Публикации

Казуси - Безизходица

Имам две деца, които ме спират да направя най-лошото

През последните 4 години всичко върви надолу. Съпругът ми катастрофира, лични проблеми в къщи, големи финансови затруднения, лъжи, грешна извънбрачна връзка, породена от липса на внимание. Имам две деца, които ме спират да направя най-лошото. За съжаление вече все по-често се замислям за това, защото не намирам никакъв изход и съм ужасно уморена психически и емоционално.

Read more

Казуси - Безизходица

Когато човек смята, че е на дъното – как да продължи?

Когато човек смята, че е на дъното – без работа и доходи, но все пак има подкрепа от близките и се бори, но нещата му се изплъзват между пръстите, как трябва да продължи?

Read more

Казуси - Безизходица

Липса на подкрепа и уважение

Здравейте, винаги съм мислила, че съм борбена натура. Зодия Телец съм 06.05.71 г. Омъжих се по любов – оказа се, че точно тази моя любов е разглезила съпруга ми – нищо не прави, а аз съм поела ангажиментите – пари, бизнес /семеен/, деца, дом…

За 19 години съм преживяла и смърт на двамата ми братя, изневярата на съпруга ми, раждането и отглеждането на 2-те ни деца, а подкрепа и уважение няма. Какво да правя, не съм допускала друг мъж до себе си, а вече се чудя струвало ли си е това мое търпение…

Блъскам като вол, а като се прибера у дома, няма ни ласка, ни добра дума…

Read more

Казуси - Безизходица

Запитах се какво искам аз, а не какво се очаква от мен

Преди два месеца напуснах работата си, защото чувствах, че правя нещата по един и същ начин. Знаех, че трябва отдавна да напусна работата, която вече я работех насила (от моя страна), но не напусках, защото бях зациклила вече, бях свикнала вече с нея и явно не можех да прекъсна това еднообразно чувство за сигурност. В смисъл май просто не исках да рискувам да загубя тази сигурност, която ми даваше работата. Преди да напусна започнах явно да си задавам въпросите, които се страхувах да си задам и да си отговоря на тях. Е по-добре, че не си отговарях де… както казва един мой приятел „ако сам си задаваш въпроси хубаво, но ако започнеш и сам да си отговаряш май си куку“. Всъщност с въпросите си започнах да разбирам себе си. По принцип аз винаги съм се стремяла да правя нещата както аз ги чувствам и всичко, което съм направила до сега в живота си е било, защото така съм усещала, че искам да го направя. По принцип съм човек, който рискува (в повечето случаи) и след като осъзнах, че върша нещо, от което не съм удовлетворена и си причинявам само тревожност, лошо настроение и може би заблуда, че все някога нещо ще се промени (ей така от само себе си), реших, че няма да се промени, ако аз не се променя. Затова рискувах, както преди и напуснах работа. Сега съм в процес да осъществя някои неща, които трябваше да направя по-рано и въпреки, че все още нямам работа не се притеснявам толкова много, защото знам че съм направила първата крачка – а именно кое ме тревожеше и какво всъщност искам аз, а не това което се очаква, че трябва да искам. Не знам дали сте разбрали какво съм написала, но ако да въпроса ми е правилната ли крачка съм направила, защото аз мисля че е така.

Read more

Казуси - Безизходица

Днес за пореден път преживявам кофти ден

Проблемите са следните: стрес, безработица, завършване на висшето образование (промяна), смяна на 3-4 работни места, паническо разтройстводепресии и всичко кофти, което може да се случи на 25 годишно момиче, което смея да твърдя, не беше такова (аз), та дори и неудовлетворено от живота си до някаква степен. Днес за пореден път преживявам кофти ден, всеки изминал миг се чудя кога ще ми превърти шайбата и няма да успея да се контролирам, след което най-вероятно ще ме обявят за луда, защото от както се появиха паническите разстройства това е най-големия ми страх. Усещането, че ще започна да крещя и да лудея е просто ужасяващо. Лошото е, че обвинявам единствено моето дългогодишно гадже за това състояние, при което ми се отговаря че той не е източник на всичките ми проблеми. До ден днешен не мога да взема решение и не спирам да мисля за връзката ни, което ме побърква допълнително и ме провокира към агресия и грубост спрямо него. Нещата са отчайващи. Иска ми се, както някой беше казал, да ме хипнотизират и да изтрият гадостите, които ми се случват, да си продължа живота, макар и не най-удовлетворяващия за мен. Освен всичко станах най-разсеяния и отвеян човек, не помня много, губят ми се моменти, които преди бих запомнила… Посъветвайте ме, нямам решение на всичко.

Read more