динамичен процес, в който хипнотизираният (клиентът) се потапя изцяло в необятната вселена от своите вътрешни преживявания, които се съпътстват от различни хипнотични или трансови феномени – например моноидеизъм (концентрация на съзнанието върху една идея или обект), регресия (изключително реалистично повторно преживяване на минало събитие, а не просто спомнянето му), анестезия, амнезия, хипермнезия и много други. Процесът на хипноза е немислим без наличието на опитен хипнотерапевт. Не може да бъде разгледана хипнозата извън контекста на динамичните отношения между хипнотерапевта и хипнотизирания, защото първият осигурява транса като преживяване, а вторият го приема. В този ред на мисли от дългогодишния ми опит мога да кажа, че хипнозата е специфично, уникално отношение на доверие между терапевта и клиента, което е насочено единствено и изцяло към благополучието на клиента – намаляване на стреса, премахване на лош навик, изцеление на психическо страдание, пробуждане на потенциала на личността и повишаване на неговата изява, подобряване на качеството на живот, пряко свързано със светоусещането и т.н.

Хипнозата често се свързва с нещо езотерично. Наистина ли функционира с махало или монотонен глас?

Клиничната хипнотерапия е отдавна изчистена от обременяващата я мистификация и екстрасенската езотерика. Тези, които се опитват да придадат такъв нюанс на хипнозата или не са запознати с истинската й същност или са комплексирани „терапевти“, които нямат друго поле на изява освен това да покажат доминацията си (респективно превъзходстовото си) над хора, които имат нужда от тяхната помощ. Такова насаждане на мнението за хипнозата, която по същността си е мощно средство за трансформация и промяна е вредно, доколкото създава неверни представи в обществото. Често епохални открития са били заклеймявани или отхвърляни именно поради страх, суеверие и създаване на неправилни представи за тях.

А иначе хипнотичен транс може да бъде индуциран по стотици начини – с махало или монета, с приближаващи се пръсти към клиента, с фиксиране на погледа върху петно на стената или с визуализация на мастилена капка, с техника за прогресивна релаксация, с ръкуване, с вербални или невербални методи, с бързи или бавни индуктивни техники. Целта на всичко това е една – да се преориентира вниманието на хипнотизирания от външния свят към неговата психическа вселена – мястото, където се осъществява транса.

Относно гласа – наистина в повечето случаи тембърът е по-различен от този, който използваме в ежедневието, обикновено при задълбочаване на хипнотичния транс дикцията става по-забавена, по-накъсана, гласът е „по-дълбок“. Но тези промени са условни. Имало е много случаи, когато съм правил хипноза с нормалния си тембър, говорил съм забързано в стила на клиента, използвал съм думи или интонация, характерна за самия него и трансът е бил налице. Умелото въвеждане в хипноза се подчинява на ситуацията и максималното използване на всичко, което се появява в тази ситуация. Дори звукът от бормашина в съседно помещение може да се утилизира за задълбочаване на хипнозата,  а не да бъде разгледана като досаден шум, пречещ за това.

Защо хипнозата може да бъде приложена в психотерапията?

Защото психотерапията не е възможна ако не настъпят трансформации във вътрешното пространство на клиента – в идейния му свят, набора от вярванията му, ценностната му система, начина, по който интерпретира света и случките в живота си. А цялата тази промяна се осъществява в несъзнаваната част от неговия ум (наричана от широката публика подсъзнание). Логическият ум не може да промени сам себе си. Не е достатъчно да вземеш решение да не се ядосваш за нещо, да не ти влияе стреса или да не преживяваш панически атаки. Не е достатъчно да си повтаряш, че всичко в твоя свят е наред. Рационалният ум знае, че го лъжеш и изявява точно обратната реалност на тази, която се опитваш да му внушиш. С други думи той филтрира посланието и не го допуска до несъзнаваното.

При хипнотичен транс много по-лесно може да се заобиколят съпротивите на логиката и да се индуцира по индирективен път промяна в подсъзнанието, така че то само да не разбере, че това се е случило. Имало е много случаи с мои клиенти, които си задават въпроса дали животът и състоянието им се е подобрило в резултат на терапията или от само себе си – нещо, което вече е станало факт. Толкова ненатрапливо, ненасилствено и елегантно действа хипнозата, приложена от опитен хипнотерапевт.

Затова и съвременната хипноза почти не работи с директивни властно произнесени внушения, например: „Чувстваш се уверен и сигурен като излезеш на сцената или като говориш пред голяма аудитория“ или „Спи! Спи!“. Несъзнаваното има своите предпазни механизми срещу подобни преки внушения и промяната не се осъществява по такъв елементарен начин.

Какво всъщност се случва в човешкия мозък по време на хипноза?

От електроенцефалографксите изследвания, провеждани при хора в състояние на транс се установява забавяне на честотата на мозъчните вълни. Ако в „будно“ състояние те са межу 15-30 херца, в състояние на релаксация се произвеждат т.нар. алфа вълни в мозъка – между 9 и14 херца, които се наблюдават и при повърхностните и среднодълбоки нива на хипнотичен транс. При задълбочаване на транса мозъкът има вече тета честота – 4-8 херца в секунда. Тази честота е характерна за дълбоките нива на хипноза, при които се разгръщат и типичните трансови феномени и признаци, характерни за хипнозата.

Каква е разликата между хипноза и хипнотерапия?

Аз не деля тези две понятия, доколкото целта на хипнозата е терапия (индуциаране на промяна) у хипнотизирания във всеки един аспект на тази дума. Хипнотерапията е прилагане на един или друг психотерапевтичен подход при клиент, който е въведен в хипноза – процес, който обезпечава по-висока ефективност на самата терапия поради породилата се специфична връзка на доверие терапевт-клиент (т.нар.рапорт) първо и поради заобикаляне съпротивите на критичния ум – второ.

Затова и трябва ясно да се подчертае, че съвременният възглед за хипнозата не я отделя от целите, поради които тя се прави – подобряването на благосъстоянието на клиента, касаещо различни сфери на живота му.

По какво се различава хипнотерапията от другите методи, като например поведенческата терапия?

Не е проблем да се прилагат елементи от поведенческа терапия и в състояние на транс. Има водещи психотерапевти както в чужбина, така и в България, които комбинират състоянието на транс с когнитивно-поведенческия подход в терапията.

Основната разлика между хипнотерапията и другите терапевтични методи е наличието на транс по време на хипноза – едно дълги години подценявано, но същевременно присъщо и естествено свойство на човешкото съзнание, което може да предизвика мощна транформация в човешката психика и дори може да бъде използвано  за лечение на психосоматични заболявания. Трансът е незаменим помощник на съсременните терапевти, които се занимават с хипноза или с различни трансперсонални преживелищни подходи, като пневмокатарзис (интензивното дишане). Той е използван за изцеление от хилядолетия. И до ден днешен шаманите, които са пазители и преки носители на древните традиции на своите племена използват транс в чист вид за да помогнат на човек да разбере по-добре самия себе си и да се освободи от всичко, което го оковава и го прави нещастен – физическа болест, разрушителен модел на поведение, негативни емоционални и ментални матрици, които предопределят битието му и т.н.

За терапията на какви проблеми е подходящо прилагането на хипноза и опасна ли е тя?

Хипнозата е напълно безвреден метод. Всеки човек без да го осъзнава изживява хипноподобни състояния многократно в денощието, защото така е устроен човешкият мозък – да прави спонтанни паузи на почивка, които го зареждат. И доколкото хипнозата е естествено състояние за съзнанието, няма човек, който да се е влошил от хипноза или по някакъв начин да му е било навредено чрез нея. Все едно да кажем, че физиологичният сън може да причини вреда. Ако се говори нещо негативно за хипнозата, то трябва да обвняваме не самия метод, а недобросъвестните личности, които го прилагат. С други думи трябва да отчитаме човешкия фактор, който е решаващ не само в хипнотерапията като метод, но и при всяка терапевтична практика.

Хипнотерапията може да се прилага във всички области, които са обект и на конвенционалната вербална терапия – паническо разстройство, депресия, генерализирана тревожност, фобии, зависимости, натрапливи мисли, себеразрушителни или компулсивни модели на поведение, вредни навици, чувство за безизходност, хроничен стрес, безсъние, демотивираност, а също и за повишаване на самооценката, качеството на живот, подобряване на формите за себеизява (говорене пред публика, спортни постижения, концертиране)…може да продължим списъка до безкрай.

Особен интерес за мен представляват обаче екзистенциално настроените клиенти, при които терапията и хипнозата в частност, не са просто средство да се избавят от нещо, а се превръща в част от начина им на живота. Този тип хора са разбрали, че здравето на тялото и успехът в живота им са пряко отражение на баланса, хармонията, равновесието на вътрешния им свят. За тях психотерапията се превръща в своеобразна култура на живеене, която пряко повлиява целите, които си поставят, променя тотално стратегията им на живеене, посветена повече на синергизма, отлколкото на конкурентните взаимоотнешения и консумтарския дух, предефинира ценностната им система и естетическите им търсения, разгръща потенциала на личността им и разкрива драби, за съществуването, на които дори и не са подозирали. За такива личности терапията се превръща  в духовен път на себеизследване и себеопознаване, в намиране на мястото и ролята им в този свят, в това време – така наречената мисия в живота.

Призната ли е в България хипнотерапията като ефективен метод на лечение и могат ли пациентите да разчитат на поемане на разноските от здравната каса, както това е в много други страни?

Хипнотерапията е призната като ефективен метод за лечение в цял свят. В САЩ основателят на съвременната хипнотерапия – Милтън Ериксон е като национален герой заради примера, който е дал със собствения си живот и епохалните открития, които е направил относно същността на човешката психика и механизмите и иновативните подходи за нейното изцеление.

В България разноските по лечение се поемат от здравната каса само при психиатрично, а не при психотерапевтично лечение. Но такава като цяло е и световната традиция – психотерапевтите основават своя частна практика. Ако са дорби – тя просперира.

Добрата новина е, че психотерапията, в това число и хипнозата все по-малко се възприемат като луксозна услуга за малцина избрани или като нещо, на което ходят хора, които психически „не са в ред“. Все повече клиенти се обръщат за психотерапевтична помощ без да носят самосъзнанието, че са „луди“ или че това не е за тях. Разбират, че си струва да платиш за консултация, която може да ти помогне да промениш изцяло живота си и си заслужава не по-малко от това да дадеш парите си за фитнес, за кино или за кръчма.

Как ще коментирате популяризирането на хипнозата като метод под формата на телевизионни предавания, в които хипнотизираните виждат например водещия без дрехи или пък са готови да изядат лимон с горчица?

По принцип съм „за“ популяризирането на хипнозата, защото прекалено много митове и изопачени представи са създадени за нея в масовото съзнание. За съжаление това, което изброихте няма нищо общо със съвременната хипнотерапия и се отдалечава от нейната философия. Както споменах и по-рано хипнозата е специфично, уникално отношение на доверие между терапевта и клиента, което е насочено единствено и изцяло към благополучието на клиента. Изборените от вас „номера“ са по-подходящи за цирка, отколкото за предавания, посветили се да разкрият какво е хипнозата всъщност. Те създават изключително погрешни впечатления какво хипнозата всъщност е. Затова и на запад има два вида хора, занимаващи се с хипноза – „хипнотизатори“, на които им се предоставя подобна сценична изява и хипнотерапевти, които не демонстрират хипнотичните си умения масово, а ги прилагат като утвърдена терапевтична практика. Лесно е да се усети разликата не само по отношение разминаването на целите на хипнотизатора и хипнотерапевта, но и по отношение на личностите им.

Вие сте председател на „Фондацията за трансперсонална психология и психотерапия“, която популяризира хипнозата и преживелищните методи на терапия, които са холистично ориентирани. Кой има право да практикува хипноза  и как клиентите могат да бъдат сигурни, че са попаднали на добре обучен хипнотерапевт, който няма да спекулира с тяхното състояние?

Съгласно нормативната база в България като професионални хипнотерапевти имат право да практикуват специалисти завършили медицина, стоматология или психология.

А как клиентът да разпознае подходящия за него терапевт – въпрос на лично напасване, на вътрешен усет. Един психотерапевт може да бъде подходящ за клиенти, които са на неговата „вълна“ или с други думи разбират подходите и философията на неговата терапия, допада им и стила на водене на самата терапия, който може да бъде по-строг или по-мек, неминумо отразявайки характера на терапевта. Докато друг тип клиенти могат да намерят решение на проблемите си при психотерапевт  с различен подход и диаметрално противоположни личностни черти. А как ще познаете истинският хипнотерапевт – самата дума ви го подсказва – той е терапевт, а не хипнотизатор и мисията му е да помага.

доктор Димитър Тенчев

Доктор Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting Център
Д-р Димитър Тенчев е сред от най-авторитетните психотерапевти в България.
Има дългогодишен професионален опит в областта на трансперсоналната психотерапия, хипнозата и хипнотерапията. Водещ е на семинарите по InSighting и е инспириращ лектор по теми, свързани с кризата на личността, индивидуалната свобода и себепознанието като път към фундаментална промяна.
Повече за д-р Тенчев
доктор Димитър Тенчев

Най-нови публикации от доктор Димитър Тенчев