+359 89 8819910 
[email protected] 
От три години не работя. През цялото това време ограничих контактите си с околните до минимум. Излизам, само когато е наложително. Преди няколко дни ми предложиха работа, но я отказах от страх, че няма да се справя. Чувствам се зле, безполезна, но не правя нищо, с което да променя този факт.
Бих казала, че и аз се чувствам самотна на 14 години съм и нямам много приятели. Бих казала, че имам много познати, но всеки гледа да те прецака. Доста често се чувствам изолирана и пренебрегната. Странното при мен е, че когато ходя по улицата си мисля, че всички ме гледат и когато контактувам с непознат човек винаги се притеснявам – преди не бях такава. Не знам просто се промених… посъветвай ме нещо?
Липсата на желание за живот лекува ли се с медикаменти?
Кое е по-правилното отношение към болестта – че един ден ще се избавим от нея и методично през годините да се стараем да я преодоляваме или да я приемем като част от нас, да преодоляваме кризите и след това просто да не й обръщаме внимание? Както не обръщаме внимание на хроничното си късогледство, например, ами си го коригираме с очила?
Как по-лесно да понеса самотата си, защото много трудно я понасям. Все търся хората, а те не се интересуват от мен ?
