Страх от котки

През лятото на 2004 година при д-р Тенчев ме отведе желанието ми да се излекувам от страха, който изпитвах към котките. Страха ми се изразяваше в това, че не можех да понасям близостта на тези животни, да не говорим, за това да се докоснат до мен, особено лятото, когато съм с голи крака. Не един и два са случаите да блъскам масата в заведение на открито, в стремежа си да вдигна краката си на високо от искащата да се отърка в мен котка. Разбира се това ме поставяше в неудобни ситуации, тъй като за хората около мен бе непонятен страха, който изпитвах към тези иначе толкова мили животинчета.

При първото ми посещение при д-р Тенчев му разказах за проблема си и леко скептично настроена го попитах дали ще може да ми помогне. Той ми отговори, че стопроцентова гаранция не може да ми даде, но обикновено хипнозата дава много добър резултат при подобни фобии. Преди да започнем със сеансите, той ме попита дали има събитие, с което мога да обознача възникването на страха ми към котките. За мен това беше един спомен от детството ми, преди около двадесет и шест години, когато едно момиче ми бе хвърлило котка върху главата. Въпреки че бях абсолютно сигурна, че страха ми датира от това събитие, той реши, чрез хипноза да ме върне назад в спомените ми и да провери дали това, което мисля и казвам е така. Не виждах голям смисъл в това, но все пак лекуващият бе той.

Изненадата ми наистина бе голяма, когато се установи, че страха ми датира от още по-рано и за това до голяма степен бе допринесла майка ми. Чрез хипноза си спомних, как тя ми казва да се пазя от котките, защото те са лоши. Разбира се майка ми едва ли е искала да ми насади фобия, а просто се е притеснявала да не бъда одраскана – както знаем, котките имат навика да драскат по очите, но в детското ми съзнание нейното предупреждение бе регистрирано, като голяма опасност.

След като причината за страха ми беше наистина установена, д-р Тенчев ме накара да си купя коте играчка. Купих го и по време на сеансите той ми внушаваше, че е истинско и ме караше в началото да го докосвам, а после и да го галя. Първият път ми беше най-трудно, дори д-р Тенчев ми помогна да докосна котето играчка, като сложи ръката ми върху него, тъй като аз упорито отказвах да го направя сама. Резултата бе моменталното отместване на ръката ми от котето. Въпреки че беше играчка усещането ми бе толкова неприятно, колкото и ако беше истинско – държа да отбележа, че това се случи докато бях под хипноза и ми бе казано, че котето е истинско. След около пет сеанса страхът ми към котките намаля дотолкова, че дори се стигна до момент, в който седях до котарака на една приятелка и го галех, при това съвсем спокойно! Преди посещенията при д-р Тенчев това беше абсолютно немислимо.

Другото, което бих искала да споделя е за невероятното ми усещане по време на инсайтинг дишането при д-р Тенчев. Веднага си признавам, че за Инсайтинг интензивното дишане (IBI) не бях чувала и не знаех абсолютно нищо, докато д-р Тенчев не ме запозна с този особен начин на дишане, който прави чудеса с нашето тяло и съзнание.
Въпреки че в началото, когато започваме да дишаме учестено преживяването е отегчително, а малко по-късно, когато тялото ни започва да вибрира става дори страшно, повярвайте ми има защо да се подложите на това кратко мъчение. Причината е бих казала във възродяващия ефект, който настъпва след цялостното изпълнение на техниката. Особено ярък спомен имам от първия сеанс, когато малко след приключване на неприятната част, когато дишането ми вече бе влязло в ритъм, пред очите ми изплуваха два кръга, един в друг – вътрешен лилав и външен жълт. Ще ми бъде трудно да ви опиша яркостта и дълбочината на цветовете, но наистина бяха много, много красиви и магнетични. През цялото време, докато изпълнявах техниката сякаш се гмурках в тях, разтварях се за момент и изплувах, за да се гмурна отново. Сесията ми продължи около един час и накрая, когато дишането ми се нормализира от само себе си – изпитах блажено спокойствие и усещане, сякаш съм се освободила от някаква тежест, която до момента не съм осъзнавала, че нося. На някой може да му се стори странно, че само с промяна на дишането ни може да се получи такъв ефект, но нека опита. Отнесох със себе си това усещане на лекота, което намали значително ежедневния ми стрес, особено в работата.

В заключение бих искала първо да изкажа искрената си благодарност на д-р Тенчев за помощта, която ми оказа – наистина не вярвах, че някога ще мога да се разделя със страха си към котките – и второ, да кажа на онези от Вас, които са критично настроени към хипнозата и трансперсоналната терапия с дишане – първо опитайте, а после коментирайте. Сигурна съм, че има и хора, които изпитват страх да бъдат хипнотизирани – дали от това, да не се изпуснат да кажат нещо крайно лично или поради опасения да не бъдат обсебени от хипнотерапевта – не вярвайте на митове! Хипнозата не е зомбиране и хипнотерапевтът не може да ви накара да направите нещо против волята Ви. Аз опитах и се радвам, че се разделих с тези архаични предразсъдъци. Бъдете здрави и щастливи!

Марги

още от психотерапевта:

• Паник атаки, тревожност, стрес и дистрес — знаци за промяна и как да се справим завинаги с тях - Поредното участие на психотерапевта д-р Димитър Тенчев в „100% будни“, в което споделя ценна информация за най-разпространените психични проблеми, с които се сблъсква съвременният човек.
• Интензивното дишане, лечението на паник атаки, тревожност, депресия и намирането на пътя към себе си - Откровения за дишането в първо лице, като път към изгубеното си аз и разкриване на пълния потенциал на личността, който изразява това „аз“ като творец върху платното на живота. Д-р Димитър Тенчев гостува на Деляна Маринова (Джуджи) в Healthy Lifestyle.