+359 89 8819910
Публикации
Временните Автономни Зони – оазиси на свободата
Зоната на комфорт
Vs
Временните Автономни Зони
Как да достигнем до оазисите на свободата
един сеанс с д-р Димитър Тенчев
Отдавна ми се искаше да напиша статия за Автономните Зони – тема, която ме заинтригува по времето, когато InSighting още прохождаше и която за мен не губи актуалността си и до днес (свободата не може да загуби давност за тези, които не спират да я търсят, нали?). И ето… времето и фактите се наредиха в подходящата констелация, така че идеята ми започна да се материализира върху белия лист в подходящия словоред (надявам се, подправен с щипка вдъхновение), точно на подходящото място (изобщо… все подходящи неща). Но… да караме по същество. Смятам да се понеса директно по бурните вълни на свръхреалността (каквато е Автономната Зона), след това да се гмурна надълбоко в нея (където водите са спокойни, красиви, психеделично многоцветни и изпълнени с трепетен живот), да се опитам да ви накарам да я съпреживеете с мен и това да ви подтикне на мига да зарежете хилядите простотии от живота си, бълбукащи в застоялото блато на “шибаната рутина”, да нахвърляте набързо в раницата паничката си за ориз, спалния чувал, две-три тениски и яке и да грабнете тоягата на странници за да се отправите в търсене на своя (поне временен) оазис на свободата.
InSighting Интензивно дишане
Удивително преживяване! Единствено това мога да кажа след поредната сесия по InSighting Интензивно дишане. За по-малко от час аз бях малко семенце вкопчило се с нежните си коренчета в негостоприемната почва, което бавно извиси стебло и се усмихна с прекрасните си цветове на слънцето, после бавно наведе глава и ветровете го отнесоха някъде далече, далече.
Read more
Все нещо не ми достига, за да се чувствам удовлетворена
От доста време търся правилната посока за себе си – в личен и професионален план. Но нещо все не ми достига, за да се чувствам удовлетворена. Не знам дали искам повече, отколкото са ми възможностите или съм просто едно перманентно мрънкало. Преди година смених работата (но това не ми реши проблема), срещнах човек, с когото съм и в момента (пак след дълго търсене) и все си мисля, че нещо по-добро предстои… Искам да живея в комфорт със себе си и да се радвам на нещата, които имам – дали искам твърде много или животът ми ще е непрестанна борба за себедоказване?
