Казуси - Безизходица

Днес за пореден път преживявам кофти ден

/in , /by

Проблемите са следните: стрес, безработица, завършване на висшето образование (промяна), смяна на 3-4 работни места, паническо разтройство, депресии и всичко кофти, което може да се случи на 25 годишно момиче, което смея да твърдя, не беше такова (аз), та дори и неудовлетворено от живота си до някаква степен. Днес за пореден път преживявам кофти ден, всеки изминал миг се чудя кога ще ми превърти шайбата и няма да успея да се контролирам, след което най-вероятно ще ме обявят за луда, защото от както се появиха паническите разстройства това е най-големия ми страх. Усещането, че ще започна да крещя и да лудея е просто ужасяващо. Лошото е, че обвинявам единствено моето дългогодишно гадже за това състояние, при което ми се отговаря че той не е източник на всичките ми проблеми. До ден днешен не мога да взема решение и не спирам да мисля за връзката ни, което ме побърква допълнително и ме провокира към агресия и грубост спрямо него. Нещата са отчайващи. Иска ми се, както някой беше казал, да ме хипнотизират и да изтрият гадостите, които ми се случват, да си продължа живота, макар и не най-удовлетворяващия за мен. Освен всичко станах най-разсеяния и отвеян човек, не помня много, губят ми се моменти, които преди бих запомнила… Посъветвайте ме, нямам решение на всичко.

Read more

Казуси - Безизходица

Усещам как се отдръпвам от хората

/in , /by

Когато бях на 10 години със семейството ми катастрофирахме и баба ми почина. След няколко години също при катастрофа загина чичо ми и на следващата година отново при автомобилна катастрофа загина на моя първа братовчедка детето. Сега като се замисля това е преобърнало тотално живота ми и с тези катастрофи е свършило моето детство. Да чувствах се самотна и сигурно това чувство е единственото, което е било в душата ми, щом още като ученичка казвах, че ще имам извънбрачно дете. Каквото искаме това става – 21 години родих детето си, баща му се ожени масец преди да се роди. После се запознах с човек, на когото мислех, че мога да разчитам, позволих му да осинови детето ми, но отново не се получи. Единственото, което исках от него, беше да бъде добър баща на детето ми, но не … Преди 10 години със всичката лудост в душата ми и търсейки място под слънцето се преместих да живея в друг град с детето ми (изборът не е случаен в този град почина баба ми). През изминалите години се опитах да намеря баланса, детето ми е страхотно, имам приятел, който ме обича, занимавам се с неща, които харесвам – в момента уча задочно, уча и английски и …. на 01.10.10 г. на мой първи братовчед двете му дъщери загинаха при катастрофа. Не знам дали съм самотна, но усещам как се отдръпвам от хората, как се свивам в черупката си. Искам да уточня, че много хора изразиха съпричастност към случилото се в моето семейство, не обръщам внимание на тези които се държат все едно са застраховани от такива събития в живота си, но аз съм зле, много зле, страхувам се даже да излизам вече от вкъщи. Това самота ли е или депресия? Как да се справя? Какво да направя?

Read more

Казуси - Безизходица

Любовно разочарование

/in , /by

Още преди 1 година бях разочарована от тогавашната си половинка. С времето (от 2 години на сам) се разочаровах и бях наранена и от тогава нямам никой до себе си, все едно ми е дали ще имам някой до себе си, не искам до някаква степен да се обвързвам и предпочитам да съм сама, за да не бъда наранена отново. Но вътре в себе си някъде дълбоко, чувствам нуждата от това да съм обградена от любов, да не съм сама. На 21-на съм и не мисля, че е редно момиче на тази възраст да се чувства и да мисли така, но определено сама се усещам как този път имам толкова здраво и високо вдигната стена пред себе си, че дори и аз самата не знам как да мина през нея или да пусна някой да го направи, за да достигне до мен. А това определено ме плаши, защото ако това продължи аз ще съм вечно сама… а не мисля че искам това за цял живот.
 На какво се дължи това желание, ако мога така да го нарека да съм сама… явно самотата е по-лесния начин за мен и … как да се справя с това, ако не е вече прекалено късно ?

Read more

Казуси - Безизходица

Разделихме се, но аз още го обичам

/in , /by

Чувствам се много самотна, разделихме се моя годеник преди два месеца (заради семейството му), но аз още го обичам, постоянно мисля за него. А на него май не му пука. Какво да му кажа? Искам да седнем и да си поговорим.

Read more

Казуси - Безизходица

Не знам как и къде да потърся душевен мир

/in , /by

Не знам дали имам право да се самоопределям, но по мое мнение съм доста социален човек, не обичам да бъда сама и винаги съм била главно действащо лице сред хората от обкръжението ми, но не и лидер. На 27 години съм, от които 8 прекарах в София, но не успях да се почувствам щастлива там. Приоритет в живота винаги съм давала на любовта, но това е сферата, в която не успявам да се реализирам. Преди 2 години се завърнах в родния си град, където прекарах доста време в самота и затваряне вкъщи. В един момент стари мои познати с голяма настойчивост успяха да ме приобщят към тяхната компания. Сега имам страхотна работа, в компанията си получавам много голямо внимание, но след една доста драматична любов с мъж от нея / след раздялата ни момичето, с което споделях най – съкровените си емоции и тъга по него, всъщност се озова с него / сега съм по-самотна от преди. Приемам това като предателство, но може би просто имам грешна преценка за хората. Не мога да очаквам подкрепа от никой от хората, които до скоро определях като приятели. Опитвам се да не мисля за състоянието си като депресия, но не мога да споделям с никой, а не мога и да бъда сама. И не знам как и къде да потърся душевен мир.

Read more